Иван МАРКОВ
Поводът за настоящото представяне произлиза от един случайно попаднал и с нищо неотличаващ се семеен портрет на младо семейство, направен някъде през 80–те години на ХIХ век в ателието на известните русенски фотографи Камерман и Дашков. На гърба на портрета се четат имената на фотографираните - Стоян Пенев Мушанов и неговата съпруга Кина. Малко по-късно, при последвалото проучване се установи, че на портрета е изобразено семейството на малко познатия член на Русенския частен революционен комитет - Стоян Мушанов. Оказа се, че той е един от хилядите знайни и незнайни скромни съмишленици и дейци на нашата национална съпротива, за когото почти нищо не е написано, с изключение на кратките споменавания от Никола Обретенов в известните му „Спомени за българските въстания“. 
В запазената до наши дни копирна книга на русенския клон на поборническо-опълченското дружество
съхраняваща преписите от издаваните от него свидетелства, е записано, че Стоян Пенев Мушанов, на петдесетгодишна възраст (през 1901 година), е роден в град Дряново някъде около 1852 година, но живее в град Русе. Женен е. Има четири деца - едно момче и три момичета. Търговец. Притежава къща в русенската махала Кара Али, оценена грубо на тогавашни 10 000 лева.
Съгласно цитираното свидетелство, споменатият член на дружеството е квалифициран като „поборник без оръжие от 1870 до 1876 година“. 
Данните за семейството и родителите на Стоян са съвсем оскъдни, но се знае, че през бурните години преди Освобождението той е вече железничар в първата Хиршова железница на гарата в Русе. 
За регулирането на движението, за поддръжката на линията и нейния подвижен състав, 
австрийските специалисти, осъществяващи строежа и експлоатацията на железницата Русе-Варна, привличат млади интелигентни български младежи
Като кадри в Русенския клон на железницата минават редица изтъкнати членове на Русенския революционен комитет - Иларион Драгостинов, Ганчо Карамаждраков, Георги Икономов. В железниците в различно време работят Ради Иванов и Захари Стоянов. 
Стоян Пенев Мушанов се движи в кръга на революционно настроената русенска младеж. Член е на местния революционен комитет. Като такъв освен служебните си задължения изпълнява и редица поръчения на комитета. Активно участва по прехвърлянето на застрашени от властта български поборници в Румъния. Изглежда приятелството между тримата съграждани - Чунчулов, Дряновски и Мушанов, участващи в групата на русенското читалище „Зора“, е причината те да се сближат с Никола Обретенов и с русенските революционни среди. 
Обретенов в своите спомени и писма до семейството си в Русе многократно описва с уважение и благодарност
заслугите на дряновския младеж, свързани с безметежното му прехвърляне на другия бряг на река Дунав
По този повод в издаденото му свидетелство от дружеството се казва, че  Мушанов е „...вземал живо участие в национал-освободителното движение като член на Русенско-червеноводския клон от Българския таен централен букурещки революционен комитет, ... организиран от апостола Ангел Кънчев, ... е действал морално и материално и излагал живота си в най-голяма опасност, с приносание на оръжие като леворвери и др. въстанически припаси, също и за окриване на въстаници в домът на споменатия, също и в подпомагание на прехвърлиянето им на разни емигранти през 1875/76 година по Русенско-червено-водското и Априловското въстания, които се преследваха от турската власт, било за преминаванието им за гр. Гюргево, Романия и обратно за в България и другаде“. 
Турските власти не остават дълго в неведение за дейността на младия железничар. След описаните събития
той е арестуван, изтезаван и държан известно време в Русенския затвор 
но по липса на доказателства, е пуснат на свобода. Въпреки всичко Мушанов продължава да бъде следен. В определен момент свободата му е дотолкова застрашена, че в комитетските среди се поставя въпросът за неговото изтегляне в Румъния. 
За пояснение трябва да се каже, че въпросният поборник Стоян Пенев Мушанов, няма нищо общо със Стоян Пенев, бившият словослагател в букурещката печатница на Любен Каравелов, който по сигнал, че е доносник на турските власти в Русе, бива осъден и убит в края на месец февруари 1872 година във Влашката махала на града от члена на комитета Георги Икономов.
След Освобождението Мушанов остава в Русе, създава семейство и става търговец. Именно по това време е направен и посоченият в началото на това съобщение портрет. Активен член на Русенското Поборническо-опълченско дружество, той 
остава верен на либералните си убеждения, на старите си приятели 
и се движи в кръга на Никола Обретенов и живите дейци от близкото минало. Изглежда, че в 1901 година, когато се издават въпросните свидетелства на бившите участници в освободителните движения, той е в ръководството на последното.
Стоян Пенев Мушанов произхожда от стар дряновски род. Неговите предци са се препитавали със строителство  и строително предприемачество. Дядото, като майстор строител, е ходил да работи чак в Румъния, където наеманите строителни работници са се обръщали към него с „мошуле“ (на румънски „дядо“, казано в уважителен смисъл). От там идва и името на фамилията. 
Баща му, Пеню, има още двама известни понастоящем братя - Никола и Иван. Единият му братовчед Стефан Мушанов е създателят на фабриките за копринени платове в Русе, София, Мездра и Варна, а вторият - Стойчо Мушанов, е баща на известния политик и държавник Никола Мушанов (1872-1951) и дядо на другият политик на буржоазна България - Стойчо Мошанов (1892-1975). Синът на третия брат х.Величко Мушанов - Ради (1855-1837), участва в Руско-турската освободителна война като опълченец и служи в 10 дружина, 2 рота. Негов сродник е и трайно свързаният с град Русе Георги Мушанов, който дълги години е подпредседател на  Търговско-индустриалната камара и член на управителния съвет на застрахователно дружество „България“. 
Стоян се жени за 10 години по-младата от него русенка Кина Маркова Лясова
Невестата произхожда от търговско семейство. Изхранва семейството си отначало с кръчмарлък, а малко по-късно и с дребна търговия. Построява си къща във Варош махала - улица „Априлов“ №3. По настоящем къщата е съборена и на нейно място са построени нови сгради. Последователно в близките години се раждат и децата - три момичета и едно момче - Люба, родена около 1886 година, Донка, родена на 26 август 1890 година, Минка (Миланка), родена на 22 юни 1896 година и единственото момче Пенчо, роден на 7 юни 1892 година. 
Момичетата растат, създават семейства и остават да живеят в Русе. 
Синът Пенчо Мушанов е интелигентно момче, знае немски и руски език, завършва русенската гимназия и става чиновник. Работи последователно във фабриката на Симидови, в керамичната фабрика „Труд“ и в русенската митница. За нещастие през 40-те години е избран и за кратко става кмет на провадийското село Златар. Това определя злощастната му по-нататъшна съдба. Веднага след 9 септември е арестуван, съден от народния съд и получава присъда 15 години строг тъмничен затвор. 
Без особени доказателства е обвинен, че участвал в преследването на нелегални дейци на комунистическата партия
Лежи в затворите на Шумен и Русе. 
„Такива бяха времената“, както е удобно да се казва сега. През 1948 година е освободен от затвора, но остава без препитание и скоро след това умира. 
Може би тези качества на Мушановци като неизвестни поборници и лични предприемачи, търговци, индустриалци и политици са били причината, щото родът за дълъг период от време, от 9 септември 1944 година до наши дни, да остане встрани от историческите изследвания. Дано новите поколения поправят тази празнота и оценят по достойнство техните действителни заслуги.