В една тъмна и студена зимна финландска утрин Юхан Рунеберг поискал да хапне нещо сладко за закуска. В момента обаче в къщата нямало нищо такова и съпругата му Фредрика запретнала ръкави, наизвадила от шкафа каквито подходящи продукти намерила и изпекла кексчета от бадеми, галета и брашно, украсила ги със захарна глазура и конфитюр. Така според легендата се родили кексчетата „Рунеберг“, но те съвсем не са кръстени на Фредрика, а на великия й съпруг.
Юхан Лудвиг Рунеберг (1804-1877) е националният поет на Финландия. Химнът на тази северна държава е по текст на баладата „Наш дом“ („Vart land“, 1847), с която започва най-голямата му епична творба „Разказите на подпоручик Стол“ („Fanrik Stals sagner“, I - 1848, II - 1860). Рунеберг е слабо познат у нас, но именно от неговите оди за шведски патриоти е повлиян патриархът на българската литература Иван Вазов, когато пише „Епопея на забравените“. Самият Рунеберг е финландец от шведски произход, името на рода произлиза от планината Рунеберг в северната шведска област Йемтланд. И това изобщо не е странно, предвид факта, че Финландия 600 години (до 1809 г.) е била част от Кралство Швеция. И до днес шведският е един от двата официални езика, макар и по-слабо застъпен от финския. Рунеберг пише на шведски и е наричан „Леонардо на шведското поетическо изкуство“, но с творбите си оформя идеята за Финландия и дава на народа й идентичност и родина. Затова е обявен за националния поет на Финландия.
Когато през 1830 г. излиза първият му лирически сборник „Стихотворения“ („Dikter, I“), в който са включени произведения от различни години, той е посрещнат доста сдържано от шведската и финската критика. Известният по това време финландски поет Франс Францен обаче казва, че „във Финландия се ражда голям поет“. След 18 години Рунеберг напълно оправдава тези думи с публикуването на първата част на „Разказите на подпоручик Стол“. Общо двете части съдържат 35 истории за събития по време на шведско-руската война, герои в които са както шведският крал и известни пълководци, така и обикновени войници и моряци, жени и девойки. С поетическо майсторство Рунеберг показа войната като момент от общия живот на две нации, когато всеки човек допринася за това, което се случва, и когато националните различия и омраза се замъгляват от първичните чувства на ръба между живота и смъртта. През 1854 г. ветерани от финската армия и техни потомци поднасят на поета сребърна чаша, парите за която са събирани от цяла Финландия. Подаръкът е с посвещение да се съхранява в рода му „от баща на син за дълги времена и като знак на искрената благодарност, която изпитва финската армия към Юхан Лудвиг Рунеберг“.
Фредрика, за която поетът се жени през 1831 г., става негов най-близък приятел и помощник до края на дните му. Те имат осем деца, две от които - първородната дъщеря и един от синовете им, почиват в младенческа възраст. Последните 13 години от живота на Рунеберг, когато той е прикован на легло след тежък инсулт и не може нито да чете, нито да пише, Фредрика му чете книги от сутрин до вечер. И въпреки че тя е образец за примерна и всеотдайна домакиня, всъщност е била високо образована за времето и пола си. Тя била племенница на първия финландски архиепископ и произхождала от много по-културно семейство от своя съпруг. Имала писателски талант, написала е няколко романа, включително първия исторически роман във финландската литература „Госпожа Катерина Бойе и нейните дъщери“, но за съжаление остава в сянката на известния си и почитан съпруг. Често в техния дом се провеждали сбирки на Съботното сдружение - единомишленици, които дебатирали на културни и литературни теми с цел „да се създаде и затвърди финландското национално самосъзнание“. Домакин бил гостоприемният и приказлив Рунеберг, а Фредрика дори не присъствала. В творчеството си тя пише именно за това положение на жената във финското общество и всъщност е една от първите представителки на феминизма, макар приживе винаги да се е пазила да не я причислят към суфражетките. В същото време съвременниците й я описват като покорна до степен на мазохизъм. Фредрика умира две години след съпруга си, но за това време написва автобиография и книга със спомени за Рунеберг. А домът им в Порвоо, втория най-стар град във Финландия, е превърнат в музей. Рожденият ден на поета - 5 февруари, е обявен за национален празник и на него задължително в цяла Финландия се правят кексчетата „Рунеберг“. Единственото място, където те целогодишно се продават, е именно Порвоо. 

Кексчета „Рунеберг“

Необходими продукти:
200 г масло
100 г захар
100 г мека кафява захар
2 яйца
250 г брашно
100 г фино смлени бадеми
100 г джинджифилови бисквити
2 ч.л. бакпулвер
100 мл течна сметана
2 капки есенция от горчив бадем
2 капки екстракт от ванилия
0.5 с.л. смлян кардамон
сол
30 мл ром 
Допълнително:
200 г сладко от малини
вода
пудра захар
захарен сироп
ром
ликьор
Начин на приготвяне:
Маслото със стайна температура и двата вида захар се разбиват с миксер до пухкавост. Добавят се яйцата и отново се разбива, след което се добавят и двете есенции и ромът. Джинджифиловите бисквити се смилат фино. (Могат да бъдат заменени с чаени бисквити плюс 1/2 ч.л. млян джинджифил.) Добавят се яйчената смес заедно с брашното, фино смлените бадеми, бакпулвер, сол и кардамон. Разбърква се до хомогенност. Със сместа се напълват гнездата на силиконова форма или тава за мъфини до 2/3. Кексчетата се пекат в предварително загрята фурна на 175 градуса 15 минути. След това се изваждат от формата и се оставят да починат.
Сварява се сироп от вода и захар в съотношение 1:2. Добавя се ром и кокосов или друг ликьор. С този сироп се намазват кексчетата с помощта на четка.
Глазурата се приготвя, като пудра захар се разбърква с малко вода до гладка кашичка. С шприц се оформят кръгчета с дупка по средата върху всяко кексче. В тази дупка се сипва малиново сладко и кексчетата „Рунеберг“ са готови.