За Германия настъпи време да промени своята отбранителна политика и да се преориентира от НАТО към Европейския съюз. Това се казва в нова книга, издадена от аналитичния център в Брюксел „Приятели на Европа“.

Водещите германски експерти по сигурност повече не смятат САЩ за най-важния съюзник и смятат, че по въпросите на отбраната Берлин трябва да се ориентира към ЕС, а не към НАТО. Това показват данните от допитване, в което са взели участие около 200 експерти /политици, журналисти, бизнесмени и представители на международните организации/ и публикувани в нова книга, издадена от брюкселския аналитичен център „Приятели на Европа“. До неотдавна Германия – страната с най-стабилна икономика в Европа – решаваше въпросите за собствената си отбранителна способност за сметка на своите партньори. Сега е настъпило времето да се заема сама с тези въпроси. Това е основната идея на книгата

Сътресенията на Ангела Меркел

Нейният автор, журналистът Пол Тейлър, смята, че през последните години светът на Ангела Меркел се промени до неузнаваемост, така че германският канцлер също трябва да се замисли за промени в собствената си политика. „Две сътресения лишиха Меркел от самонадеяността в отбранителната политика и поколебаха увереността на Германия, че тя заема удобно място в центъра на Европа, заобиколена от съюзниците по НАТО“, заяви Тейлър.

Според него тези сътресения са присъединяването на Крим към Русия през 2014 г. и миграционната криза през 2015 г. „Тогава Меркел взе решения, които заплашваха нейния политически курс, но тези събития промениха възгледите й за света и за Европа“, спомня си журналистът.

Според неговата информация Меркел е разпоредила да се напечатат географски карти с оцветени в един цвят външни граници на Шенгенската зона, за да може всеки да види и осъзнае: в действителност Германия граничи с Русия и Украйна, със Северна Африка, Близкия и Средния Изток.

Да промениш германския манталитет

Както твърди Тейлър, Меркел не е могла да не забележи, че политиката на съкращаване на разходи за отбрана, провеждана от много години от Германия, е отслабила бундесвера. По тази причина през 2016 г. федералният канцлер обяви промени в отбранителната политика. Въпреки това, смята авторът на книгата, ще мине доста време преди да бъдат компенсирани съкращенията в тази област. Например, за да се приведат ВВС в съответствие със съвременни условия ще са необходими най-малко 15 години.

Но най-важното дори не е увеличаването на разходите за отбрана, смята журналистът, а по-скоро промяната на манталитета. Германия може да се позволи да харчи повече средства за армия, тъй като, въпреки историческото бреме, няма никакви оправдания да остава „мръсната работа“ на други държави. Германците са свикнали да се оправдават със „сянката на историята, но в същото време подобна позиция е невероятно удобна“, отбелязва Тейлър.

Да се увеличат разходите за отбрана.

Ангела Меркел вече обозначи възможната промяна на курса, отбелязва „Дойче Веле“. Нейната прочута фраза „Ние, европейците наистина трябва да вземем нашата съдба в собствените си ръце“ беше произнесена във връзка с недвусмислените забележки на американския президент Доналд Тръмп по адрес на съюзниците от НАТО, които не влагат достатъчно пари за модернизацията на въоръжените сили на алианса. Днес Германия отделя за отбранителни цели сума, достигаща около 1,2% от БВП. Това е доста под 2% от БВП, които членовете на НАТО се договориха да отделят за отбрана. Малко вероятно е натискът на САЩ, колкото и силен да е той, да промени нещо тук.

Улрике Франке от Европейския съвет по международни отношения смята, че натискът на Вашингтон ще има противоположен ефект и ще съдейства за това отбранителната политика на Берлин да се преориентира от НАТО към ЕС. „Администрацията на Доналд Тръмп негативно влияе на растящата готовност на германците да увеличат разходите за отбрана и да отделят повече внимание на тази тема. Тръмп е смятан за милитарист, по тази причина германците се страхуват, че САЩ с този президент начело могат да започнат война, а Германия като член на НАТО ще бъде принудена да участва в нея“, констатира Франке.

Съвременен подход към отбранителната политика

Но независимо от сумата, която Ангела Меркел и новото правителство на ФРГ, са готови да похарчат за военни нужди, трябва да се променят доста неща по тази тема, убеден е журналистът Пол Тейлър. Например, вместо да се гласува за всяка отделна мисия на бундесвера в чужбина, Бундестагът би могъл като цяло да одобри участието на германската армия в състава на НАТО и другите транснационални обединения.

Също така трябва да се смекчат правилата за износ на оръжие, съветва журналистът. Той е убеден, че законът за износ на оръжие би действал по-ефективно, ако той е единен за всички държави от ЕС. „Ако вярваме на документите, за 12 месеца от референдума във Великобритания ЕС е напреднал по пътя за създаване на общоевропейски отбранителен съюз повече, отколкото за предходните 25 години“, пише Тейлър в своята книга.

Той признава, че, излизайки от Евросъюза, Великобритания повече не може да блокира инициативите на Брюксел и това ще ускори процесът на приемане на решения в бъдеще. Едновременно с това авторът на изследването препоръчва на Берлин и Париж да продължат сътрудничеството с Лондон, който изразходва за отбрана повече от всички останали европейски държави.

Германия и Франция трябва да дадат пример

В своята книга Пол Тейлър говори за недостатъците на германската отбранителна политика и остарялото мислене в тази сфера. От друга страна, той е убеден, че в „настоящото време звездите са разположени благоприятно, за да се направи крачка напред“. Но за това е необходимо Германия и Франция да се договорят за това, какви заплахи смятат за най-сериозни и как най-ефикасно да им се противопоставят.

„Споразумението между Берлин и Париж трябва да отчита склонността на Франция към бързи и твърди военни действия и практикуваната от германските правителства политика, насочена към предотвратяването на конфликтите, а също така към търсенето на инструменти за стабилизационни мерки за урегулирането на последиците от конфликта, възстановяването и реконструкцията на страната. И ако двете водещи страни от ЕС успеят да постигнат споразумение, към него трябва да се присъединят и останалите страни-членки на организацията“, подчертава Тейлър.