Най-старото кафене в Европа се намира в Лайпциг. То е красива сграда в самия център на града, на ул. „Kleine Fleischergasse“ 4. Над входа му има забележителен бароков бералеф с позлата, който изобразява излегнал се под кафеено дърво арабин с чалма, на когото ангелче поднася чаша кафе. И кафенето се казва точно така - „Под арабското кафеено дърво“ (Zum Arabische Coffe Baum). А в него освен кафе ще ви поднесат и фирмения сладкиш „Лайпцигски чучулиги“ - традиционен бадемов десерт във вид на кошничка, пълна с конфитюр и млени бадеми.
За разлика от кафенето, за което историците твърдят, че се е появило през 1694 г., „лайпцигските чучулиги“ са по-млади с близо два века. Неизвестен, но очевидно изобретателен сладкар ги измислил, когато бил забранен ловът на чучулиги. Дотогава Лайпциг бил известен с блюдата, приготвени от тези птици. Отстреляните чучулиги се готвели печени, задушени, пържени, били плънки на пайове, приготвяли от тях и пастет, който дори изнасяли. Тези птици се смятали за деликатес и ловът на песнопойните пернати достигнал такива катастрофални размери, че те били пред пълно унищожение. Според запазени хроники само през 1720 г. били уловени и продадени над 400 000 чучулиги. А за Лайпцигския търговски панаир се приготвяли несметни количества ястия с птици. През 19 век движенията за правата на животните започнали да набират влияние и една от любимите му мишени станали хората, които си угаждали с деликатеси от пернат дивеч. Асоциацията за хуманно отношение към животните пък настоявала чучулигите да бъдат заличени в списъка на разрешените за ловувани птици. Накрая през 1876 г. саксонският крал Албърт официално забранил лова на чучулиги. С това дал на готвачи и сладкари възможност да се проявят, като заменят ястията с чучулиги с техни безобидни копия. Така, казват историците, се появили „лайпцигските чучулиги“. Дали наистина за първи път в най-старото европейско кафене, не е известно, но днес те се смятат за негов фирмен сладкиш.
Самото кафе има интересна, при това интелектуална история. Кафето като нова напитка за Европа било разпространено в Германия през 17 век, след като свършила Трийсетгодишната война. Неговите достойнства бързо били оценени не само от аристокрацията, но и от гражданите. При това кафето в Германия не било скъпо, защото го доставяли от Финландия. Било дори по-евтино от чая, който идвал от далечна Индия или Китай. В кафенетата не само се пиело кафе, но посетителите също играели на карти и слушали музика. Известно е например, че Йохан Себастиан Бах често изнасял концерти в кафенета с оркестър от студенти. Дори написал малката „Кафеена кантата“, за която се твърди, че е родена именно в най-старото кафене „Zum Arabische Coffe Baum“.
Там се срещали много известни личности. Клиент бил кралят на Саксония и на Полша Август Силния. Легенда разказва, че там той изпил първата чаша кафе в живота си. Пристрастен вече към напитката, Наполеон Бонапарт също често идвал в кафенето. Сред знатните му посетители били немски учени, философи, поети като  философа, математик, дипломат, библиотекар и юрист Готфрид Лайбниц, основоположника на германската просветителска театрална култура Готхолд Лесинг, писателя, философ и политик Йохан фон Гьоте. Но особено популярно кафенето било сред композиторите. В различно време то било любимо място на Роберт Шуман, Ференц Лист, Рихард Вагнер, Феликс Менделсон Бартолди. От 1833 г. в продължение на 7 години за Робърт Шуман и приятелите му била запазена отделна маса. 
Сградата, в която се помещава най-старото кафене в Европа днес, е построена през 1718 година, а барелефът с арабина и ангелчето е поставен две години по-късно. На няколко етажа в историческото кафе има ресторант,  три зали, посветени на арабското, виенското и френското кафе, както и Музей на кафето, разположен в 16 зали. Експозицията е посветена на историята на кафето в Лайпциг, като са изложени кафемелачки, кафейни сервизи от майсенски порцелан, посуда за приготвяне на кафе и др.
Така че ако имате път към Лайпциг, не пропускайте да седнете в най-старото кафене в Европа, където заедно с ароматната напитка ще ви поднесат бадемовите „Лайпцигски чучулиги“.

Лайпцигски чучулиги

Необходими продукти:
310 г брашно
1 цяло яйце
2 жълтъка
4 белтъка
1 ч.л. коняк
65 г кристална захар
1 щипка сол
250 г масло
100 г пудра захар
150 г фино смлени бадеми
2 с.л. бадемов ликьор
200 г кайсиев конфитюр
Начин на приготвяне:
За тестото: 250 г брашно, цялото яйце, конякът, кристалната захар, щипката сол и 125 г масло се смесват и разбъркват до получаването на гладко тесто. Завива се в домакинско фолио и се слага за около 1 час в хладилник.
За пълнежа: 125 г масло се разбива с половината пудра захар до крем. Добавят се 60 г брашно, 1 яйчен жълтък, смлените бадеми, ликьорът. Белтъците се разбиват с останалата пудра захар до твърди върхове и се смесват внимателно с бадемовата смес.
Гнездата на тавичка за мъфини се набрашняват леко. От охладеното тесто се отделя малка част за ленти. Останалото се разточва тънко около 3 мм и от него се изрязват кръгове, които се слагат в гнездата за мъфини така, че да облицоват и стените. На дъното се сипва по 1 с.л. кайсиев конфитюр и догоре се напълва с бадемовата смес. От отделеното тесто се изрязват ленти по 1 см и върху всяка „чучулига“ се кръстосват две. Намазват се с разбит жълтък и се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна около 20 минути до златисто кафяво.