Галина ДЖУРОВА
Един голям руски учен, изобретател и новатор влиза в историята на Българския военен флот чрез службата си в Дунавската флотилия (българска бойна флотилия на река Дунав) и Морска част с щаб в Русе от ноември 1884 до октомври 1985 г. За това кратко време той оставя трайна диря в техническото развитие на България. Името му е Павел Кузминский.
Дунавската флотилия е създадена на 31 юли (нов стил 12 август) 1879 година. Събитието е отразено в периодичния печат - във вестник „Българин“ и в бр.16 от 26 август на вестник „Целокупна България“, издаван от Петко Р.Славейков в София. 
Прави впечатление, че на откриването по-голямата част от присъстващите са чужденци. Те 
явно по-добре от българите са разбрали важността на събитието
и са го уважили с присъствието си. 
Сведения има също в: „Бележки и спомени по Морската ни част“ от механик капитан първи ранг Константин Радоев Божков (1857-1942), първия българин началник на Морското училище, препоръчан за длъжността от Павел Кузминский, и първия българин член на Императорското руско техническо дружество); в статията „По случай 60-годишнината на Дунавската на Негово Величество флотилия“ от генерал-майор Сава Николов Иванов (1891-1958, контраадмирал и масон, потомък на Колю Фичето), както и в книгата му „История на Дунавската флотилия за периода 1879-1935 година“.
Павел Дмитриевич Кузминский е роден на 2 юли 1840 година в Русия. Завършва Морската академия в Петербург през 1864 година, специалност инженер-механик, и служи във флота до 1884 година. Още като студент публикува първия си научен труд за двигателите, работещи със сгъстен въздух. Другата му страст е математиката - слуша едновременно лекции и в Технологичния институт.
След завършване на висшето си образование работи в машиностроителен завод и в Балтийския корабостроителен завод като завеждащ механичната работилница. Там има необходимите за научна работа условия. 
Приет е за член на Императорското руско техническо дружество (ИРТД) 
в Санкт Петербург, обединяващо най-добрите технически умове на Русия. До идването си на българска служба има няколко значителни научни труда в областта на корабната механика и постепенно става член на четири отдела на дружеството. През 1878 година открива формула, предизвикала поврат в корабостроителната практика. 
В периода 1879-1884 година е известен в Русия учен и изобретател, получил важни научно-технически резултати от изследванията си и стремящ се към внедряването им в практиката. 
В периода 1880-1882 година усилията му са съсредоточени в научна разработка, заедно с Дмитрий Менделеев, професор в Петербургския университет и в Петербургския технологичен институт, член-корреспондент на Императорската Санкт Петербургска академия на науките. Особено активна е дейността на Кузминский във Въздухоплавателния отдел на Руското техническо дружество, на което е един от основателите. През 50-те години на 20 век 
руската академична наука поставя приноса му наравно с този на Жуковски и на Циолковски
Материалното му положение е добро, дори е известен с това, че почти винаги отказва привилегиите, които му носят неговите изобретения. 
Как попада в изостаналата технически България учен от неговия ранг, с неговите разностранни интереси и възможности? 
В началото на 80-те години на 19 век Павел Кузминский е учен от европейска величина, известен специалист по корабна техника. Според руски изследователи на живота му, главната причина за идването му в България е конфликт с председателя на Руското техническо дружество, възникнал през 1882-1983 година. В този период Кузминский работи над проблеми в областта на механиката, корабостроенето, авиацията и други важни клонове на техническите науки. Прекратени са негови ценни изследвания. Тогава идва предложението да работи като бордов инженер-механик в българския военен флот. То е направено в края на 1883 или в началото на 1884 година от капитан-лейтенант Зиновий Рожественски, началник на Дунавската флотилия и Морска част. Предвид неблагоприятните за научна работа условия в България, Кузминский се съгласява след месеци. Праща писмо, получено в Русе на 6 май 1884 година, в което скромно пише: 
„Може би и моите научно-технически и практико-заводски знания ще бъдат небезполезни за България“.
През август 1883 година в Русе е създаден и осъществен проект за обединяване на флотската работилница с артилерийския арсенал, за образуване на Механически чугунено-меден завод в Княжество България. Това открива възможност за творческа дейност и Кузминский вероятно е имал тази информация. На 2 ноември 1884 година пристига в Русе и на 8 ноември е назначен за старши механик в Дунавската флотилия и Морска част с годишна заплата 1000 франка и квартирни пари 500 франка (по тогавашния курс).
 За първи път българската общественост узнава за Павел Кузминский и предстоящото му идване в България от брой 35 на русенския вестник „Славянин“ от 4 октомври 1884 година. Авторът на дописката Константин Р.Божков е един от първите българи, завършили техническо образование в Русия след Освобождението.
Като старши механик, а по-късно и като началник на флотската работилница, руският учен 
въвежда нова организация на работата с планиране, нормиране и отчетност
През 1884 година тази работилница е едно от най-големите машиностроителни предприятия на България в края на 19 век. Ценни сведения за работата там са дадени от Димитър Атанасов Тодоров, възпитаник от първия випуск на Машинната школа, който между другото характеризира Кузминский като „делови човек. Тури всичко в ред, и училище, и арсенал...“.
Една от най-големите заслуги на Кузминский е идеята за основаването на първото българско научно-техническо дружество и изработването на неговия устав, в който подхожда творчески, съобразно българските условия с явното желание да помогне за напредъка на българската икономика. 
Програмата за научноизследователската дейност на дружеството, която обхваща почти всички клонове на техническата наука и практика в България, както и уставът са изработени в края на 1884 година, затова тя е приета за годината на първата структура на федерацията на научно-техническите съюзи в България. 
В бр.103 на вестник „Славянин“ от 28 март 1885 година се съобщава, че на 26-и „ново съставеното Техническо Общество в града ни държа първото си заседание“. Официалното откриване на дружеството става на 6 април 1885 година. На тържеството „г-н П.Д. Кузминский изсказа на русски следующето 
слово, което произведе пълно задоволствие в присъствующите“
Словото всъщност е стихотворение, вероятно писано от самия него, специално за случая. Председател на първото в България Техническо дружество става инженер-капитан Симеон Ванков. То наброява 41 членове, от които 27 са българи - лекари, учители, юристи, търговци. Военнослужещите са 24 души. Програмата и уставът му са коментирани във вестник „Славянин“, брой 81 от 29 януари 1885 година.
Голям е приносът на Павел Кузминский и за развитието на Машинната школа (предшественик на днешното Военноморско училище). Тя е създадена на 9 януари 1881 година. Работата там  действително е страдала от неуредици и идването на Кузминский в Русе, а най-вече назначаването му за началник на школата (в периода 2 ноември 1884-януари 1885 година), допринася за направените важни подобрения. Той 
взема решение в училището да се преподава и говори на руски език
за да могат учениците да го усвоят и да ползват и за в бъдеще руски техническа книги, защото на български език няма такива.
На 3 януари 1885 година е взето решение за създаване на Морска библиотека, пак по инициатива на Кузминский. Затова работата по комплектуването й е възложена на него. Той е първият неин библиотекар - началото е поставено на 23 март, като за библиотеката и за читалнята към нея е нает домът на русенеца Ганчо Йонков на улица „Полицейска“ №34. Повечето от книгите и списанията са доставени от Руското техническо дружество. Днес малка част от фонда на тази библиотека се съхранява в библиотеката на Военноморския музей във Варна.
Във вестник „Славянин“, брой 94 от 5 април 1886 година е поместена дописка на Кузминский за появата на Руско-българско акционерно параходно дружество и ползата от бъдещата му дейност, което явно е станало с негово участие и съдействие.
През пролетта на 1885 година, вероятно през месеците март-май, Кузминский проектира и построява няколко дървени лодки, които имат „за основа ромбоическо образувание“, т.е. плоско дъно и две отвесни стени. 
Той определя лодките като спасателни, но са известни повече като „кузминки“
Служат за чистене на външната страна на катерите и за носене на дървен материал.
Около средата на май 1885 година възниква конфликт с началника на Дунавската флотилия Зиновий Рождественски, породен от редица нередности и нарушения, които Кузминский не премълчава. В резултат на това в периода август-септември той е арестуван три пъти, като в края на август му е предложено да си подаде оставката, но той отказва. На 7 октомври е уволнен дисциплинарно (до тази дата се води официално в състава на флота). Остава без работа и без средства. По спомени на Константин Р.Божков, по милост е прибран само за прехрана в средното земеделско училище в Образцов чифлик, където фиктивно го водят за преподавател по руски език и механика.
В средата на септември 179 руски офицери са отзовани от Българската армия по нареждане на император Александър Трети, който 
не е съгласен с извършеното на 6 септември 1885 година Съединение на Княжество България с Източна Румелия
Кузминский категорично отказва да замине.
Въпреки влошеното си материално положение - старото му състояние е почти стопено, а доходи няма отникъде - дарява значителна сума на Русенския комитет за набиране на доброволци за предстоящата Сръбско-българска война. Изпраща сърцато писмо чрез страниците на вестник „Славянин“, до капитан Андрей Блъсков, командир на Пети пехотен Дунавски полк, с пожелание към българските войници да не пестят кръвта си за свободата на България.
На 29 август 1886 година Кузминский написва своето „Открито писмо до Русия“, публикувано в брой 148 на вестник „Славянин“ от 2 септември срещу вредната политика на руския царизъм в България, която е в ущърб и на руските интереси. Не може да не е знаел цената на риска, който поема с това писмо.
Няма сведения кога Павел Кузминский напуска Русе. В научен труд от 1895 година той споменава, че това е станало през 1888 година. А година след връщането си в Русия пише, че през 1887 година е 
създал в България първата в света газова турбина с горене при постоянно налягане и Това е станало в Русе
До 1894 година работи в Балтийския корабостроителен завод.
Твърде рано, на 60-годишна възраст, смъртта внезапно застига този неуморен откривател на технически новости - на 7 (20) април 1900 година в Санкт Петербург. По това време в Париж тече Световното изложение. 
По случай 125-годишнината от създаването на Морското училище, на 20 май 2006 година във Висшето военноморско училище „Н.Й.Вапцаров“ във Варна е официално открита Алея на преподавателя. На централната сграда са сложени 22 барелефа - сред тях и този на щабскапитан инженер-механик Павел Кузминский, една от личностите, тласнала напред техническото развитие на България.