Димитър Недялков се върна начело на русенската Свободна зона след по-малко от година отсъствие. И въпреки че всичко в компанията му е добре познато, едно дистанциране дава възможност за още по-добра преценка на силните и слабите й страни. Ето какви са плановете му за развитието й.

- Г-н Недялков, как заварихте Свободна зона-Русе ЕАД след едногодишното ви отсъствие?
- Заварих я в добро състояние и смятам, че с общи усилия можем да постигнем основни подобрения в инвестиционния климат на дружеството. Свободна зона има изградена инфраструктура и се стопанисва добре.
- Как виждате развитието й? 
- Икономическото развитие на Свободна зона е стабилно. Това е най-добре развитият логистичен център на територията на региона. Считам, че ако бъде завършен един от най-амбициозните проекти на дружеството - изграждането на интермодален терминал, ние ще затворим пълния цикъл от предлагани услуги. Тук могат да бъдат внасяни стоки от трети страни, като Турция например, които не подлежат на облагане с мита и ДДС. Ние се ангажираме при наемане на помещения, било то за производство или за търговия, да ги стопанисваме, да осигуряваме всичките комуникации на фирмите. Нашите служители са в ролята на помощник и връзка между институциите и фирмите, решили да работят при нас. Смятам, че Зоната ще бъде все по-търсен партньор, защото при нас наистина има дребни на вид, но много важни предимства.
- Какви са те?
- Работим много тясно с Митница-Русе. В административната сграда на Свободна зона е разположен митнически пункт, който е най-големият в Русе. Освен това всички наши клиенти се обслужват качествено и в срок, няма забавяне. Наемателите могат да ползват работници, квалифицирани специалисти и техника, като по този начин на потенциалния инвеститор не му се налага още в началото на своя бизнес да влага много финансови средства в оборудване и механизация. Друго предимство е, че на територията на Зоната има изключително удобен достъп до всички транспортни комуникации, а след построяването на Дунав мост 3, който ще бъде в непосредствена близост до нас, очакваме и интересът от страна на бизнеса да става все по-голям.
- Как Свободна зона представя работата си?
- Само преди броени дни тя бе представена на бизнес форум на Дунавските макрорегиони в бившия имперски дворец Хофбург във Виена. Събитието започна на 2 октомври под мотото „Следващи стъпки в екологията и икономиката“. В центъра на конференцията бяха поставени въпроси на тема екология и икономика, както и проекти свързани с Дунавския регион. Обсъдени бяха предизвикателствата, инвестиционни политики и възможности за добри практики с арабските, руските и азиатски бизнес региони и центрове. Лектори на форума бяха бившият вицеканцлер на Австрия и председател на съвета по икономика д-р Ерхард Бусек, д-р Ернст Шмийт - управляващ директор на CVI Network Services и д-р Йохан Солгрубер - представител на Европейската комисия. Конференцията разгледа как да бъдат осигурени предимства в икономиката и как да станат все по-конкурентни експортните възможности и пазари в Дунавския регион. Бяха осъществени множество срещи  както с представители на компании, така и с институции. 
Срещнах се с Олаф Холцгрефе - председател на сдружение на немски фирми, работещи в сферата на търговията и логистиката, и Дитер Пийчман - ръководител маркетинг и комуникации на Виенското пристанище. На международния форум бяха обсъдени възможностите за развитие и партньорство по съществуващия в Свободна зона - Русе проект за Интермодален терминал. Това дава нови перспективи и логистични решения за насърчаването на бизнеса и икономиката в Дунавския регион. Нека да отчетем факта, че по поречието на река Дунав 14 държави и повече от 115 милиона жители работят и генерират повече от 1,6 трилиона евро БВП на глава от населението.
- Разкажете за краткосрочните и за дългосрочните планове на Зоната.
- За много кратко време осъществихме множество срещи. В края на септември по време на 73-то издание на Международния технически панаир в Пловдив представителите на Свободна зона - Русе установиха контакти и проведоха срещи, на които бяха представени предимствата и възможностите за развитие на различни бизнеси на територията ни. Инвеститорите проявиха интерес към услугите, местоположението, складовите и логистични възможности, които зоната предлага, както и към възможностите за установяване на производствена дейност на територията й. Особено внимание се обърна на България като входна врата за турските инвеститори и бизнес към единния европейски пазар. Този потенциал намира изражение във все повече турски компании, които обмислят установяването на производства у нас, както и идентифицирането на дългосрочни търговски партньорства.