Васил Горанов е автор на филма „Кораба Слънчоглед“, който точно преди седмица спечели голямата награда „Златна роза“ за късометражни филми на 35-ия фестивал на българския игрален филм във Варна, а самият той беше удостоен с наградата на Съюза на филмовите дейци. Горанов е русенец и филмът е изцяло русенски. Той е режисьор, оператор и монтажист на филма. Освен това е продуцент и сценарист заедно с майка си Катя Горанова - основател и дългогодишен изпълнителен директор на Бизнес център за подпомагане на малки и средни предприятия в Русе. Третият в екипа сценаристи е известният русенски психиатър д-р Пламен Панайотов, който е и главен герой в „Кораба Слънчоглед“. Актьорите също са русенци и не са актьори, а приятели на Горанов. Всичко това е достатъчно, за да разкрие колко нестандартен е Васил Горанов като кинотворец. А обстоятелството, че не е завършил никаква филмова специалност, а „Бизнес и финанси“ и „Промишлен дизайн“ в Русенския университет, само подчертава колко истински и нешлифован е талантът му. Затова и „Кораба Слънчоглед“ е настандартен като него, много емоционален и много провокиращ. Един различен филм за лудите, които има на какво да научат нас, „нормалните“.
На път към друг фестивал и с втори свой филм Васил Горанов отдели време да отговори на въпросите на „Утро“

- Честита „Златна роза“, г-н Горанов! Какво е чувството да спечелиш толкова престижна награда още с първия си филм?
- Благодаря, чувството е, че има надежда. Усещането е, че роднините и приятелите ми са щастливи, и това за мен е важно, защото те са ми помогнали да го направя този филм.
- Ако сте се надявали „Кораба Слънчоглед“ да бъде оценен по достойнство на варненския фестивал, другата награда - на Съюза на филмовите дейци, която е лично за вас, изненада ли ви?
- Хубаво е да оценят труда ти, но аз смятам, че наградите в изкуството донякъде го превръщат в спорт. А за мен изкуството е много повече от състезание. И все пак бях изненадан, защото смятах, че по принцип се награждават по-стандартни неща в киното. Журито и критиците проявиха смелост, за което съм благодарен. Те защитиха правото си на избор.
- Защо направихте филм точно за луди? У тях ли откривате онези истини, които „нормалните“ не забелязват или пренебрегват?
- Всъщност тези, които наричаме луди, много често са по-безопасни от онези, които твърдят, че са нормални. Да, тези, които са способни да погледнат извън рамката, зад завесата, често са обявявани за луди, после за гении.
- Актьорите в „Кораба Слънчоглед“ всъщност не са професионални актьори, а ваши приятели. Как ги навихте да участват? Впрочем д-р Пламен Панайотов, който е главният герой д-р Космос, ми каза, че дори не е разбрал, че се снима във филм. 
- Странно, така ли е казал? Явно съм голям магьосник, щом съм успял да оставя такова усещане у един истински психиатър. Всъщност всеки един от актьорите реално е снимал няколко пъти по един-два часа. Никой от тях не е очаквал, че участва в толкова  сериозен проект, и го правеха изцяло за забавление. Целият филм е заснет от първи дубъл, с много импровизации.
- Любопитно е все пак кои са тези ваши приятели, които станаха актьори?
- Актьори в кораба, освен психиатъра д-р Пламен Панайотов, са Иван Драганович - бизнесмен, Радослав Кръстев - моделиер, Лусия Терзиян - дизайнер, Радина Станева, която работи на Аерогара София. Навиха се да участват за забавление и за да ми помогнат.
- Журито на фестивала определи филма като кинематографичен взрив, емоционално вълшебство и необуздана дързост. За кинокритиката е филм за любов, страх, за пътя, за красивата страна на лудостта и лечебната сила на изкуството. За зрителите е странен и смешен, който се загнездва в ума и те кара да мислиш. А за вас какво е?
- За мен е терапия. Кино терапия. Когато човек отдели толкова години и труд за някой филм, той го чувства като свое дете.
- След успеха на „Кораба Слънчоглед 1“ ще има ли номер 2?
- Да, снимките по втора серия започнаха още миналата година и продължават.
- За какво ще се разказва в него и със същите приятели актьори ли го снимате?
- Рано е още да издавам за какво се разказва в „Кораба Слънчоглед 2“. И да, някои от актьорите в първа серия ще участват и във втора.
- На предстоящия So Independent Film Festival в София, който се открива на 27 октомври, ще бъде премиерата на втория ви филм „Кой е Никой“. Разкажете малко за него.
- Той е малко по-лесно да влезе в категория документален филм, въпреки че отново се надявам да изненада кинокритиците и зрителите с нестандартни решения и послания. Всъщност филмът е за един режисьор, известен като титана на българското кино. Той мечтае да направи филм, но няма пари. Тогава разбира, че ще става баща, и филмът започва.
- И на него ли сте продуцент, режисьор, оператор и сценарист? И пак на същите приятели ли поверихте ролите?
- В него могат да се видят и известни на публиката актьори като Силвия Петкова, Стоян Радев, Гергана Плетньова и други. Участие имат също режисьорът Андрей Андонов и писателят Явор Веселинов. Иначе да, освен че правя гореизброените дейности, за мен най-важна и трудна е задачата с монтажа. Вече 10 месеца го монтирам този филм, правя и звука, музиката и други неща.
- Трудно ли се пробива на фестивали, особено ако представяш независима продукция и името ти не е в класьорите на кинокритиката? 
- Много е трудно да пробиеш. Може да си гений и пак никой да не те забележи. В момента конкуренцията в световното кино е невиждана до ден днешен. Правят се хиляди филми всяка година.
- Завършили сте „Бизнес и финанси“ и „Промишлен дизайн“ в Русенския университет, основната ви работа е консултант по европроекти. А киното хоби ли е?
- Наскоро споделих на някой, че правя 4 пълнометражни филма едновременно, и то почти сам. И той ме попита: А какво работиш ?
- Кога увлечението ви по киното се превърна в неустоимо желание сам да снимате филми?
- Апетитът идва с яденето, страстта към киното идва със снимането, монтирането, реакцията на публиката. Обратната връзка е много важна, да видиш, че очите на зрителите светят от щастие след прожекцията.
- Лудост ли е да правиш филми със собствени средства?
- Лудост е, ако много ти се правят филми, а се оправдаваш, че нямаш пари. Вече може с телефона да направиш филм. Така че единственото оправдание е мързел.
- В „Кораба Слънчоглед“ има една табела, която упътва към д-р Космос: Всички, които са намерили смисъла на живота, се приемат без записване от психиатъра в кабинет 304. Този смисъл ли търсите със своите филми?
- Конфуций е казал: Пътят е целта. Истината може би е в търсенето на смисъла, а не в намирането му. Плюс това филмът започва с посланието, че живеем на една планета, известна като психиатричната клиника на галактиката. Тук вече всички са открили много пъти смисъла.
- Знаете ли вече как ще се казва третият ви филм?
- Боксът/Boxing.