Д-р Никола БЕНИН
Иконом Петър Костов Арнаудов (1828-1884) е от будителите, които безкористно отдават целия си живот „на ползу роду“, като изграждат и укрепват базисните ценности на общността. Със слово и дело той активно се включва във възрожденското пробуждане и става част от вълната, с която „тайно и полека, народът порасте на няколко века“. Духовникът и учителят Арнаудов успешно хармонизира ръководещата промисъл на Бога с непресъхващата мощ на просветата, за да открие нови хоризонти за човека и да проправи пътища за неговото духовно възмогване.
Той е роден през 1838 година в Елена. В този наш град, подобно на градовете Банско, Котел, Панагюрище, Сопот и други твърдини на традициите, се съхраняват повече от други места българската идентичност, изконните народностни традиции и виталността на духа. Добре известно е, че всяко поколение възприема и съхранява възвишеността на идеята за продължителност, за бъдност. За да се постигне здравината на приемствеността, всяко ново поколение трябва да бъде свързано с върховен свещен авторитет и нравствен стожер. 
През Възраждането за будните млади хора от Елена, към които спада и иконом Петър Арнаудов, такъв авторитет и морален арбитър са народът и родината. Оттам идва неговото самосъзнание за свързаност с народа, за служба на народа. И понеже българинът е под двойно робство - политическо от турците и духовно от гърците, той 
отрано разбира своята мисия да подпомогне възраждането на духовните му сили 
и по този начин да го направи готов за извоюване на свободата си.
Петър Арнаудов обаче не е само будител, той е и активен участник в борбата за самостоятелна българска църква. Църква, която да е извън опеката на гръцката патриаршия. Така че върховното негово дело е участието му в първия Църковно-народен събор през 1871 година. Наред с това историческо дело той извършва и други не по-малко значими народополезни дейности като изграждането и развитието на класното училище в Русе и основаването на читалище „Зора“.
Духовните въжделения и избраната мисия да подпомогне духовното възкръсване на своя народ определят житейските пътища и съдбата на иконом Петър Арнаудов. Той избира да служи на българския народ, да го води и напътства като свещеник. Божиите наместници на земята извършват не само религиозни обреди и посредничат за достигането на Божията промисъл до паството, но и участват активно за възникването и протичането на Възраждането в България. Достатъчно е да споменем имената на св. преп. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, йеромонах Неофит Рилски, Неофит Бозвели и други.
Иконом Петър Арнаудов завършва Московската духовна академия през 1858 година. Симптоматичен факт е, че той
не отива да учи богословие в гръцка духовна семинария, а се отправя към Русия, 
където наред с религиозните постулати усвоява и богатството от ценности на руската култура. Московската духовна академия е престижно висше учебно заведение, известно в източноправославния свят.
След завършването на семинарията младият свещеник решава да служи в Русе и да участва активно в духовното обогатяване на русчуклии. През това време в крайдунавския град възрожденските процеси започват бързо да се развиват, което е благодатна предпоставка за осъществяването на народополезната мисия на Петър Арнаудов. Като духовник той знае, че е отговорен пред Бога за състоянието на света и че негов надличен дълг е да се грижи за душите на хората, за тяхното приобщаване в съборната църква. А като високообразована личност осъзнава, че трябва да отдаде своите сили честно и достойно, 
да начене градежа на един нов свят и да допринесе за приближаване на желаното бъдеще
В извеждането на българина в новия свят иконом Петър Арнаудов започва като учител. Вероятно когато идва в Русе няма свободно място за свещеник, но още по-вероятно е русенските чорбаджии, загрижени за развитието на образованието в града, да са му предложили да стане учител заради собствената му висока му образованост. По съдбовна предопределеност пристигането на иконом Петър Арнаудов съвпада с отстраняването на даскал Гьока, който по мнението на чорбаджиите е бил непокорен и с изменчив характер. Освен това е поддържал постоянни връзки с гръцкия владика Синесий. Така освободеното учителско място достойно се заема от младия свещеник. 
Георги Чендов пояснява: „Чорбаджиите бързат да се освободят от него (даскал Гьока - б.а.), за да не ги въвлече в някаква беля. През 1858 година в Русе са привлечени като учители Иван Хр.Касабов и Петър К. Арнаудов“. От запазения в Държавния архив - Русе Дневник на русенската община за разходите на „Народното училище Русчуско“ научаваме, че заплатата на главния учител Парашкев Дамянов е 12 000 гроша, а на „учителя Петра“ (Петър К. Арнаудов - б.а.) - 9050 гроша.    
Най-значимото събитие 
в живота на иконом Петър К. Арнаудов е участието му в първия български Църковно-народен събор през 1871 година. Големият му авторитет и опитът му от участие в различни обществени организации са несъмнено решаващи фактори за избора му на 14 януари същата година за представител на Русчушката епархия на събора. Заседанието на смесения епархийски съвет за избор на представител на епархията, който да участва при изработването и приемането на устава на Екзархията, се провежда в дома на протоерей Нил Изворов. Членовете на съвета, които провеждат избора с тайно гласуване, са: протоерей Нил Изворов, иконом Петър Арнаудов, Параскев Бояджиев, Янаки Маринов и Петраки Генович. Резултатът от избора е отразен в протокол. 
След избора на иконом Петър Арнаудов за представител на Русчушката епархия в Църковно-народния събор на 17 януари, представителите на Русенската община се събират на извънредно заседание и решават заплатата му да бъде 2500 гроша месечно. Заплатата ще бъде осигурена, като всяко българско семейство от всички селища в епархията даде по 3 гроша.
След уточняването на сумата за възнаграждение иконом Петър Арнаудов 
заминава за Цариград, където на 29 януари участва в 41-то заседания на Смесения съвет
Председател на заседанието е Иларион Ловчански, а членове, така както са записани в протокала, са: Т.П. Панарет Пловдивски, Паисий Пловдивски, Макариополски Иларион, Кръстевич, х.Иванчо, Гешооглу, Стамболски, Камбуров, х.Николи, Г.Чалооглу, Тъпчилищов, Ст.Чомаков, Д.П.Чинтулов от Сливен, Никола Занкин от Варна, Димитраки бей и Доброплодни от Силистра, х.Мано и Хр. Стоянов от София, както и един свещеник от Скопие - Н.П. Панарет. Още на това първо свое участие в заседанието на Смесения съвет иконом Петър Арнаудов е активен в изказванията и прави две съществени предложения относно ролята и статута на комисията. Според него: „Комисията направи едно нещо редовно с ревност. Тя сега да присъствува, но да не гласоподава, а само да настоява и да има изпълнителна власт“. И друго негово становище: „Това одобрява и поп Арнаудов и казва, че комисията трябва да представи рапорт“. Тези две предложения са важни, защото са насочени към регламентиране на прерогативите и работата на комисията преди Българския народен събор. 
Те също така са конкретни и далновидни и представят неотменното му чувство за честност и демократичност
Така той не дава възможност на представителите на Смесения съвет, които са влиятелни хора, да имат решаващ глас при приемането на устава от Църковно-народния събор. Демократично и справедливо е уставът да бъде обсъден и приет от законно избраните представители на българските епархии.
Първото заседание на Църковно-народния събор е на 23 февруари 1871 година. Първото изказване на иконом Арнаудов е на четвъртото редовно заседание на събора на 5 март. С него той отново продължава да се противопоставя на намеренията на представителите от Смесения съвет да налагат своите позиции и по този начин да нарушат принципа на вишегласие. Ето неговите думи: „Смесеният съвет представя кандидатите, но ако в числото на тия кандидати не се предложи и не се вземе вишегласие, който от архиереите е по желание на Народния събор, тогава нали се обижда народа?“.
Мисълта за народа, загрижеността за запазване на народните интереси - това е веруюто, което ръководи поведението на иконом Петър Арнаудов в обществения живот. Несъмнено можем да четем това негово изказване като знак както за заинтересованост за народа, така и за съзнанието му новият градеж за църковното управление да бъде поставен на демократични основи, а не на личностни интереси или още по-опасно - в прокарването на чужди интереси. 
Неговите схващания са, че народните представители от всички български епархии са подчинени на народа 
и това подчинение трябва да бъде искрено, предано и добронамерено.
Ще представим още едно негово изказване на 9-то редовно заседание от 23 март, което потвърждава демократичните му идеи и съзнанието му за предотвратяването на възможности за „злоупотребления“. По време на разискването на 52 член от устава Д. Тодоров предлага изборът на владици в епархиите да бъде от предложени 10 души. Яков Геров казва предлаганите за владици да бъдат 8, а „х. Господина(Господин х. Иванов - б.а.), като споделя мнението на г-н Димитраки казва, че стига да се приеме началото, та числото ще се определи. Аз мисля, че е по-добре да остане това, както си е решено в устава, защото другояче ще стават в епархиите много раздори“. Иконом Арнаудов го подкрепя, като казва: „И аз съм на това мнение, защото другояче ще стават по вън много злоупотребления и развика как могат да стават тия злоупотребления.“.
Изказванията на иконом Петър К. Арнаудов подлагат на тотален натиск недемократичните принципи при написването и приемането на устава. Той непрекъснато отстоява своето схващане, че трябва да има ясни и добронамерено обмислени формулировки на членовете на Устава, които да са предпоставка за безконфликтно и справедливо управление на църковните дела. Редом с това споделя разбирането, че трябва винаги да се съблюдават волята и интересите на народа при църковното управление.
Нека да обобщим характерните черти от духовния портрет на иконом Петър К. Арнаудов.
Ето ги:
Той е обърнат с лице към Бога и към народа.
Той е духовно извисен.
Той е загрижен за просветата и просперитета на русенци.
Той е мъдър и далновиден.
Той подчинява живота си на това да бъде полезен на хората и църквата.
Той е честен и принципен.
Той е достойният представител на Русчушката епархия в Църковно-народния събор.