Очарован съм от красотата на тези четири града, които наистина са същински дунавски перли, казва още в началото на разговора ни арх.Спиридон Ганев по повод неговата графична изложба в централното фоайе на Доходното здание. Арх.Ганев представя пред погледа на русенските ценители три дузини свои графични работи, които са почерпили вдъхновение от Виена, Будапеща, Братислава и Русе. 
Експозицията на архитекта разказва със средствата на графичните техники за удивителни образци от европейска архитектура, превърнала Виена, Будапеща и Братислава в задължителни за посещение туристически обекти, а също и в красив и въздействащ учебник по изкуство и култура. Русе има всички основания да се нареди в тази престижна редица, убеден е арх.Спиридон Ганев. А русенци биха могли също да се убедят в това, ако отидат в Доходното и разгледат изложбата до края на тази седмица. 
Всички 
тези графики са рисувани след мои посещения по един или друг повод в тези градове
обяснява именитият столичен архитект. Във Виена той бил през 2003 година, на връщане от конгрес на архитектите в Берлин. В Братислава и Будапеща е оставал възхитен от удивителната архитектура и прекрасното градско планиране при други свои пътувания. А Русе - Русе го очарова отново и отново всеки път, когато случаят или работата го доведат в най-големия български град на брега на Дунава. Нещо повече, тук през 2001 година направих предишната си изложба - тя беше с рисунки, обяснява арх.Ганев. Предложението от галерия „Аруид“ на арх.Ралица Панайотова, дъщеря на известния архитект Светозар Панайотов, било прието от столичанина с удоволствие. Галерията наистина е много приятно място, познавам се с Ралица отдавна, а Зарко Панайотов определено е фигура в българската и, естествено, в русенската архитектура, казва авторът на графиките. 
Поводът за сегашната експозиция, която остава във фоайето на Доходното здание до края на седмицата, е отново русенско предложение. То дошло преди месеци, когато в София с разговор с русенски колеги станало дума за 
увлечението на арх.Спиридон Ганев по графиката
А откога датира това увлечение? О, това е още от студентските ми години, обяснява архитектът, като добавя, че графиката при него още тогава се преплита с архитектурата. Кореняк софиянец, роден и израсъл в родова къща, строена в София от дядо му, чието име носи  - големия български математик Спиридон Ганев. „Дядо ми е бил професор в Софийския университет, после дълги години беше банков чиновник. А за мен дилемата, когато избирах какво да следвам, беше по-скоро дали това да бъде архитектура или строително инженерство. Баща ми беше строителен инженер, дългогодишен преподавател във Висшия инженерно-строителен институт, покрай него познавах много от неговите колеги. А пък в моя род братята на дядо ми са били инженер-конструктор /той е строил Съдебната палата в София/ и архитект. Двамата са построили и родовата ни къща. Единият дядо, архитектът, Георги Ганев, е проектант на курортите „Златни пясъци“ и „Дружба“. Така че, както виждате, е имало от кого да се повлияя. Избрах архитектурата. И не съжалявам. След специализация в Париж се насочих към градоустройството - и до днес то ми носи огромно удовлетворение“, казва арх.Спиридон Ганев. 
Неговата чувствителност към градоустройствената хармония 
е до такава степен фина, че усеща архитектурния детайл с всички свои сетива и болезнено преживява нарушаването на тази хармония. 
„Специално за Русе съм ужасен от това, че сгради, които преди 15 години, да речем, съм нарисувал в моите графики - защото съм ги намирал за много красиви, днес не ги откривам. За съжаление, се вижда, че и други сгради скоро ще бъдат унищожени - до такава степен са изоставени и изглеждат потънали в несрета. Тази изложба в Русе я правя именно благодарение на мои приятели, състуденти - ето, арх.Павел Дочев, например, е мой състудент, и колеги като изключително интересния в творческо отношение колега арх.Венцислав Илиев. И сега обикаляме с тях, те ми показват и ми разказват какво се случва с красивите стари сгради в този великолепен град“, казва архитектът. 
„Чудя се откъде биха могли да се намерят кураж и средства - защото само средства не стигат! - за да бъдат възстановени такива блестящи архитектурни образци във вида, в който са греели някога. Наясно съм, че една община едва ли може да отдели достатъчно пари, за да направи това. Без държавна помощ това не би могло да се случи. Затова 
за мен е важно именно държавата да оцени смисъла на това, което притежава град като Русе 
- и да помогне това богатство да се запази“, размишлява арх.Ганев. И добавя: „Неслучайно в моята изложба обединявам точно тези четири града: Виена, Будапеща, Братислава и Русе. Русе стои достойно наравно с тези три европейски столици, а за България това е градът, който има неизмерими заслуги и принос за новата държавна култура, присъединявайки младата българска държава в края на 19 и началото на 20 век към Западна Европа. И тази заслуга на Русе следва да му се отчете от държавата - днес, когато градът се нуждае от това. За да се запази тази красота във вида, в който е радвала и възхищавала поколения наред. И пак ще повторя: държавата трябва да подкрепи финансово възстановяването и съхраняването на тези прекрасни паметници от 19 век! А тук има достатъчно професионалисти, които да разработят проектирането на това важно задание. Впрочем, Съюзът на архитектите, на който аз съм бил председател, също би трябвало да подкрепи тази кауза. Аз самият сега, вземайки повод от моя сблъсък с реалността тук, нямам задръжки да разговарям с колеги и представители на институции в София. И ще го направя. Защото сега тук виждам места, където преди са стояли прекрасни сгради, а сега там зеят дупки. Завчера с моя състудент Павел Дочев видяхме места, които ако не бъдат скоростно обгрижени, също ще се превърнат в дупки. А е недопустимо по този начин да губим стойностна архитектура, каквато едва ли има в други български градове!“.