С включването на Русия в сирийския конфликт през 2015 г. тя промени хода на гражданската война в страната. На Русия се удаде заедно с Иран да промени хода на сраженията в полза на сирийските правителствени войски. И сега, след като това стана, Русия търси начин за „напускане на бойното поле“. Москва не иска да затъне в сирийския конфликт, но и не ижелае да се лиши от успехите, които тя постигна там, укрепвайки своето присъствие в страната и заемайки позиции, които й позволяват да играе най-важна роля в региона.

С тази цел Русия активно поддържа използването на стратегията „разделя и владей“ по отношение на своите ирански и сирийски съюзници. Отначало тя ще потиска съпротивата на сирийското правителство, предлагайки на въстаниците и на тези, които им оказват поддръжка, да създадат зони за деескалация, за да бъдат замразени ключови участъци в районите на бойни действия. Когато в резултат на създаването на зони за деескалация бъде освободено достатъчно количество личен състав, Русия ще премине в настъпление против действащите в страната екстремистки групировки, настроени да водят непримирима борба – такива като „Ислямска държава“ (ИД). Тази стратегия досега позволяваше на руските войски и лоялните на Дамаск сили, поддържани от Иран, пренасочване на тяхното внимание върху борбата с опозиционните сили в западна Сирия, за да бъде завзета колкото се може повече територия в източните части на страната, изоставяни от екстремистите от ИД. Но Москва започва да разбира, че постигането на нейните цели в Сирия ще бъде доста по-сложно, отколкото тя очакваше.

Независимо от очевидните преимущества на Русия в Сирия, започват да се проявяват недостатъците на нейния „план за изтегляне“. Зоните за деескалация, които бяха създадени в съответствие със споразуменията, постигнати в хода на първите кръгове от преговори в Казахстан, практически престанаха да изпълняват своята функция – там прекратяването на огъня вече не се спазва. Отчасти проблемът се дължи на това, че независимите въстанически групировки в тези райони не се готвят да се подчиняват на външния натиск. Например военизираната организация «Хайят Тахрир аш-Шам» отказаха да признаят преговорите за прекратяване на огъня и започна настъпателни операции срещу позициите на привържениците на режима в провинцията Хама от своя укрепен пункт в съседната Идлиб. А дори и съюзниците на Русия пречат на реализирането на нейните планове. Макар иранските и сирийските власти да разбират логиката на руската стратегия, те не искат да се отказват от своите претенции към територии, контролирани от силите на опозицията, и не бързат особено да преустановяват там бойните действия. За Техеран и Дамаск , за разлика от Москва, тази война е сериозна и задълго, поради което те ще воюват до пълна победа. Поради това лоялните на Дамаск сирийски формирования продължават да нанасят удари по позициите на въстаниците на изток – особено в Джобар и източните райони на Гута.

Освен с неуспех в зоните на деескалация Русия също така се сблъсква с проблеми, възникващи поради начина, по който лоялните на Асад войски се придвижват с нейна подкрепа на исток към иракската граница. Москва се дразни, например, от това, че придвижването на лояни на Дамаск сили в посока Дейр-ес-Зор може да блокира войските на поддържаната от Съединените щати Сирийска арабска коалиция (САК), предприели операции по река Хабур. Докато отредите на САК успешно се придвижват напред, лоялните на Дамаск части отразяват контраатаки на ИД, което доведе до значителни загуби в цялата обширна източна зона на бойни действия. Русия заплати за това висока цена – в резултат на ударите на терористите загинаха високопоставени руски офицери, включително един генерал-лейтенант. Освен това на трети октомври ИД показа видеозапис с двама пленени руснаци – вероятно наемници от частна военна компания. По твърдения на терористите руснаците били пленени при неотдавнашна военна операция.

За Русия ситуацията се усложнява още повече от това, че популярността на „намесата в Сирия“ сред руснаците спада. По данни от допитване до общественото мнение от началото на септември на „Левада център“, независима организация, занимаваща се със социологически изследвания, участието на Русия в сирийската гражданска война се поддържа от по-малко от една трета от руснаците, докато през 2015 г. тя беше подкрепяна от 2/3 от руснаците. На демонстрации из цяла Русия се появяват протестиращи с плакати, призоваващи правителството да прекрати тази скъпоструваща военна кампания и да насочи средствата към това да бъде нахранен народът на неговата страна. За да укрепят своите позиции преди изборите през 2018 г.,руските лидери подчертават значението на сирийската мисия, отбелязвайки, че благодарение на нея Федералната служба за сигурност разкрива и арестува екстремисти от ИД, планиращи извършването на терористични актове в Русия.

И все пак, независимо от трудностите, които възпрепятстваха – и ще продължат и в бъдеще да възпрепятстват – реализирането на плана за изтегляне от Сирия, Москва едва ли в близко време ще се откаже от тази стратегия. За да влияе на конфликта, Русия и по-нататък ще съчетава военния натиск върху въстаническите сили и дипломатическата работа сред тези, които поддържат тези сили, както и сред своите съюзници. Дори и ако по този начин да бъде невъзможно прекратяването на войната в Сирия, Москва би могла да се опита да сведе конфликта до такова равнище, при което на нея да не й се налага да изпълнява толкова мащабни военни задачи.

........................................

Агенция „Стратфор“