Девет училища в Пловдив и областта са одобрени с решение на кабинета като места за иновативно обучение. Само едно от тях е изцяло ромско - ОУ "Пенчо Славейков" в пловдивския квартал Столипиново. Там учат 1157 деца от 1 до 9 клас, има и осем подготвителни групи.

Едно от условията дадено училище да бъде одобрено за иновативно, е да предлага уникални решения. Тук тези решения се виждат отдалече и са много шарени, предава кореспондентът на БГНЕС от Пловдив.

Пет от класните стаи на втори клас са с изрисувани стени - автор на стенописите е учителят по рисуване Стефан Ганозов, а идеите са дошли от учителките на класовете. Стаята на втори "Д" клас, например, е морска - на стената е изобразено морско дъно и русалката Ариел. Стените са светлосини, пердетата също са бели на сини точки. Влизайки в стаята, човек сякаш се потапя в цветовете на морската шир.

На децата им харесва. Харесва им и поставения в ъгъла екокът, богат на всякакви природни материали - цветя, камъни, пръчки, шишарки. Ако рисунките по стените са различни, то във всяка стая има екокът. За децата това е важно, казва директорката Екатерина Делинова. Те живеят не само в Столипиново, в което природата тотално отсъства с изключение на няколко дървета, но и в най-неприятната му част - огромните изкорубени панелни блокове. Природният кът ще се обогатява и с нещата, които децата направят сами от природни материали.

Училището не пропуска възможност да организира, макар и кратки, екскурзии до планината, до острова на Марица в Пазарджик, навсякъде, където те могат да се усетят част с природната околна среда. Във всяка стая има и специално проектиран шкаф, в който импровизирана детска библиотека заема рафтовете.

Интересното е, че всичко ново е направено в училището или от персонала, или от учениците в професионалните специалности "Дърводелство" и "Шивачество". Прави впечатление и подредбата на чиновете в петте иновативни стаи- само в една от тях те са в класическия си вид в три редици. Останалите са групирани, така че децата да работят в екип и по-напредналите да помагат на изоставащите. И в това е дадена свобода на учителите да експериментират.

Учителят по рисуване Ганозов е пожертвал лятната си отпуска, но е успял за 25 дни да изрисува пет големи стенописа. Освен русалката Ариел и морското дъно, от стените греят героите на четири вълшебни приказки - Пепеляшка, Красавицата и звярът, Рапунцел, другаде пък темата са българските народни приказки, Тримата братя и златната ябълка, има и природни картини с животни.

Във всичките пет стаи с колорита на стенописа са съобразени и цветът на стените, и пердетата. Така, влизайки от гетото, децата попадат наистина в един друг свят - далеч по-чист и красив. Впрочем първият учебен ден тук е бил наистина интересен, защото цялата тази " акция" е извършена в пълна секретност. Изумени са били и децата, и родителите им, които са били специално поканени да разгледат. Така сега тук посещаемостта си е на ниво, отсъстват само болните деца.

Средствата за новия вид на петте класни стаи идват от училищния бюджет. Министерски съвет ще финансира новостите, когато те покажат действителен ефект. Но в плановете на директорката и колектива промяната ще продължи. Следващите, които ще прекарват деня в обновени и красиви стаи с изрисувани стени, ще бъдат децата от осемте подготвителни групи. По-нататък идеята е всички деца от началния курс да учат в такава обстановка. А грижата за децата не започва само от училищния вход. Оказва се, че работа и на директорката, и на учителите, е била да се преборят с едно огромно "море", както го наричали децата, което се образувало след всеки дъжд на съседната улица "Батак". В това море имало какво ли не, а децата трябвало да минават оттам. Това буквално ги разболявало, защото нямало как да се предотвратят заразите, които са внасяли с обувките си.

В крайна сметка "морето" на Батак вече го няма. Затова пък от другата страна на училището се събира вода. Да си учител в Столипиново е по-особено занимание, трябва да мислиш и за това.

Второкласниците от "Пенчо Славейков" могат да четат. Това е много важно. Още по-важно е, че училището им харесва и обичат да ходят там. "Целта ни е училището да стане желана територия", казва директорката Делинова. И остава с надеждата, че израсли от предучилищна възраст до четвърти клас в такава весела и шарена обстановка, децата някак ще продължат и по-нататък, прескачайки опасната възраст от пети до седми клас, в която доста от тях отпадат. Ефект има и днес, вижда се по реакцията на децата. Големият ефект ще стане ясен след няколко години.