Паната, които от години ограждаха и закриваха част от една от емблемите на Русе - Старото Музикално училище, от вчера вече се прибират. Вътре в сградата вече шетат работници, а вчера двама дори се качиха на островърхия покрив и започнаха да свалят ламарините, които затваряха куличките, поставени там очевидно с цел да не влиза вода и да доразрушава красивата някога сграда. Раздвижването, на което русенци вече май не се надяваха, предизвика минувачите по „Борисова“ вчера до един да вдигат погледи нагоре и да се взират с надежда в оживлението по зданието. 
Междувременно стана ясно, че във вторник фондация „Братя Бобокови“ свиква пресконференция по повод старта на възстановителната дейност на бившата Музикална гимназия. Което недвусмислено показва, че няма шега - сградата, която десетилетия беше оставена на произвола на съдбата, поема към своя нов живот. 
Както „Утро“ многократно е писал, сградата бе купена през април 2007 г. от местните предприемачи братя Бобокови с идеята да направят в нея музей за частната си нумизматична колекция. 
Зданието е построено през 1901 г. за немско протестантско училище, сиропиталище и детска градина,, негов автор е архитект Удо Рибау, като стилът е еклектика с ярко изразени елементи на готика, барок и романски елементи. Немското училище отваря на 5 октомври 1905 г., а 4 години по-късно става търговска гимназия. След Първата световна война сградата е конфискувана от българските власти като германски имот и е предадена на френското католическо училище „Св.Йосиф“. През 1933 г. е купена от русенската община за Трета прогимназия „Петър Берон“, а след 1944 г. известно време се ползва от Висшето химическо училище /съществувало за кратко преди университета/. В годините след това зданието се предоставя последователно на Заводско училище №19, Турска гимназия, Педагогическо училище за детски учителки и Музикална гимназия. След земетресението през 1977 г. се установяват сериозни конструктивни изменения и Музикалното училище се премества в друга сграда, а прекрасното творение на арх.Рибау е изоставено. 
През 1973 г. зданието получава статут на паметник на културата от местно значение, през 1995 г. статутът вече е на архитектурен и художествен паметник от национално значение. От 1 септември 2009 г. обаче статутът се променя и отново става само архитектурен и само от местно значение.