446 години. Точно толкова се навършват днес от Битката при Лепанто - прочутото морско сражение на 7 октомври 1571 г. в Йонийско море. Тогава обединените сили на Свещената лига (коалиция от европейски католически държави) извоюват решителна победа срещу флота на Османската империя в петчасово сражение, водено в северната част на Коринтския залив. Победата на Свещената лига прекъсва доминацията на османците в Средиземно море. Лепанто е последната голяма морска битка, водена изцяло с галери и носи голямо символично значение. Ето как е описано това важно събитие, предопределило хода на европейската история, от Божидар Маринов в сайта americanvision.org. Публикуваме материала с незначителни съкращения.
„...Дон Хуан Австрийски язди към дома си от Кръстоносните походи.“ Преди 116 години, Честъртън е написал тези думи в поемата си Лепанто. Днес малцина в християнския свят знаят за това велико морско сражение, камо ли да пишат поеми за него. И все пак, без Лепанто, историята на Европа и на света щеше да бъде различна днес.
В утрото на 7 октомври, 1571, флотът на Свещената лига, състояща се от 202 галери и 6 галеаси, навлиза в залива на Лепанто, за да се изправи срещу най-големия флот, който Средиземноморието е виждало до този момент: 250 османски галери с повече от 30 000 войници, и 50 000 моряци и гребци. Неравенството било срещу християнския флот, но неговият капитан, 24-годишния Дон Хуан от Австрия, решил да нападне османците незабавно. Макар и млад, морските битки не му били чужди. Шест години по-рано се присъединил към военноморска армада, изпратена да спаси Малта и участвал в дебаркационния отряд на Дон Гарсия, където едва 8000 испански войници подсигурили бреговия плацдарм и тогава нападнали превъзхождащата ги османска обсаждаща сила. Сега младият благородник щял да спечели най-великата битка през живота си. Противно на османския си сродник по чин, който дал богати обещания на поробените си християнски гребци, Дон Хуан бил лаконичен. Неговата мотивираща реч към екипажа му се състояла само от едно изречение: 
„Няма рай за страхливците!“
Речта проработила. В средата на деня, когато битката вървяла на зле за християнския флот, венецианците и испанците задържали позициите си.
Когато денят преминал, османският флот бил разрушен, с над 50 потопени кораба и 140 превзети. Над 20 000 османски войници били убити, елитният корпус на еничарите изгубил почти всичките си войници, а Османската империя изгубила по-голямата част от опитните си моряци - загуба, която не можела да възстанови за няколко поколения. 12 000 роби християни били освободени, богата награда за 7500 жертви, които пострадали в Християнската коалиция по време на битката.
Истина е, че Лепанто бил спечелен заради героизма на християнските войници и моряци. Но не бива да забравяме, че тяхното постижение е било подпомогнато от явлението, което първоначално е било значително усетено при Лепанто: съществуващото превъзходство на християнския технологичен прогрес.
Три са били технологичните прогреси, които спечелили битката.
Първият бил металургията
Металургията винаги е била скъпоструваща технология, и дори когато цивилизациите имали достъп до по-добро технологично познание в металургията, те предпочитали камъка и дървото, тъй като били по-лесни за обработка. Металургията изисква не само разбиране характеристиките на металите, но също разбиране на понятието за топлина и температура, и също произвеждането на топлината, необходима да се разтопят металите. Докато топенето на желязо и бронз винаги е било извършвано в малък мащаб - за производство на брони и ръчни оръжия и инструменти - усъвършенстването на оръдието през 13 и 14 век, изисквало много по-добро развитие на металургията от това, което било налично преди.
Противно на погрешното обществено мнение сред професионалните историци, оръдието първо било използвано в голям брой не от Китай, ами от Европа по време на Стогодишната война. Ефикасността му срещу укрепените градове и големите армии принудила европейските правителства и предприемачи да развият металургичния процес, така че повече оръдия да бъдат произведени на по-ниска цена. Византия също произвеждала достатъчно артилерия, за да защитава столицата си през 1396 срещу османската обсада. По онова време мюсюлманският свят не разполагал оръдия. Ордите били принудени да се оттеглят, но си научили урока. Около 50 години по-късно Османската империя все още нямала развита металургия, но била способна да купи 68 оръдия от Унгария и така превзела Константинопол през 1453, побеждавайки оскъдната сила от 7000 защитници.
XIV и XV век били тежки времена за Европа:
Малката ледена епоха и няколкото избухвания на Черната смърт рязко намалили популацията на Европа. И все пак, през този период на упадък на човешки ресурси и икономически кризи, Европа съумяла не само да продължи с науката и технологиите, но също да победи мюсюлманския свят, който наследил най-плодородните земи и изобилие от ресурси, оставени от Римската империя. Металургията билo най-бързо растящото поприще на технологичния прогрес. През 1571 Европа, колкото и мъничка да била по отношение на населението в сравнение с Османската империя, можела да произведе оръдия много по-бързо и по-евтино от всеки друг на света.
В онази сутрин на 7 октомври малкият брой християнски галери били изпълнени с оръдия: от 1500 до 1800 оръдия с различни размери се сравнили само със 700 на големия османски флот. Да не говорим, че османците нямали достатъчно муниции. Мнозинството от мюсюлманските кораби потънали още преди да стигнат на достатъчно разстояние, за да бъдат оръжията им ефективни.
Вторият фактор били огнестрелните оръжия
Металургичният напредък не само позволил на християните да имат повече и по-добри оръдия, той също поставил по-добри лични огнестрелни оръжия в ръцете на християнските войници. През 1571 производството на огнестрелни оръжия било процъфтяващ бизнес. Европейските оръжейни производители се заели да произведат най-голямото количество огнестрелни оръжия, което светът бил виждал до момента. Мускетите станали толкова евтини, че всяко семейство можело да си позволи един. Докато във войските на Изтока по това време само малка част от войниците имали мускети, испанската пехота се състояла от 50% мъже въоръжени с мускети и 50% копиеносци. Комбинацията била смъртоносна: близките способности на копиеносната пехота и далечният обсег на огневата мощ на мускетите можели да спечелят всяка битка. Без евтиното производство на лични огнестрелни оръжия и наличието на барут такава комбинация не би била възможна. Малката християнска въоръжена сила нямала от какво да се страхува сблъсквайки се с превъзхождащия враг.
Османците все още били подпомагани от сложните лъкове. Последният път, в който Европа била виждала толкова голямо сражение на стрелци с лъкове бил два века по-рано, в Стогодишната война. Огнестрелните оръжия се доказали като по-добри по време на битка. Освен това имало и друг проблем с лъковете: отнемало цял живот да се обучи стрелец. Човек с мускет можел да се обучи за година. Когато загуби по-голяма военна сила от войници с мускети, Европа можела да ги замени за година. Но когато по-голямата част от мюсюлмански стрелци с лъкове била избита при Лепанто, Османската империя не била способна да ги замени. Просто нямало достатъчно останали инструктори.
Третият технологичен фактор били галеасите
Още от появата на оръдията проблемът на корабостроителниците бил как да се съберат големи оръдия на палубата на кораба, без да пречат на гребците? Въпросът бил сериозен, защото безопасността по това време изисквала галерите да имат нисък профил и следователно само една или две палуби. Поставянето на артилерията между пейките на гребците не било вариант заради опасното отскачане на масивните оръдия. Повечето галери обикновено имали оръдия върху малки платформи на лицевата и на задната част. Една галера, притисната отстрани, била безпомощна срещу вражески атаки. Военноморските битки в Средиземноморието до времето на Гръко-финикийското съревнование се базирали изцяло на надхитряване; победителят бил този, който можел да маневрира галерата си, удряйки странично врага.
Но във втората половина на 16 век венецианските корабостроители открили понятието за метацентрична височина (разстоянието между центъра на тежестта и метацентъра на кораба) и започнали да експериментират с това. Открили, че трупайки повече тежест на дъното на кораба, могат да построят надстройки с няколко палуби над ватерлинията, всичко това с ниската водоизместимост на големите галери. Откритието било крайно важно, защото сега можело да бъде построен кораб движен от гребци, но с достатъчно платформи над главите им, за да бъдат натрупани десетки оръдия и да се направи опит за достигане на страничната част, смъртоносна за нападателя. Резултатът от тези експерименти били галеасите.
Първите шест построени галеаси били използвани при Лепанто. Всъщност две били предназначени за южното крило на Джовани Андреа Дория и не влезли в действие до по-късно през деня. Другите четири спечелили битката.
Турците не знаели нищо за новия вид плавателен съд
така че предположили, че галеасите били някакъв вид запасни кораби, които лесно ще бъдат победени и завзети. Четирите галеаси били изпратени далеч напред, около половин миля пред християнската линия. По-голямата част на турския десен фланг и центъра се фокусирали върху залавянето на галеасите. Когато врагът бил в обсег, огромните чудовища отворили бойниците си и дали изстрел.
Очевидната огнева мощ на галеасите, комбинирана с числеността на войниците с мускети на борда е била унищожителна. Един залп от гюлета и мускетни сачми можел да разчисти палубата на турска галера за секунда. Оценката след битката показва, че над 70 османски галери (една трета от османските загуби) са били или потопени, или извадени от строя от четирите галеаси. 
Повече и по-добри оръдия, повече и по-добра огнева мощ, и по-добри кораби. Европа била малка и бедна, но печелела технологичната надпревара. Числеността вече нямала значение. Науката и технологията, и 
икономическият кураж да се инвестира в науката и технологията били това, което щяло да печели битките от сега нататък
Мюсюлманският свят не можел да се съревновава с това. Османската империя копирала галеасите и след няколко години построила осем. По това време венецианците вече строели заместник: Линеен кораб, известен в Англия като man-oТwar. Османската империя никога не била способна да изкопира металургичните инвестиции на Запада; просто нямало индивиди с правилния начин на мислене и правилния възглед за бъдещето, за да инвестират в технологиите. Около 100 години по-късно Кара Мустафа пристигнал с неговата сто и петдесет хилядна силна армия пред портите на Виена с 300 оръдия европейско производство. Но по това време европейските строители открили законите на балистиката. Укрепленията на Виена били изградени отново по такъв начин, че османските оръдия не могли да ги разрушат. Кара Мустафа трябвало да намери по-добро приложение на барута, например да изпрати сапьорите си да изкопаят тунел и да пробват да издухат стените. Това отнема време, и накрая турците щели да бъдат поразени. Християнският технологичен прогрес сега тичал далеч напред.
Докато имало индивидуален научен и технологичен прогрес в ранните години на исляма, същинската психология, създадена от мюсюлманската религия, била гостоприемна към технологичния прогрес и инвестирането в наука и технология. Дори най-малките научни или технологични открития в Европа били задействани моментално. В мюсюлманския свят подобни открития били държани само от малка група интелектуалци интересуващи се от тях. 
Ислямът има застоял възглед за времето 
и следователно застоял възглед за иновация и напредък.
До 20 век мюсюлманският свят изостанал доста. Дори днес по-голямата част от него все още живее на технологичното ниво, на което е бил преди 300 години. Дори днес, след две, че и три поколения на продаване на нефт на света, Иран е неспособен дори да рафинира собствения си петрол в използваеми продукти и трябва да внася бензин. Дори днес Саудитска Арабия, с всичкото си изобилие от нефт, не може да произведе инженери или дори компетентни работници, за да запълни своите нефтени платформи и трябва да ги „внесе“ от Европа, САЩ и Филипините. Дори днес 200 милиона мюсюлмани в Индонезия трябва да разчитат на мъничко християнско малцинство, за да си осигурят интелектуално ръководство в науката и технологиите, както и предприемаческия дух необходим за непредъка им.
Идеите имат последствия. Идеите на застояла религия не могат да произведат нищо освен застояли умове.
Историците днес спорят за стратегическото значение на Битката при Лепанто. Част от тях казват, че Лепанто е имало само психологическо значение за Европа и че не е наранило толкова много Османската империя. Дали това е истина или не, в никакъв случай не е важно. По-важен е фактът, че Битката при Лепанто бележи началото на технологичното превъзходство на християнския свят, който по-късно ще даде на малката християнска цивилизация инструментите, с които да стане лидер. Геройството на християнските войници и моряци е подпомогнато от интелектуалната любознателност и предприемаческия кураж на европейските учени, занаятчии и бизнесмени, които дали на своите войници средствата да защитят Европа, а по-късно и да завоюват света. Уникалният светоглед на Евангелието, който окуражил научния и технологичен прогрес, и всъщност дал основите на същинската идея за наука, направил тази победа възможна.