Макар и не особено голяма по обем, третата самостоятелна изложба на младия художник Петър Петров, която той откри преди дни в родния си град Две могили, впечатлява с разнообразието от сюжети и асоциации. За поредното си представяне в града той подбра 18 графични отпечатъци. Пространството, където са поставени работите, не е особено голямо, макар осветлението там да е добро и да дава възможност хората да видят в най-добра светлина нещата, казва Петров. Графиките му са подредени във фоайето на двемогилското читалище „Св.св.Кирил и Методий“, което за пореден път предоставя любезно домакинството си за самостоятелната творческа изява на художника. 
Петър Петров е признателен на управата на читалището в лицето на председателя Стефан Димитров и секретаря Надежда Райкова, които дават възможност младият автор да представи новите си работи пред своите съграждани. Разбира се, това пространство едва ли би могло да се сравни с предишното място, където Петър Петров е показвал своите графики - част от които сега са пред погледите на двемогилчани. През януари тази година
художникът бе поканен да покаже своите неща в бляскавия Гранд хотел в полския град Лодз
Но Петров не е от хората, които биха пренебрегнали и малките зали, както и не дели публиката на елитарна и обикновена. За него е важно това, което прави, да достига до хората, да ги докосне и да предизвика у тях асоциации и размисли. 
Фактът, че само за последните две години Петър Петров е направил три самостоятелни изложби в Полша, има своето обяснение. Младият български автор фактически през тези години по-голямата част от времето си е прекарал именно в Полша. Там той живее и работи на два пъти, като това става в рамките на европейската младежка програма „Еразъм +“. Там той учи през последния семестър от подготвката на магистърската си степен /дипломира се все пак във Великотърновския университет, където е завършил преди това бакалавърската/, а по-късно прави два творчески стажа в град Лодз. Първият ми стаж беше като 
асистент в студиото по метални техники в Академията за изящни изкуства в Лодз
а вторият - в Музея на книгата в града, разказва Петър Петров. И двата периода са изключително полезни за него. Но с особена топлота той разказва за Музея на книгата, който се намира в специален комплекс. В него са пренесени къщи от различни региони в Полша, илюстриращи начина на живот, поминъка, занаятите и бита на поляците години назад. Също както в етнографския комплекс Етъра край Габрово, както и в други подобни етнографски комплекс и в цяла Европа, и тук в различните къщи не само са показани експонати, а майсторите ги изработват пред очите на посетителите и показват умения и дарби. Така става в музеите на хартията, на куклите, на керамиката и в останалите домове. Самият аз там се научих да правя книги - така усвоих процеса от разрязването на хартията през всичките етапи до подлепянето на корицата, казва Петров. 
Времето, прекарано в Лодз, за Петър Петров е време, наситено с много работа и много емоции. „В Музея на текстила, който се помещава 
в двора на известната Бяла фабрика постоянно кипи живот 
- откриват се изложби, провеждат се фестивали, правят се много срещи, симпозиуми, пърформанси. Самият Лодз е един изключително жив и одухотворен град. Едно от особено запомнящите се събития в него е фестивалът „3D мапинг“ - в продължение няколко дни всяка вечер улиците са пълни с хора, които не крият възхищението си от светлини, които са намерили свои „абажури“ в най-невероятни произведения на изкуството. Централните улици на града блестят в сиянието, което излиза от най-невероятни причудливи форми“, разказва Петър Петров. 
Съвсем обяснимо е това, че завърнал се от Полша /а и от Англия, където е пребивавал в търсене на себе си в последните десет месеца - от септември 2016-а до юли тази година/, на Петър Петров малко му е тясно в Две могили и в Русе. И не заради мащабите, а най-вече заради това, че му липсва настроението, жадната за културни събития публика, интересът към всичко ново и нестандартно, 
липсва му гейзерът от артистичен живот 
в различните му форми и измерения. 
Затова пък тук се радва на доброто отношение на своите съграждани към неговите картини. Радва го и високата оценка, която дават на търсенията му неговите преподаватели от средното училище „Възраждане“ в Русе - Десислав Гечев и Хрисанд Хрисандов, които завчера отново пристигнаха в Две могили, за да открият експозицията на своя ученик. 
Петър Петров засега продължава с търсенето на себе си. В 18-те графични творби, показани в читалището, се преплитат по необичаен начин пейзажни елементи от Лодз, Гданск, Торун, Ленчица. А в цикъла „Животните, които крепят света“ авторът навлиза в дълбините на митовете и легендите на различните народи, като търси техните допирателни с библейските сюжети. Така гигантската риба от индийския епос, грамадната костенурка, за която старите българи са смятали, че държи на гърба си света /и като се размърда, стават земетресенията/, и кондорът от преданията на древните маи и инки логично и философски „влизат“ в старозаветния Ноев ковчег. Както впечатленията и настроенията на Петър Петров, натрупани при неговите скитания по Европа, влизат кротко и заемат местата си в неговите творби. За да радват тези, които имат сетива за необичайното.