В началото на 2014 г. спешно ми трябваха 3000 лв. и реших да сключа договор за потребителски кредит с кредитна фирма, тъй като сметнах, че е по-лесно да ми го отпусне именно такава фирма, а не банка. Бях чувала от приятели, че кредитните фирми отпускат заеми само срещу лична карта и по далеч по-облекчени процедури. Действително се оказа така - посетих офис на кредитна фирма и ми беше даден един формуляр от договор, в който служител на фирмата попълни личните ми данни и размера на кредита. Даде ми да подпиша и разни други документи, в които отново попълниха личните ми данни и сумата, която исках. Когато попитах колко ще е лихвата, тя каза, че това се определя според размера на кредита в централния офис на фирмата в София и после ще ми върнат всички документи по пощата. След около две седмици получих в пощенски плик договора за кредит, който бях подписала, но с вече попълнени полета в частта за лихвата, годишния процент на разходите, лихвата на ден и цялата сума, която трябва да върна. Бях в шок, когато видях, че за заем от 3000 лв. ми се налага да върна около 12 500, като годишната лихва беше над 90%, а годишният процент на разходите /ГПР/ - 157%, но тъй като бях в доста комплицирана ситуация в онзи момент, реших, че все пак ще взема кредита и някак ще успея да погасявам вноските. След година отново затънах финансово и вече не можех да погасявам кредита, а съвсем наскоро получих заповед за изпълнение от съда, в която кредитната фирма искаше от мен да върна освен неплатената сума по кредита, така също и големи неустойки. Знам, че мога да възразя срещу заповедта, тъй като не съм съгласна нито с размера на лихвите, нито с неустойката и изобщо не мисля, че е справедливо и нормално при заем от 3000 да върна 12 500. Моля да ми обясните какви са шансовете ми в тази ситуация - знам, че дължа главницата, както и лихви, но в случая мисля, че са прекомерни. Така ли е и каква възможност имам да ги оспоря пред съда? 
П. К., гр. Русе

На първо място хората, решили да теглят потребителски кредити, трябва да са наясно какви са правата им при сключването на такива договори и какво могат да изискват от фирмите, отпускащи кредити като предварителна информация, за да знаят дали да подпишат окончателния договор за потребителски кредит.  
В Закона за потребителския кредит, уреждащ този вид кредити, е задължително преди подписване на самия договор за кредит, фирмата-кредитор да представи на потребителя съществените параметри на бъдещия кредит под формата на т. нар.“стандартен европейски формуляр“. 
Не подписвайте договор за потребителски кредит преди да се запознаете с основните му параметри, включени в стандартния европейски формуляр
В този формуляр кредиторът или негов служител - кредитен експерт, задължително трябва да запише не само личните ви данни и сумата на кредита, който искате да получите, а така също и РАЗХОДИТЕ ПО КРЕДИТА, които най-общо са годишният лихвен процент /ГЛП/, годишният процент на разходите /ГПР/, общият размер на сумата, която в крайна сметка трябва да върнете за предоставения кредит, както и всички други разходи по кредита, подробно описани във формуляра. Тези параметри са важни, тъй като ще залегнат и в окончателния договор за потребителски кредит, който ще сключите с избраната от вас кредитна фирма. 
Не подписвайте договор за потребителски кредит с непопълнени полета на основните му параметри - лихвен процент и годишен процент на разходите
Действително, на кредитния пазар в България има не една и две „кредитни фирми“, които процедират точно по описания от г-жа П.К. начин - разчитайки на факта, че потребителят, отишъл при тях, спешно се нуждае от средства, го притискат да подпише договор с непопълнени съществени параметри. Такива са посочените по-горе годишен процент на разходите и годишен лихвен процент. Годишният процент на разходите представлява общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Според действащото законодателство, ако в договора за потребителски кредит има клауза, според която годишният процент на разходите надхвърля пет пъти размера на законната лихва, тази клауза е нищожна
Посоченият таван на размера на годишния процент на разходите бе приет с изменението на Закона за потребителския кредит, което е в сила от 23.07.2014 г., което означава, че ако сте сключили договор за потребителски кредит след тази дата, в който годишният процент на разходите е над пет пъти размера на законната лихва, то цялата клауза, в която е определен този размер, е нищожна. Независимо че преди законодателят да предвиди този таван, нямаше ограничение на размера на годишния процент на разходите, в съдебната практика бе прието, че годишен процент на разходите, надхвърлящ три пъти законната лихва, е незаконен. Това означава, че в случая на г-жа П. К. годишен процент на разходите в размер от 157% дори и в договор, сключен преди измененията на Закона за потребителския кредит, би бил обявен за незаконен от съда в едно евентуално съдебно дело. 
Потребителите трябва да знаят, че имат право да се откажат от договор за потребителски кредит в 14-дневен срок от сключването му, без да дължат неустойки
В случая г-жа П.К. е имала възможност да се откаже от сключения договор в 14-дневния срок, предвиден в закона, ако е преценила, че договорът не я устройва /каквато явно е била описаната от нея ситуация/.  Ако потребителят се откаже в този срок, той ще дължи на кредитната институция само и единствено главницата по кредита и лихвата, начислена от датата на усвояване на средствата по кредита и датата на връщане на главницата – не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. В този случай лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент. 
Тъй като тя не е упражнила правото си на отказ в законовия срок, договорът е влязъл в сила с всички произтичащи задължения по него. Друг е въпросът, че действително годишният лихвен процент надхвърля значително размера, допустим според съда /а вече и според закона/, което тя би могла да докаже само по съдебен път. Установите ли, че годишният процент на разходите надхвърля пет пъти размера на законната лихва, шансовете ви да оспорите размера на лихвите в съда е голям. 
Казано накратко, потребителите не са безпомощни пред банките и кредитните институции, а трябва да преследват правата си, които Законът за потребителския кредит им предоставя – да изискват всички документи със съдържанието и формата, които са задължителни според закона преди подписването на договора за потребителски кредит, както и при самото му подписване, да знаят, че могат да се откажат от договора в установения 14-дневен срок, както и че огромната лихва вече е НЕЗАКОННА.