Иван Томов стана едва третият българин, изкачил се на особено гостоприемния Манаслу (8156 м). Той стъпи на върха във вторник рано сутринта, след което се завърна благополучно в базовия лагер, за което „Утро“ пръв съобщи. За родения в Русе елитен алпинист това е втори изкачен осемхилядник. Първият бе могъщият тризъбец Броуд Пик (8051 м), на който стъпи през 2014 година заедно с Боян Петров. Спазвайки собствената си традиция, Иван Томов описа как е протекло изкачването, какво го е впечатлило и какво ново е научил по пътя към върха. Предлагаме ви неговия разказ заедно с интересните му фотографии.
И така. Манаслу
Стартирах тази нощ (вторник, 14 септември) в 1.30 и се качих в 6.05 от лагер 4 (7440 м) и си слязох в базов лагер (5000 м) в 13 часа. Изкачих се на 13-ия ден след пристигането в базовия лагер, прекарвайки шест нощи в планината и седем в базов. Това е сухата статистика. Другото няма да е много и е чисто лично мое мнение.
Тези 13 дни не могат да бъдат наречени височинен алпинизъм, по-скоро височинен трекинг. Платихме си по 250 долара за всички въжета до самия връх. Тук е така, ако искаш наистина да се занимаваш с височинен алпинизъм, хващаш си як партньор и правите премиера с изцяло ваш инвентар. За останалите клиенти се прави търг преди началото на сезона в Непал и тази година „7 Summits“ го спечели и съответно всички останали фирми плащат на тях за всички въжета и стълби по трасето.
След тегавия опит от трите пакистански експедиции Непал и Манаслу ми се сториха рай. В Пакистан: почва ти трекът и забравяш за легло, интернет и всякакви други глезотии. Просто се настройваш, че влизаш в матрицата за 30-40 дни. В Непал: лоджии, села, легла, бира, водка, интернет. Живот навсякъде.
Въпреки че минавахме през превали, над 5000 м бяхме постоянно в цивилизация
Същата история и в базов лагер. Интернетът струва 12 долара за два дни, което е супер - планираш да почиваш - ползваш интернет, планираш да ходиш на аклиматизация - никой не те таксува. От долното село Самагаон (3400 м и 2 часа слизане) може да си поръчаш кашон бира, водка, уиски и какво ли не. Дори долнопробна непалска ракия. Аз съм в състава на 33-членна руско-украинска експедиция, така че...
Този рай за алпиниста донякъде ме отпусна и допуснах може би единствената си грешка още първата вечер в базовия лагер, но за нея ще спомена накрая, защото не се оказа фатална. Но повлия на някои от решенията ми. Например реших да експериментирам и да се щадя и 
за пръв път да опитам да изкача осемхилядник само с едно аклиматизационно излизане
Пристигнахме на 14 септември в базов и на 16 отидохме и преспахме в лагер 1 на 5800 м, на 17 в лагер 2 на 6200 м и на 18 в лагер 3 на 6800 м, като този ден за аклиматизация се разходих до 7050 (исках още една моя теория да докажа - че може да се изкачи 7000 без аклиматизация, разбира се, не всичко и невинаги, много е относително, на Аконкагуа тотално се провалих).
На 19-и слязох в базовия лагер и започна прозорец от лошо време, който продължи до 23-и. Още на 18 септември върхът беше разпечатан от шестима шерпи и двама клиенти, така нареченият fishing team (хората отговорни за въжетата), и следващите два дни още двама души се качиха от нашата агенция. 
Всичките, разбира се, с биберони и детегледачки по лагерите
Ще спомена за нашия клиент Азнаур и шефа на агенцията ни. Те пристигнаха в петък, стояха в базов лагер до неделя заради Пуджата и в понеделник отидоха в лагер 1 и преспаха там. На другия ден Чатур с шест кислородни бутилки, всяка по 4 кг, и целия багаж на Азнаур се изстреляха в лагер 3, починаха си няколко часа и в 7.30 вечерта започнаха кислородната атака. На другия ден в 7.22 бяха на върха и си слязоха в лагер 1 и оттам в базовия лагер.
Според мен, ако ще използваш всички прелести на шнорхела и не ти дреме как ще се изкачваш, то това е начинът. Идваш в базов и за пет-шест часа си свършваш работата. 
Явно не „Ред бул“, а кислородът дава криле
Така тръгнахме в лошо време на 23 септември към лагер 1. На другия ден се прехвърлихме в лагер 3. Тук на мен ми дойде идеята да опитаме атака от лагер 3. Вече се бе случвало на Броуд пик и сега условията бяха в пъти по-благоприятни - пъртина до върха, елементарен терен, наличието на лагер 4, където можехме да вземем глътка въздух и да продължим.
Уви, казахстанецът и унгарецът, с които бях в един отбор, не ме подкрепиха, били се чувствали твърде уморени от прехода от 5800 до 6800. Изкушавах се сам да се пробвам, но бях взел под крилото си казахстанеца. Беше му първи осемхилядник и допускаше доста грешки, основно бързане, когато не трябва, и неверие в собствените си сили. Така заложихме на „бетонното“ изкачване от лагер 4 и на 25 септември се изместихме там.
Казахстанецът искаше да стартираме в полунощ, но го озаптих и тръгнахме в 1.30. Дори това беше твърде рано.
Температурата на въздуха -17 градуса, вятърът 30 км/ч, усещане за минус 25
Поотвикнах от подобни студове, особено на височина между 7500 и 8000. Това ме накара да вървя с моето си темпо, иначе съвсем замръзвах. По пътя изпреварих всички, тръгнали в 23.00, 00.00 и 1.00 часа. Единствено преди мен стъпиха горе трима души, стартирали в 22.30 ч.
И аз се озовах в позицията на Боян да блъскам пъртина на разни кислородаджии и шерпите, отказваха да вървят пред мен, а на мен ми бе твърде студено, за да се правя също на ударен. Вятърът беше толкова силен, че замиташе следите буквално 10-15 м зад мен. Така в 6.05 часа се озовах горе. Първите трима тъкмо слизаха. Бях сам, нямаше кой да ми направи и една снимка, а резултатите от самоснимачката са, меко казано, неудовлетворителни. Две от трите ми батерии на фотоапарата се разредиха, въпреки че ги пазех във вътрешния джоб на пухенката си. Затова и почти няма снимки.
Постоях горе на върха вероятно не повече от 5 минути. Ръцете ми премръзнаха от опитите ми да направя някоя снимка без ръкавици. Тръгнах надолу, събрах две палатки от лагерите 3 и 4 да ги улесня момчетата и си слязох в базов днеска (вторник, 26 септември). Това е в общи линии късичката ми почивка.
А, щях да забравя грешката си в началото, 
моралът налага да го кажа, за да не би някой друг също да стъпи върху същата мотика
НИКОГА НЕ ХОДЕТЕ С ЧЕХЛИ В БАЗОВ! Аз си позволих този лукс и това за малко да ми коства всичко. Спънах се през нощта в едни камънаци покрай палатката си. Всички бяха заспали, омотах се с един парцал и така изкарах до сутринта. На другия ден лекарят на 16-членната кубинска експедиция ми каза, че е за шиене и е най-добре да приключвам с всичко и да си ходя, тъй като практически няма как да избегна инфекциите и на височина 5000 м всичко зараства много бавно.
Все пак излезе разбран, проми ме, доколкото можа, намаза ме с йодова паста, превърза ме и на другия ден с шише обезболяващи и бинт тръгнах да се аклиматизирам. Слава Богу, не ме боля и не използвах никакви хапчета и превръзки по лагерите. Но можеше и да нямам този късмет. 
Те така. Лесна и бърза експедиция. Самият връх е елементарен, нещо като 1.5-2 пъти по-голям от Ленин. Днеска изброих само четири рапела надолу, до самия връх не използвах никаква осигуровка. Ясно ми е, че ледопадът всяка година е различен, но тази година беше доста по-неприятен от предходни години според стари участници и шерпи.