Романтични и пълни с призрачна светлина заглавия и странни мрачни нюанси - това е първото излъчване на пастелните работи на младия русенец Джем Мустафа, които могат да се видят в една от залите на русенската Художествена галерия. Джем, който в момента е деветокласник в Дойче шуле, за втори път показва свои картини в обща изложба, като и за двете инициатор е известният скулптор Зюхтю Калит, който е и един от тримата автори в двете експозиции. Джем е много талантливо момче, от него тепърва зрителите и критиката трябва да очакват много, убеден е Калит. И затова преди две години кани съвсем младия тогава художник, за да представи за първи път пред широка публика това, което рисува. През 2015 година изложбата включваше живопис на Джем Мустафа, пластика на Зюхтю Калит и художествена фотография на Илиян Вълчанов. 
Днес отново трима автори показват 
самобитност и впечатляващ поглед към наглед познати сюжети и послания
Този път в тройната изложба участва още един живописец - русенецът Стоимир Иванов, когото много хора познават като юрист, някои го помнят като поет, а за трети той е човекът, който все по-сериозно налага собствен почерк и вкус при пресъздаването на настроения върху платното. 
Зюхтю Калит създава и посвещава своите творби, показани в изложбата, на две важни за него събития. Едното е окупацията на Крим и съдбата на кримските татари, аз самият съм татарин и затова този проблем ме вълнува, признава Калит. Второто му посвещение е на 60-годишния юбилей на галеристката Илвие Халилова. Тя е човекът, на когото дължа много - и като вдъхновение, и като опора, уточнява скулпторът. Почти всички негови работи в експозицията са нови. В тях ценителят ще припознае удивително 
тънкото усещане на Зюхтю Калит за болката от съвършенството
което той прави осезаемо за човека, застанал в съзерцание пред неговите работи „Камий Клодел“, мраморната „Ладията на живота“, „Vita brevis ars longa“, „Non finito“. Калит отново кара морския бриз от Егея да напълни с повея си русенската галерия, а „Принцесите от Бахчисарай“ да прошумолят многозначително с воалите си покрай русенските зрители. Разбира се, авторът не пропуска да постави своите красноречиви акценти, които са емблематични за неговото творчество - непокорната конска глава и „Скулпторът  със счупения нос“, които недвусмислено обещават нови изненади от художника. 
В показаните в тази изложба картини на Стоимир Иванов властва синята доминанта. Като израз на някаква непредвидена за споделяне с много хора мечта тя ту завладява основната гама в някои от работите, ту само загатва настроение, а в някои от платната е провокация и отправна точка за асоциации. 
Сините улици в платната на Стоимир Иванов 
неговите сини пристани, синьо настроение от лодките, изтеглени на пясъка, от вечерните квартали. Но заедно с това и полуприкрити или обратното, неприкрити тревоги, издавани от акценти в кармин, охра, загатнати в розови силуети. Темата за пътуването - в прав текст или като втори пласт, присъства осезаемо в работите на Стоимир Иванов, дори и в неговия „Автопортрет“ с улицата-река и с дърветата с клони-корени. 
При Джем Мустафа мрачните тонове в повечето от работите с маслен пастел първоначално стъписват. Може би защото те са контрапункт на естественото в някаква степен очакване творбите на младия художник да излъчват повече светлина и жизнерадостни цветове. Мрачните лодки, 
„Къщите под дъжда“, сякаш удавени в тъмнина и безизходност
„Нощното плаване“, сивочерният „Бряг“ и дори „Портретът на жена“ бележат търсещите пътеки на младия автор през лабиринта, в който истина и неистина често имат едни очертания, а вяра и смисъл са абстракции. Удивително излъчване има „Бежанецът“ на Джем Мустафа - в огромните очи на персонажа е напластена цялата вселенска тъга, а острите ъгли, от които е съставен портретът, са като остриета на ками. Тези остриета и резки линии съпътстват много от работите на Джем - очевидно той в момента е на етап, в който остриетата и ръбовете са негова втора същност. 
Изложбата на тримата русенски художници, които съчетават в общата изложба своите различия и самобитности, може да бъде видяна до 3 октомври, вторник.