Българите може и наистина да са „пословично трудолюбиви“, както често се говори у нас, но пък работят доста по-късо време отколкото средностатистическия европеец. Това показват данните на „Евростат“, според които италианците, българите и хърватите са на последните три места в Европейския съюз (ЕС) по продъжителност на трудовия живот. 
През 2016 г. хората в ЕС са работили средно по 35.6 години преди да се пенсионират, което е с 1.8 години повече в сравнение с 2006 г. Средната продължителност на трудовия живот в България е 31.7 години - с 3.9 години под средните за ЕС. По-малко от нас работят само италианците, при които разликата е 4.4 години. Близо пред нас са хърватите, чиито трудов живот е 32.1 години.
През този 10-годишен период „продължителността на трудовия живот“ се увеличава по-бързо при жените (33.1 години през 2016 г. спрямо 30.6 години през 2006 г. или нарастване с 2.5 години), отколкото при мъжете (38.0 години през 2016 г. спрямо 36.9 години през 2006 г. или увеличаване с 1.1 години). 
Според „Евростат“, българките работят средно малко над 30 години, а мъжете - около 33 години. При условие, че в момента за пенсиониране са нужни съответно 35 г. и 4 месеца и 38 г. и 4 м. стаж, очевидно съществен процент от населението или изобщо не работи, или се затруднява да достигне тези показатели. А след 2027 г. те ще са вече 37 и 65 г., което ще направи задачата още по-сложна. 
В държавите-членки на ЕС, през 2016 г. Швеция има най-дългия среден трудов живот - 41.3 години.