Марк Шагал е може би един от най-известните и най-обичаните романтици на авангардизма, картините на когото са способни да заразят с виталност и с желание за живот дори и тези, които в момента са потънали в дълбока печал по някаква причина. Неговите летящи хора, пъстропери птици, танцуващи музиканти са винаги в състояние да върнат човека към философските истини, към мъдростта на битието, към цветните смисли и звънките радости на съществуването. Шагал е бил не само художник, но и поет, самият той е автор на изключително колоритната автобиография „Моят живот“, която е разказана толкова увлекателно, че ако беше написана днес, когато особено у нас всякакви звезди издават автобиографиите си, човек би могъл да си помисли, че и Марк Захарович е прибегнал до услугите на така наречените интелектуални негри - писачи на текстове, над които се подписват известните. Но не. 
Своята книга за живота си Шагал е написал сам
А поезията му не е просто лирични опити в допълнение към живописта, а напълно самостоятелно и силно в художествен аспект творчество - в много издания на идиш поезия на Шагал се включва не като илюстрация, а като пълноценно и правностойно произведение на изкуството. 
Роден в Беларус, живял във Франция, Съединените щати и отново във Франция, пътувал много, преживял много и нарисувал много, той е смятан за руски и френски художник. Неговите творби, носещи характеристиките на авангардизъм, кубизъм, експресионизъм, сюрреализъм - и всичко това с неповторимото Шагаловско обаяние и магичен чар - привличат като магнит ценителите на изкуството по целия свят. 
Хората се редят с часове на опашки, за да попаднат в големите световни галерии, където могат да видят творби на Шагал. Така е в Третяковската галерия и в Пушкинския музей в Москва, така е в МОМА - Музея на модерното изкуство, и в „Гугенхайм“ в Ню Йорк, в музея „Stedelijk“ в Амстердам, в Париж, Ница и, разбира се, в родния му Витебск. 
Позволявам си този доста пространен увод, за да повторя отново и отново на самата себе си, че русенци получават невероятния шанс без да изминават огромни разстояния, без да се редят на километрични опашки и без да плащат огромни пари, 
да видят голяма част от работите на този велик маестро 
и да се докоснат до неговите причудливи светове-притчи, светове-приказки. 
В централната зала на русенската Художествена галерия от седмица гостува богата сбирка с цветни литографии на световно известния художник, която ще остане в Русе до 19 октомври. Уникалното гостуване става благодарение на установеното сътрудничество и доверие между Художествената галерия в Русе и германския колекционер Томас Емерлинг, който предоставя за русенци на практика цялата си колекция от литографични работи на великия евреин. 
Това е третото показване в Русе на творби на известни световни имена, които са притежание на Емерлинг. И трите гостувания в Русе са събития за културната общественост на града /за жалост, първите два пъти показаха, че тя не е толкова многобройна, колкото градът обича да твърди/. Миналия юни Томас Емерлинг показа в Русе 34 цветни литографии на Огюст Реноар. Малко по-късно, през есента, част от неговите сбирки отново зарадваха хората, които се отнасят с пиетет към изкуството: те видяха оригинални литографични работи на Анри Матис, Пабло Пикасо, Андре Масон и Ханс Арп като илюстрация на дадаизма на поета Тристан Цара. 
Сега над 150 работи на Марк Шагал са подредени в РХГ, като 
централната зала с литографиите впечатлява с по-различната си визия
Благодарение на това, че с проекта си „Марк Шагал - художник без граници“ Художествената галерия спечели адмирации от страна на Министерството на културата, а те пък доведоха до възможност за освежаване на залата и подмяна на осветителните тела, с което това помещение в РХГ придоби вид напълно адекватен за европейско изложбено пространство. /Което по никакъв начин не отменя належащата необходимост от ремонт на РХГ, тя със сигурност отново ще излезе на дневен ред съвсем скоро - когато започнат есенните дъждове/. Освежаването е извършено със средствата от частичното финансиране от МК по програмата за подкрепа на проекти, свързани с дейности по опазване и представяне на движимо културно наследство и визуалните изкуства в музеите и художествените галерии.
Тук представяме няколко литографични цикъла на Шагал  и така отбелязваме 130-ата годишнина от рождението му, обяснява директорката на РХГ Елена Великова. И обяснява, че за разлика от много други художници той прави своите литографични работи не като предварителна подготовка за живописта, а обратното. 
Той рисува живопис и след това възпроизвежда сюжети и мотиви 
в литографиите си, казва Великова.  
Шагал се обръща към литографията за първи път през 1922-1923 г., когато започва да работи в работилницата на немския гравьор Щрук. Тя го привлича като средство, което може да осигури по-голяма достъпност на  творчеството му до по-широк кръг хора. В графиката Шагал запазва живописността: доминанта там е не толкова линията, колкото цветното петно и неопределеният контур, в който се долавя широкото движение на четката.
Русенци се докосват до творби от сериите на Марк Шагал „Одисей“, „Опера Гарние“, „Прозорците на Йерусалим“ и Библията“. Един от силно впечатляващите цикли е „Прозорците на Йерусалим“. Това са литографиите за витражите, които Марк Шагал прави за синагогата на Хадаса в Медицинския център на Еврейския университет в Йерусалим през 1960-1961 г. Витражите на Шагал се смятат за едни от най-силните творби в късното му творчество - според специалисти стъклото поема блестящи цветове и това прави още по-въздействащи магическите образи. 
Той 
работи върху „Прозорците на Йерусалим“ две години
когато са готови, първо ги излага в Париж, след това в Музея за модерното изкуство в Ню Йорк, а едва след това, през февруари 1962 г., те са монтирани за постоянно в синагогата в Медицинския център. В тях се откриват емблематичните за Шагал образи - птици, цветя, приказни силуети, които плуват сред риби, пера, рози и божури. 
Колкото до Библията, самият Шагал казва: „Още от ранната си младост аз бях очарован от Библията. Винаги ми се е струвало, струва ми се и сега, че тази книга е източник на поезия за всички времена. От години търся нейното отражение в живота и в изкуството. Библията е подобна на природата и аз се опитвам да предам точно тази тайна“. Това пише художникът в предисловието към каталога по повод откриването на музея „Библейско послание“ в Ница през 1973 г. 
Библейските мотиви преминават през цялото му творчество, тези сюжети се срещат още в ранното му творчество. А в двата литографски библейски цикъла, които русенци могат да видят, се усеща дълбочината и одухотвореността на образите, които вълнуват може би дори по-силно, отколкото самия текст на Стария завет.
Шагал не илюстрира Библията, а сякаш сам разказва
следва действието, като от време на време се спира и прави своите зарисовки. Може би затова героите от библейските му цикли едновременно изобразяват древните сюжети от Светото писание, но заедно с това създават впечатление за детството на художника и образите от неговия роден Витебск в последните години на 19 век - дългобради старци и жени с дълги поли и забрадки. И всичко това не се намесва и не разрушава възприятието за библейска епичност, като зрителят разпознава и дорисува сюжетите, свързани с изгонването на Ева от рая, драматичните истории, свързани с Каин и Авел, с Авраам и Сара, скрижалите на Моисей, Сара и ангелите, как Рахел скрива домашните си и как Баав се събужда и вижда Рут... 
Другият силно впечатляващ цикъл е „Опера Гарние“, в който работите са съзвучни с една друга художествена задача, блестящо изпълнена от Шагал - изписването на тавана на Опера Гарние през 1964 г. Задачата му е възложена от министъра на културата на Франция Андре Малро, който смятал, че Шагал е единственият художник, който може да направи това. Впрочем, новината за това, че именно Шагал ще рисува тавана на най-голямата и най-красива френска опера, предизвикала доста разногласия. Някои французи се възмущавали, че 
по френски национален паметник ще рисува един белоруски евреин
други възразявали срещу това, че стилът на Шагал е далеч от класическите образци. Независимо от всичко това Шагал се заел с работата, при това тогава той бил вече на 77 години, и за една година на тавана на операта се заселили неговите прекрасни влюбени хора, музиканти, танцьори, ангели и животни, които заживели пълноценно в петте цветни сектора, на които художникът разделил тавана: син, жълт, червен, зелен и бял. Русенци, на които тези дни не им предстои път до Париж, могат да направят своите асоциации с тази уникална работа на маестрото, като разгледат неговите литографии по темата, като пак там е и неговото признание в любов и пиетет към Гарние... 
За Шагал и неговите работи може да се разказва дълго, почти безкрайно. 
Но далеч по-въздействащо е за всеки, за когото е важно и необходимо докосването до друга сетивност през образи, колорит, енергия на рисунъка и струяща поезия, просто да отдели малко време и да се разходи до Галерията. Не само си струва, но би било непростимо да се пропусне такъв прекрасен шанс - когато част от наследството на Шагал на русенци им е дошло на крака.