След 2040 година ще има криза с пенсиите, обяви наскоро социалният министър Бисер Петков. Достъпът до системата щял до става все по-труден, тоест все по-трудно ще доживяваме до пенсия. Причината е ясна от години - раждаемостта пада, млади хора няма. Родените между 1973 и 1977 г. ще са първите, които ще го изпитат на гърба си, предрече Петков. За тези след тях вероятно ще е още по-лошо. 
Какво да се прави министърът не каза, посочи само, че са нужни реформи. От години се прилага само една такава - увеличаване годините и стажа за пенсиониране. С цел да се затрудни още повече достъпът до системата. 
Колкото по-малко хора доживяват до пенсия, толкова по-добре за бюджета
Това обаче не е реформа, а геноцид срещу възрастни хора, работили 30 и повече години, но не достигнали право на пенсия. Реформа е плавното заменяне на солидарния модел с капиталов, в който всеки работещ осигурява сам себе си и никой друг. За 22 години може да стане като нищо. Такава реформа обаче е тема табу, никой не го предлага и никой не го иска - няма протести срещу солидарния модел по улиците и явно българите са доволни от сделката - държавата да прибира 17-18 на сто от доходите им, като в замяна им обещава пенсия, ако доживеят до нея. Какво обаче да направим сами, ако сме на 30-40 години и виждаме, че в най-добрия случай ще имаме пенсия колкото да не умрем от глад?
Само едно - да спестяваме и да инвестираме, така че да имаме една прилична сума след години. 
Това не е толкова сложно колкото изглежда, макар че трябва да се заобиколят някои клопки
Най-трудната задача е да се избере в какво да се инвестира. В това отношение безброй хора ще ви дават „компетентни“ и съвсем различни съвети: „Само депозитът е сигурен“, „Купувай имоти“, „Вкарвай всичко в злато“, „В държавно гарантирани облигации“, „Инвестирай в уиски“ и т.н. Разбира се, всяка инвестиция си има свои звездни моменти, които, ако се улучат, ще донесат голяма печалба. Това обаче е хазарт, а на нас ни е необходимо нещо стабилно, което да използваме 20 и повече години. И първото нещо, което ни трябва, за да направим идеалната инвестиция, е да знаем как изглежда тази идеална инвестиция. Това е закупуването на някакъв актив, отговарящ на три условия:
1. Стойността на актива нараства с темп над инфлацията.
2. Активът носи редовен доход, който да минимизира ефекта от краткосрочните колебания на цените.
3. Този редовен доход нараства с годините.
На тази база, започваме да стесняваме кръга. Първо трябва да се избегнат „сигурните“ възможности, които обаче не ни приближават към целта. Гарантираният депозит в банката не е вариант със символичните лихви - трябва ни колкото се може по-висока доходност - поне 6-8% годишно над инфлацията, а банката ни дава 1%.  Имотите носят към 5% и трудно може да се очаква да поскъпват над инфлацията при намаляващото население - множеството празни апартаменти и магазини не вдъхват оптимизъм. Доходността по държавните облигации е паднала почти до нула и в исторически план не е била повече 4-5%. Веднъж закупени, доходът по тях е фиксиран и не може да се увеличи.
Така че 
на практика няма друг избор освен да се инвестира в акции - български или чуждестранни
Те отговарят на всичките три условия в дългосрочен план. Цената на борсовите компании расте, тъй като реинвестирането на част от печалбата повишава стойността им. Разпределянето на част от печалбата като дивидент осигурява редовен доход за акционерите. И този доход расте - например дивидентите на американските компании в индекса S&P 500 са се удвоили от 2000 г. досега. В България не е много по-различно - индексът SOFIX тръгна през 2001 г. от ниво 100, за да стигне сега 720 пункта, а дивидентите от компаниите носят още около 3-4% годишно.
Ако вземем за база доходността на индекса S&P 500 за последните 100 г. - около 9%, и инвестираме по 100 лева на месец в него - след 22 г., през 2040 г. ще имаме към 83 хил. лева. Ако инфлацията през тия години е средно 2% годишно, колкото е целевото ниво на Европейската централна банка, това ще са 54 хил. днешни лева. И дори без да теглим от тях, само от доходността и дивидентите ще получаваме по 400 днешни лева на месец, което е не толкова лоша пенсия. А ако започнем по-отрано, да се превърнат 100 лева месечно в 100 хил. лева, са необходими 29 години. 
Ако започнем на 20, към 50-годишния юбилей ще можем да спрем да работим
Дотук добре, но как да си осигурим доходност равна на тази на SOFIX или S&P 500? Тук идва следващата клопка - повечето хора не разбират от борси и акции и не знаят как да инвестират, особено в чужбина. Затова отиват в някоя банка или инвестиционен посредник, където някой „експерт“ ги насочва към „правилния“ инвестиционен фонд. По този модел българите вече са вкарали над 3 млрд. лева в инвестиционни фондове, но уви - най-вероятно повечето от тях ще останат силно разочаровани от избора си. Първо - експерти на практика няма, всички те са просто брокери, продаващи срещу комисион определени инвестиционни продукти. Второ - огромната част от тези фондове инвестират значителен дял от активите си в облигации, имоти, парични инструменти, които са нискодоходни. Тези със 100% в акции са единици. И трето - отново голям брой фондове се управляват от екипи мастити финансисти с лъскави костюми и получаващи годишно седемцифрени суми, за заплати на които обикновено отива половината печалба. И човек вижда как акциите поскъпват, индексите катерят нагоре, а неговата инвестиция - не толкова. 
Ако не разбираме от борси и акции, най-подходящият избор за нас е индексен фонд
Това е фонд, който се управлява пасивно и просто следва представянето на някой публичен борсов индекс - SOFIX, S&P 500, NASDAQ, EuroStoxx50. Най-голямото им предимство е, че предлагат сигурност - компания може да фалира и акциите й да паднат до 0, но индекс няма как - съставът му се обновява периодично и ако една компания тръгне на зле, тя просто се заменя с друга. Освен това, търговията се извършва от компютри и затова таксите за управление са много ниски - например фондът SPY - SPDR S&P 500 ETF, който инвестира в 500-те най-големи американски компании, има годишна такса за управление 0,09% от активите, което е пренебрежимо малко. Или ако вярвате в хай-тек компании като „Епъл“, „Гугъл“, „Фейсбук“, „Амазон“, „Тесла“ и т.н. - можете да изберете фонда QQQ - PowerShares QQQ Trust, който следва технологичния индекс NASDAQ и има акции от всички тях. За последните 10 г. той е носил средно по 12,83%. Цената на една негова акция в момента е $141 така че не е само за милионери. Имаме си и индексни фондове върху наши борсови индекси - Алфа SOFIX Индекс, Златен лев Индекс 30 и Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF. Те обаче са малко побългарени - таксите им са по-височки (което е донякъде обяснимо заради разликата в мащабите). 
За да инвестирате във фондове като горните, ви трябва инвестиционен посредник. Има доста такива, над 50 са само българските, със собствени онлайн платформи, с които всичко става много лесно. 
Само няколко посредника обаче предлагат подходящите инвестиции
Тук трябва да внимавате за последната клопка - трябва да има възможност акциите/дяловете от фондовете да бъдат закупени срещу пълната им стойност. Посредниците обичат трейдърите, купуващи на маржин със заемни средства от брокера, който затова получава лихви. Чуете ли приказки за изгоден ливъридж, суапови числа и ниски лихви - казвате чао и затваряте телефона. Трябват ви кешови фондове без лихви и такси и посредникът трябва да ги предлага. Още по-добър вариант са кешовите индекси, за които и тази минимална такса за управление липсва. 0,10-0,20% разлика не изглежда много, но за 20 години ще се натрупат 2-4%. Другото, което трябва да разберете, е има ли комисион за покупко-продажба. Някои посредници вземат по 1-2 евро за всяка сделка. Други обаче нямат такси за кешови инвестиции и те са нашите хора. Тарифата за такси и комисиони е това, което ви трябва, за да се уверите дали получавате точно това, което искате.
Процедурата включва подписване на договор за посредничество, което може да стане и онлайн. Превеждането на парите и тегленето им при нужда - също. Освен ежемесечните вноски, реинвестирате и получените дивиденти - американските са тримесечни, европейските на 6 месеца, българските засега веднъж годишно.
Всичко, което е необходимо, е твърдост и постоянство
Ще има резки движения, понякога кризи и спадове. Ежемесечното инвестиране на еднаква сума обаче намалява до голяма степен тези колебания - при спад на цените ще се купува повече като количество акции, а при резки повишения - по-малко. Както и трябва да бъде. Най-големият риск е да улучите някой грандиозен борсов крах точно когато парите вече ви трябват и не можете да чакате пазарът да се възстанови. Такива неща се случват, така е. Но колкото е по-дълъг периодът, рисковете намаляват - на графиките за период от 100 г. и най-големите кризи изглеждат като дребни шипчета надолу. През 2007 г., когато се разрази финансовата криза, S&P 500 беше на 1500 пункта. Падна с над 50%, но 10 години по-късно вече е 2450. 
Има и гаранция в случай, че с посредника се случи нещо и той фалира или не може да изпълни задълженията си. Гаранционният фонд покрива 90% от стойността на инвестицията, но максимум 40 хил. лева. Ако сумата стане по-голяма, може би ще е по-добре да се открие сметка на още някой от семейството. 
 Разбира се, след години може да се окаже, че страховете ни са били напразни и държавната пенсия стига за всичко. Но едни 80 или 100 хиляди лева никога няма да са излишни.