Едно симпатично кученце с голям черен нос става символ на Франция сред русенските ученици през 70-те и 80-те години на миналия век. То достига до тях от страниците на списание „Пиф“, чиито комикси разказват забавни истории и провокират въображението на децата - особено онези, които не изучават френски в училище и гледат единствено рисунките. Визитата на френския президент Еманюел Макрон в България провокира двама от най-запалените колекционери - Николай Маринов и Стоян Стоянов, да разлистят отново страниците му и да припомнят как се е родило очарованието „Пиф“.
„Виновник“ за стъпването на списанието в България е Френската комунистическа партия, която е издател на вестник „Юманите“. Това е единствената френска преса, която може да дойде от капиталистическа Франция в социалистическа България. И тъй като именно „Юманите“ издава „Пиф“, по естествен начин списанието стига до реповете у нас, както се наричаха тогава павилионите за продажба на вестници /РЕП беше абревиатурата на създадената от държавата единствена компания за разпространение на печата - б.р./, разказва Стоян Стоянов.
„Пиф“ в превод означава „голям картоф“ и оттам идва името на героя - кученце с голямо носле. Образът му се появява първо на страниците на „Юманите“, а през 60-те години се ражда едноименното седмично списание с разказите за котарака Еркюл, Рахан, д-р Жустис.
„Приблизително оттогава списанието го има вече и по българските репове, но достъпът съвсем не бил лесен. Човек винаги е трябвало да знае коя седмица на кой павилион ще го пуснат или да има някоя добра лелка-репаджийка, която да осигури брой, за да не се обикаля из целия град“, разказва Николай Маринов.
По-голямата част от екземплярите са идвали чрез международните шофьори, а учениците са ги разменяли за марки или са давали стари броеве срещу нови. Всеки е имал свой любим герой и често в междучасията са ставали боеве между привържениците на Рахан и Д-р Жустис. 
„Пиф“ е бил атрактивен и по още една причина - от март 1969 г.. всеки брой е бил придружен с играчка.
„През лятото е имало дяволити играчки като очила или папийонка, които пръскат вода. Другите са с чисто познавателна стойност - компас, барометър, всякакви видове микроскопи, сглобяеми скелети на животни, чрез които науката и историята влизат в живота на децата по един атрактивен начин“, споделя Николай Маринов.
Русенските фенове на „Пиф“ са били облагодетелствани, тъй като е имало период, когато в България са пристигали четните броеве, а в Румъния нечетните. Едно пътуване през Дунава е осигурявало възможност да се попълни колекцията, разказват Стоян и Николай. Дори и днес по румънските аукциони и антиквариати могат да се намерят точно тези липсващи четни и нечетни броеве.
Интересен факт е, че в края на 80-те години, когато „Юманите“ има финансови проблеми, започва да печата част от тиражите си в Унгария, България и Румъния. Най-емблематичният 35 брой с албума на Рахан например е отпечатан именно в София.