Един млад мъж от Глоджево не спира да дава уроци по воля, смелост, мъжество и непреклонност пред изпитанията. И неслучайно печели титли и покорява препятствия, а името ми вече е познато в целия свят. Това е европейският, световен и олимпийски шампион и рекордьор в тласкането на гюле Ружди Ружди.
Мнозина знаят, че уврежданията на 26-годишния Ружди не са вродени, а са настъпили вследствие на злощастен инцидент. В буйните си младежки години бъдещият шампион се увлича силно от автомобилите и това увлечение променя завинаги живота му. Една вечер тръгва с кола, опиянява се от скоростта, но за миг всичко се обърква. Катастрофира, а при удара чупи прешлен и остава парализиран от кръста надолу.
Повечето хора биха се пречупили в такава ситуация, но не и боеца Ружди. От вцепенението го вади спорта и така вместо да се самосъжалява, преди 8 години момчето от Глоджево започва да гради звездно име и кариера.
Последният му голям успех бе преди около месец в Лондон, където отново потвърди авторитета си на най-добър в света и медиите отново го обсипаха със заслужени суперлативи. Никой обаче не хвана една лична промяна, която е важна не заради жълтеникавия си отенък, а заради потвърждението, че когато духът иска, тялото изпълнява. 
Отскоро Ружди отново е зад волана! След като завърши успешно шофьорските курсове, успя да оборудва семейния автомобил с подходящи приспособления, за да усети пак волността на движението, където пожелае. А това е истинско събитие и още една голяма житейска победа за шампиона.
Отново шофирам, като се надявам този път да нямам произшествия. Колата ми е направена така, че да си помагам с ръцете. На тяхното ниво са ми изведени ръчки от газта и спирачката, за да ми бъде удобно и да мога да компенсирам липсата на движения в краката, разказа пред „Утро“ Ружди.
За тази нова за България технология спортистът разбрал от приятели и колеги със същото увреждане - говоря за Мустафа Юсеинов и Даниела Тодорова.
Вече много хора във нашето състояние използват тази система,която им позволява да бъдат самостоятелни. Бях със смесени чувства, когато седнах за пръв път в автомобила. Радвах се, защото обичам колите и шофирането, но имаше и безпокойство, дори страх, понеже все пак съм на инвалидна количка именно заради това. Да шофирам за мен е преди всичко удоволствие, усещам се свободен и пълноценен. Кара ме да се чувствам самостоятелен и едно чувство, което за съжаление преди нямах - отговорен, анализира Ружди, който успя да изпълни още една от мечтите си: да подкара отново автомобил. 
Но това не е всичко.
Аз съм човек с много мечти и повечето са съвсем обикновени. Най-голямата ми и най-специалната е да успея един ден да се възстановя до колкото мога и да ходя отново! Иначе искам да съм здрав и да продължавам да побеждавам в спорта, завършва най-добрият гюлетласкач на планетата.