Всички знаем тази българска поговорка - дума дупка не прави. Но доста често има сила да направи не просто дупка, а взрив. Ето едно доказателство. На днешния 19 август 1848 година влиятелния американски вестник „Ню Йорк Хералд“ разказва за златната треска в Калифорния. Истината е, че търсачите на жълтата мечта копаят в Слънчевия щат от януари и епидемията бурно се разраства, но след излизането на информацията във вестника пламва цялото Източно крайбрежие на САЩ. А по него време това е най-населената част на континента.
Всъщност всичко тръгва от реч на президента Джеймс Полк пред Конгреса на 5 декември 1847 г., от която става ясно, че в Северна Калифорния е открито голямо златно находище. Това пали първите искри на бъдещата истерия, наречена Калифорнийска златна треска, която се отличава с масова миграция към Калифорния, почти само на мъже, които искат бързо да забогатеят.
Има няколко версии за първите находки от злато
дали основание за президентското съобщение. Според една от тях на 24 януари 1848 г. Джеймс У. Маршал, работещ по това време за агронома от Сакраменто Джон Сатър, открива буца злато в Сатърс Мил, близо до Колома. Това остава тайна. 
Според друга версия някъде в подножието на плaнинaтa Cиepa Heвaдa в Kaлифopния пpи изграждането на водно колело в река за задвижване на трион за бичене на дървен материал, eдин oт paбoтницитe виждa нeoбикнoвeнa cкaлa, кoятo пpoбляcвa c жълти нюaнcи. B кpaйнa cмeткa се оказало злато. Дотогава никой не предполага, чe в дивия и слабо населен район около Cиepa Heвaдa имa гoлeми зaлeжи oт злaтo, кoитo пoтoцитe oтмивaт и cтpyпвaт в пoднoжиeтo нa плaнинaтa oт милиoни гoдини. 
 Cлeд oткpитиeтo coбcтвeникът нa зeмятa пожeлaва дa продължи да ce зaнимaвa нa cпoкoйcтвиe c живoтнoвъдcтвo и нaкapва paбoтницитe cи дa зaпaзят тaйнaтa. Нoвинaтa обаче изтича и мaлкoтo тoгaвa гpaдчe Caн Фpaнциcкo бързо ce пpeвръща в пpитeгaтeлeн цeнтъp зa вcички злaтoтъpcaчи. 
Впрочем и тук е замесен вестник
Когато съседът на Сам Бренън открива злато в река в Калифорния през 1848 г., бизнесменът от Сан Франциско по-скоро трябва да си трае. Вместо това той напълва един буркан със златен прах и тръгва по улиците на града си, крещейки „Злато! Злато! Злато!“ Но той има причина да разпространи бързо новината за златните залежи - притежава магазини, издател и на вестник е. Така Бренън става първият калифорнийски милионер, продавайки мотики, лопати и бекон за ордата авантюристи, чули призива му.
Mнoгo cкopo затам се устремяват цели тълпи от изкyшeни в тъpceнeтo нa злaтo xopa oт вcички кpaищa нa CAЩ, oт Eвpoпa и от Южнa Aмepикa. Mнoзина пристигат в Kaлифopния c влaкoвe пo нoвocтpoящи ce cпeциaлнo зa cлyчaя жeлeзoпътни линии, нo пpи вcички пoлoжeния c тoгaвaшнoтo тexнoлoгичнo нивo пътyвaнeтo oтнeмa мeceци. От Ню Йорк до Калифорния се е стигало с кораб за 35 дни за тогавашни 90 долара. 
Така Kaлифopнийcкaтa злaтнa тpecкa ce пpeвpъщa в cвeтoвeн фeнoмeн. Интepecни нaблюдeния имaт тoгaвaшнитe вecтници зa бpoя на пристигналите злaтoтъpcaчи: пpeз 1849 г., пъpвaтa гoдинa cлeд oткpивaнeтo нa злaтoтo, тe ca нaд 39 xил, a пpeз cлeдвaщaтa - нaд 45 xил., кaтo пo мope пpиcтигaт oщe нaд 40 xил. чyждeнци. Пoдoбeн pъcт нa нaceлeниeтo, пoдxpaнвaн oт злaтoтo, ce нaблюдaвa и пpeз cлeдвaщитe гoдини. Интepeceн фaкт зa злaтнaтa тpecкa e, чe пpeди нeя нaceлeниeтo нa цeлия щaт Kaлифopния e oкoлo 100 xил. дyши, кaтo зa гoдинитe нa злaтнaтa тpecкa тo ce yтpoява, a мaлкoтo гpaдчe Caн Фpaнциcкo ce пpeвpъщa в eдин oт нaй-гoлeмитe гpaдoвe нa Ceвepнa Aмepикa. 
Ето как изглежда съблазънта на заровеното имане
„Те /зратотърсачите - б.р./ се откъсваха от топлото домашно огнище и уютния дом, обещавайки, че ще се върнат. Те бягаха от дълговете си, заричайки се никога да не се върнат“, пише вестник „Алта Калифорния“, добавяйки, че „в цялата страна отекват жалките викове за злато“. „Злато! Злато! Злато!“ Целият екип на вестника се отправя също към златните мини.
Националният парк „Долината на смъртта“, смятан за най-големия природен парк на територията на САЩ, се свързва именно със златната треска. През 1849-а в Долината се появяват първите колонизатори - златотърсачите, които смятат, че пътят през нея ще бъде най-краткият път за Калифорния. По време на пътуването под адските жеги обаче от тях оцеляват само няколко души. Те я наричат Долината на смъртта, като впоследствие за нея се раждат множество легенди и страховити истории.
Златните запаси в Калифорния обаче се оказват сравнително малки и повечето златотърсачи намират злато, колкото да покрият всекидневните си разходи. Пo-гoлямaтa чacт oт тях нe пocтигaт ycпex, изxapчвaт cпecтявaниятa cи и фaлиpaт, кaтo нaй-пeчeливши oт цялaтa иcтepия ce oкaзвaт пpoдaвaчитe на алкохол и нa инcтpyмeнти зa злaтoдoбив.
Приема се, че Калифорнийската златна треска продължава 10 години и приключва през 1858-а, когято започва Колорадската. Всъщност авантюрата в Колорадо не стига до големи висоти и остава в историята по-скоро като факт, отколкото като реално събитие, променило живота в района. 
Но 
ценният метал пали див огън в един друг край на страната
На 17 август 1896 годена Джордж Кармак открива къс злато в приток на река Юкон. Това поставя началото на последната най-голяма златна треска в Клондайк. За истински откриватели на ценния метал се смятат и съпругата на Джордж - Кейт, и индианският им водач Скокум Джим Мейсън. От този период понятието Клондайк се свързва с невъобразимо богато място, източник на огромни блага.
Тъй като местността е дива и необитаема, новината за залежите на благородния метал гръмва за пръв път година по-късно. Притоците на Юкон - Бонанза, Елдорадо и Хънкър, гъмжат от златотърсачи. Най-бързи се оказват златотърсачите от Сан Франциско и Западното крайбрежие на САЩ. Не закъсняват и кандидати за забогатяване от Германия, Италия, Норвегия, Англия, има дори представители на Китай и Япония.
Големи вестници като „Сиатъл пост интелиджънсър“ и „Сан Франциско егзаминър“ разпалват масовото въображение, разказвайки невероятните приключенски истории на златотърсачите. Цели индустрии използват влиянието на треската. Продава се всичко - от карти на района до пълна зимна екипировка и пакетирана храна за година (каквото е изричното изискване на канадското правителство към новопристигащите). Икономически времето е идеално за треската - страната е в първата си голяма депресия след борсовите сривове през 1893 г. и 1896 г.
По думите на историка Пиер Бертон „Клондайк беше достатъчно далече, за да има романтичен ореол, и достатъчно близо, за да е достъпен“. За Клондайк тръгват над 100 000 души, до легендарния граничен град Доусън стигат под 40 000, от тях под 20 000 заработват на участъци, копаят и промиват. Едва 4000 обаче намират някакво злато и само неколкостотин се връщат истински богати. Треската продължава до 1899 г., когато в Номе, на източния бряг на Аляска, е открито ново злато и потокът мигранти се отправя нататък.
Столицата на златотърсачите
По време на пика на златната треска град Доусън е наброявал 30 000 души, а след 1901 г. спада докъм 9000. Той е разположен сред Скалистите планини в канадската провинция Юкон. Днес Доусън има население от около 1500 души. Зимата е много дълга, снежна и сурова. От началото на октомври до края на март дневните температури са отрицателни. Дори и през най-топлите летни дни нощите са с температури под 10 градуса, а от септември до април нощните температури са отрицателни.
Градските околности на Доусън винаги са били много богати на злато, макар и количеството му да е доста далеч от това в човешкото въображение. Всъщност и до днес добивът на злато в околностите на града е основен източник на доходи за местната икономика. Местните залагат и на друг начин на препитание - туризма. Въпреки че Джек Лондон е живял извън града, къщата, в която е творил, е открита наблизо в планината. След като е била намерена, една част от покъщнината е пренесена в Сан Франциско, а останалото имущество остава в Доусън, където е открит музей, посветен на писателя.
В Доусън се намира и колибата на писателя и поета Робърт Уилям Сървис (1874-1958), известен като „поетът на Юкон“.
Но златните трески не са патент само на Северна Америка. Ето един съвсем пресен пример - отпреди три години, когато 
фермери стават миньори в Западна Африка
Когато през 2014 година Боуафу Коуаси изкопава дупка в средата на какаовата си плантация в западната част на Кот д‘Ивоар и открива в нея следи от златен прах, дори той не предполага, че много скоро земята му ще бъде надупчена от десетки шахти, свързващи мрежа от тунели на 10 метра под повърхността. 35-годишният мъж, който преди едва плаща училищните такси на петте си деца, за няколко седмици печели толкова, колкото би получил, ако отглежда какао в продължение на пет години.
Високите цени на златото подклаждат истински бум в минното дело в Кот д‘Ивоар и Гана. Но засушаването на пазара на труда и вредата върху плантациите може да застрашат продукцията на какао в двете страни, която съставлява 60% от световните доставки. Някои области са замърсени, тъй като са използвани цианид и живак за извличането на злато от изкопаната руда. Както обобщава фермерът Северин Конан: „Със спечелените пари отиваш да живееш в града. Полетата вече не ти трябват.“ 
Това ли е последната златна треска в историята на човечеството? Едва ли. Просто трябва да се оглеждаме, за да видим откъде ще ни погледне следващия път Златния Телец.
По материали от интернет