„AAA... MILO LIBE, IOMIRAM...“. 
Така, с главни букви на латиница, в половин дузина тетрадки с твърди корици са записани български народни песни и стихотворения на известни български поети. Тетрадките са на една млада италианка - Мария Киара Калвани. Това лято в продължение на месец тя прибави към своята колекция от стихове на Елисавета Багряна, Христо Смирненски и Никола Вапцаров нови /за нея самата, разбира се, не току-що създадени/ песни от Русенско. Това стана, докато Мария Киара живя месец в къща на края на  Щръклево - къща току до плодните дръвчета от градините, а след нея започва полето. 
Тези песни ми ги изпяха Джинка и Мария, разказва италианката. Тя говори за Гинка Кирякова и Мария Сийрекова като за стари приятелки. По същия начин, с топлота в гласа и с топла усмивка, италианката разказва и за различните си срещи в селото, за гостуването си у Геновева, която й показала музейната сбирка на Димтър Добрев, издателя на единствения в България селски литературен вестник, за песните, които изпяла заедно с Джинка и Мария в зърнобазата на семейство Матееви /“Страхотна акустика! Благодаря на Данка Матеева!“/ и още за безброй впечатления и преживявания през месеца, прекаран в Щръклево. 
Това е 
личен артистичен поект на Мария Киара Калвани
заради който тя пристига от Рим, където живее и работи, и се заселва сред зеленината и овошките в селото край Русе. Младата италианка е учила архитектура, а успоредно завършва и Колеж по изкуствата в столицата на Италия. Известно време е преподавала в колежа, но установява, че това изяжда твърде много време, което тя би могла да посвети на заниманията си по изследване и събиране на различни реалии от живота на хората в различни краища на Европа. Така започва работа като секретар в една от престижните адвокатски кантори в Рим - това й осигурява достатъчно свободно време, но също и достатъчно средства, за да се посвети на това, което прави живота й пълноцветен и смислен. 
Тя участва в различни артистични проекти, насочени към различните култури и аспектите на художественост в бита на хората от миналото и днес, а част от проектите й са нейни собствени. Като, например, този, които преди година завършила - и с който обиколила голяма част от страните на Балканския полуостров. Него Мария Киара нарекла 
„Casa Ricamata“ - „Бродирани къщи“
Съшила една палатка от различни парчета плат, като с нея тръгнала на път през балканските държави. Върху различните парчета плат на палатката тя бродирала или пришивала поговорки, мъдри изречения, които събирала навсякъде по пътя си. Тръгнала от Дубровник в Хърватия, после минала през старата столица на Черна гора Цетине, след това прекосила Босна и Херцеговина, оттам се насочила към Скопие в Македония, а завършила пътуването си в Румъния. Всичко това започнало през 2014 година - през лятната ваканция на Мария Киара, и приключило през следващата й годишна отпуска. Постепенно палатката станала твърде тежка, а преди края на проекта младата жена плавно съчетала финала на единия с началото на следващия. Защото постепенно събирането на мъдри поговорки на различните народи разпалило интереса на Мария Киара и към старинните песни на хората, с които се срещала. 
Така започнало... плетенето на хамака! 
Мария Киара накупила 300 метра конци - вълнени, памучни, разноцветни, и плетенето започнало още в Молизе, Южна Италия. Тя носи хамака и куките със себе си и като покани някого да пее, му връчва конците и иглите. Хората повече се съсредоточават в плетенето и вече не се притесняват да пеят - отпускат се и гласовете им се отпускат, разказва Мария Киара. Така пеенето в Щръклево наплело доста метри от хамака - в навечерието на отпътуването на младата жена той тежеше поне трийсетина килограма, заради това Мария Киара нямаше как да го вземе със себе си, тъй като щеше да се наложи да плаща свръхбагаж. И го изпрати по пощата. 
Удивителната магия на българския език и българските песни завладяват италианката още преди няколко години. Тогава тя започва да учи езика в курсове към Българския културен институт в Рим. И отделя специално внимание на фолклора на страната - посвещава му отделен свой проект. Първите тетрадки, в които записва стихове на Багряна /“Стихи“ - „Можеш ли да спреш ти вятъра...“/ и Смирненски /“Йохан“/, тя е попълвала на курсовете в културния институт. Сега към тях добавя нови - в тях са песните, които са й изпели щръклевчанки: „Бяла Петранка“, „Мари моме, малка моме“, 
„Ой, Вело, Вело“ - една от любимите на Мария Киара
която тя запява, без да чака покана. Плътният й алтов глас издава и специална подготовка. 
О, да, от две години пея в смесения хор на известната италианска композиторка, музиколожка и събирачка на старинни калабрийски и други песни Джована Марини в Рим - втория по известност хор в Италия, скромно обяснява тя. Песните, които изпълняват в хора, са онзи мост към миналото и към корените, който сега Мария Киара прехвърля и към България. Песните съдържат много истории, а те припомнят вечните истини и вечните сюжети, убедена е тя. Според нея всичко в различните култури идва от едно и също място - от изворите на изконните добродетели, пориви, съкровени желания и стремежи, красиви любовни истории и шеговити закачки. Мария Киара открива и вътрешното единство в мелодиите, които обогатяват религиозните служби и при християнството, и при мюсюлманите. Това сега в Щръклево я отвело и в двата храма - и в православния, където след службата заедно със свещениците тя 
пяла „Христос воскресе“ и „Многая лета“ под кънтящите сводове на черквата
и в песнопенията, които съпътстват мюсюлманските молитви в джамията. На това място в разказа си Мария Киара не пропуска да благодари и на отец Румен Трофилов, който служи в „Св.Троица“ в Русе, но тъй като владее отлично италиански, й помага в общуването.   
Точно общите аспекти между хората, независимо от тяхното вероизповедание, от границите, в които живеят, от обстоятелствата, климата, нравите, са запазени не другаде, а в песните и в музиката на народите, убедена е младата италианка. Дълбините, извиращи от българските народни песни, я опияняват. Тя цени факта, че къщата, в която е отседнала, е на края на селото. Това ми дава възможност като изляза от двора и тръгна към полето, да пусна гласа си с цялата му сила, без да се притеснявам, че смущавам някого, казва Мария Киара. Така един ден, като поела по черния път, пеейки, настигнала един човек с каруца, който я поканил да я повози. В двора на училището пък италианката срещнала чистачките, тях попитала кой в селото пее - те я упътили към Мария и Гинка, а после стигнала и до Геновева, до Тинка и до останалите. 
Тук се чувствам щастлива, признава Мария Киара. Няколко са нещата, които я карат да се чувства така. Едното са житните поля - като навлезе сред узрелите класове и зарови шепи в тях, за да вдиша аромата на топло зряло зрно, тя 
сякаш се връща в собственото си детство в Умбрия
където нейните чичовци отглеждат зърно. Другото са красивите песни на щръклевските жени - Мария Киара е заснела стотици снимки и часове видео материал, на който Гинка, Тинка и Мария пеят сами или заедно със своята нова приятелка Мария Киара. Понякога - докато плетат хамака. На някои от кадрите хамакът е окачен в двора на училището и там с удоволствие се настаняват щръклевски деца. 
Всички нови думи, впечатления, вкусове и преживявания Мария Киара прилежно записва с грижливия си почерк в нова тетрадка. Там попадат думички като „паламарка“, „салтамарка“, но също и разкошната баница, приготвена от Данка Матеева, усмивките на щръклевчани и дори една черно-бяла снимка на две от местните певици - снимка, направена преди години, със сигурност много ценна за жените, които очевидно са се проникнали от силна привързаност и сърдечност към гостенката от Рим, за да й я подарят. 
Сега Мария Киара е вече в Рим. Ваканцията й е приключила. Предстои й да обработи фотографиите и видеоматериала, които е заснела, и да направи
филм и презентация на своя месец в Щръклево
В него влизат също нейните „отбивки“ до Арбанаси, където успяла да отскочи, за да участва в българска сватба, а също и нещо, което много приятно я впечатлило в Щръклево - пейките пред къщите. Толкова е хубаво, че надвечер бабите могат да излязат пред къщата си и да си побъбрят с минувачите, казва Мария Киара. В изложбата към презентацията в Българския културен институт /ако приемат моята идея, все пак вметва предпазливо италианката/ ще бъде включен и хамакът, попил енергията и емоциите на всички, които са го плели, а също и портретите на български писатели, които Мария Киара е нарисувала, а след това направила на черно-бели принтове върху големи бели кърпи. Иска ми се да направим тази презентация едновременно и в Рим, и в читалището в Щръклево, усмихва се Мария Киара. И обещава непременно да дойде още веднъж в селото, което се е превърнало в част от нея - може би след две години.