През 1893 г. в София излиза книгата „Завещанието на Сароглу пред атинските съдилища“. В том 1 на библиографския указател „Български книги 1878-1944“, издание на Националната библиотека, книгата е под №1871 с автор Марко Димитриев Балабанов.
На 10 срещу 11 март 1887 г. в Атина внезапно умира  русенецът Зафир Сароглу. Скоро след това започва съдебен процес между България и неговото семейство за наследството, 
две трети от което е завещал на родината си -
около 2,5 млн. сребърни драхми чист капитал. Борбата трае повече от три години, като България е губещата страна. Книгата е написана две години след края на процеса. Ползвани са оригинални гръцки документи и автентични документи, съхранявани в Доростоло-Червенската митрополия, предоставени лично от митрополит Григорий.
Марко Балабанов (1837-1921) следва юридически науки в Атина и завършва право в Париж. Работи като журналист, редактор и сътрудник на периодични издания,  адвокат в Цариград, дипломат в Атина и Букурещ. След 1878 г. е вицегубернатор на Свищов и Русе, министър в няколко правителства, депутат, председател на ХI Обикновено народно събрание през 1901 г., преподавател във Висшето училище в София по гръцки език и литература и професор по римско, византийско и конституционно право, редовен член на Българското книжовно дружество /БКД, първообразът на БАН/.
Скоро излиза рецензия за книгата в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“, подписана с инициал П. Според специалистите авторът е Петър Иванов Пешев (1858-1931), завършил право в Московския университет, министър на правосъдието в три правителства, министър на просвещението, депутат, редовен член на БКД. В нея се казва, че събитието „е изложено с авторитетно перо, тъй систематически, тъй научно и тъй вещо, щото, без никакво преувеличение, смело може да се каже, че тази книга е от редките у нас по-нови съчинения, па речи и едничкото съчинение по своя род в нашата млада юридическа литература...“.
Родителите на Зафир Сароглу се занимават с търговия в Русчук
но се преселват в Москва, където са вуйчовците му - един от тях е русенският дарител Ангел Хаджиоглу. От семейството Сароглу наследява добро благосъстояние и любов към България. Около 1866 г. заминава за Гърция по здравословни причини. Заселва се в Атина, оженва се, в семейството се раждат три деца. Увеличава придобитото в Русия богатство, почитан е като един от заможните хора в града. Но мисълта за родината го занимава непрестанно, усеща морален дълг към България.
В края на лятото на 1880 г. пристига за първи път в Русчук. Запознава се с митрополит Григорий и се сприятеляват. Кореспонденцията им, пълна с преданост и доверие, продължава до смъртта на Сароглу. Митрополит Григорий запазва всички оригинални писма, писани на гръцки, както и черновите на своите. Повечето са за направата на входа на църквата „Св. Троица“ и за изграждането на параклис, за които Сароглу дава около 40 000 лева и следи отдалече за благополучното довършване на започнатото. Съвещава се писмено с митрополията за плановете, допитва се до архитекти, живописци и други вещи хора. 
Построени са два параклиса. Единият е посветен на св.Александър Невски и е осветен на 5 август 1884 г. Вторият, посветен на светите братя Кирил и Методий, е осветен на 16 март 1886 г. от митрополит Григорий. В писмата си винаги поздравява и русенци. Още в първото от 12 август 1880 г., писано в Русе, казва, че връчва „100 наполеондора“ (2000 лева тогавашен курс), в памет на родителите си, за обучение на бедни деца.
Сароглу доверява на митрополита, че е направил тайно завещание с клаузи в полза на Русе и България 
и от Атина му изпраща препис, придружен с бележка от 5 ноември 1880 г., в която пише: „Препоръчвам Високопреосвященному Митрополиту до смъртта ми настоящето ми завещание за да го пази тайно, а подир смъртта ми да го представи и обяви на надлежните местни власти за испълнение последнята ми воля, исказана в това завещание“. 
Изпращането на препис разкрива съмения и безпокойство, че последната му воля може да не бъде уважена. Завещанието е написано собственоръчно на 1 май 1880 г., на гръцки език, „в пълно съзнание и телесно здравe“. Депозирано е при атинския нотариус Герасим Афентаки на 4 юли, след което Сароглу тръгва за първото си посещение в родината. От което следва, че решението за приписване на наследство в полза на Русе и България е взето самостоятелно, а не под давление на русенския митрополит.
В чл.4 на завещанието пише да бъдат предадени на настоятелите в Русе под председателството на митрополита, с когото впоследствие се запознава, акции на обща стойност 368 212 сребърни драхми и да се основе петчленен комитет от средата на най-уважаваните граждани, който да продава акциите според текущия борсов курс или да ги внесе в сигурна руска банка за лихви.
Две години по-късно, на 25 май 1882 г., Сароглу прави ново завещание, в което клаузите за Русе и България са същите. Депозира го на 10 юни при друг нотариус - Аргирос Пеппа, а на 29 юли пристига отново в родния си град и дава препис на митрополит Григорий.
През юли следващата година отново е в Русе.
Този път носи „имуществена равносметка“ 
към 1 май 1883 г., заедно с придружителна бележка, в която се твърди, че я връчва саморъчно на митрополита, за да му послужи при отваряне на завещанието. Явно не е имал доверие не само на наследниците си, но и на нотариусите. Равносметката показва значително нарастване на богатството му.
Три години след второто завещание умира най-голямата дъщеря на Сароглу. И на 12 май 1885 г. той прави трето и последно завещание, за което се пледира по-късно в съда. Депозира го при нотариус на 5 юли. Според него имуществото на завещателя е 816 904 сребърни драхми. Изпраща препис на Григорий с придружително писмо и получава отговор от 27 юли, че всичко е получено, както и благодарност за желанието да се основе в Русе семинария към църквата „Св. Троица“.
В писмо от 17 август Сароглу съобщава за някои допълнителни завещателни разпореждания, чиито преписи също изпраща. От следващото писмо с дата 11 септември се вижда, че акциите в Гръцката народна банка, предназначени за семинарията, от 82 са станали 93.
В последното завещание 
отново има текст за учредяване на петчленно настоятелство, но се посочват имена: 
председател митрополит Григорий и подпредседател Ив. Гешов, с искане те „да се споразумеят с Княза“ /Александър Батенберг - б.р./ да участва и той в изпълнение на завещанието за България.
Общата стойност на завещаните в Русия ценни книжа е 677 000 сребърни драхми плюс акции в Гръцката банка на стойност 330 000 сребърни драхми. За Русе са определени 31 700 сребърни драхми и точно е посочено за какво да се употребят.
В завещанието разпоредбите за Русе са в членове 2, 3, 4, 9 и 11. Според тях никой от законните наследници няма право „да се намеси в настоящите ми пожертвования, които, според книгите ми, съставляват 2/3 от състоянието ми“. 
Руският търговец Т.П.Родоконаки от Петербург  трябва да предаде на русенските пълномощници 171 руски облигации. При изпълнение на желанието му за учредяване на Земеделска банка в София с молба към княз Батенберг да бъде слята с Българската народна банка, 50% от нейните годишни приходи да се дадат за построяването на
„една хубава и украсена църква в отечеството на родителите ми, в град Русе,
оградата на днес там съществуващата църква „Св.Тройца“, така щото в новопостроената да остане и старата църква непокътната, само като се застегне добре. След построяването на църквата в Русе и София 50% от приходите на банката да се употребяват за поддържане на болници, занаятчийски училища, сиропиталища, гимназии, духовни училища и др.п., както и за оженване на сирачета и бедни момичета. Помощите да се определят с жребий, който да се тегли на Православната Неделя в вехтата Русенска църква „Св.Тройца“ когато ще става и парастас Архиерейский за успокоение душите на родителите ми, братята ми, вуйчовците ми, и на мене недостойния раб божий. Родителите ми са: Петр и Мария, братията ми Христо и Александр, вуйчовците ми неженени Ангел (Хаджиоглу - б.а.), Андрей, Георгий, Никола и Гаврил.“ 
И как странно завършва този член: „Но ако се случи да има сиромаси мусулмани или евреи желающи да постъпят в брак с христиени, тем да става подаръкът без тегление жребие“. 
Цяла философия е скрита в това изречение, като
продължение на думите на Левски, че всички хора в България трябва да живеят в разбирателство!
Според М.Балабанов завещанието не е било в разрез с гръцките закони.
Зафир Сароглу умира в нощта срещу 11 март 1887 г. На 12 март нотариус Г. Афентаки отваря публично първото завещание, от 1 май 1880 г. Следващите две (25 май 1882 г. и 12 май 1885 г.) са у нотариус Й. Пеппа. Той се явява с тях в съда на 13 март. 
Но в плика на последното завещание се намира съвсем друго - с  кратък текст, в което няма нищо за България и Русе. То е с дата 30 май 1884 г. и е пълна противоположност на навика на Сароглу да излага всичко с подробни обяснения. Било е депозирано при нотариус на 5 юли 1885 г., т.е. чак след 13 месеца. 
Буди недоумение и фактът, че в него са споменати и трите деца, като се знае, че Мария е починала през август 1884 г. Но най-уличаващото във фалшификация е, че написаното се различава по стил и почерк от другите завещания, а и митрополит Григорий не знае нищо за него. Още в първото изречение се казва, че Сароглу е изгубил много. Това се разминава с факта, че при всички финансови кризи в Атина богатството му не е пострадало.
Учудващо е, че името на родината е споменато едва ли не като разкаяние - 
„направих достатъчно за България“. А само няколко месеца преди смъртта си Сароглу е пратил в Русе 1500 лири.
Припомняйки си всички страхове, които приятелят му е споделял с него, митрополит Григорий не се колебае да започне битка за изпълнение на последната му воля. Изпраща телеграми и писма до Атина, София, Цариград и Петербург, където има част от имуществото на Сароглу. Съвещава се с адвокати, предава сведения, предлага мерки за възтържествуване на правдата. 
На 24 март 1887 г. пише до Екзарх Йосиф в Цариград с молба за съдействие пред императорското руско посолство, предвид имуществото на Сароглу в Русия. Отговорът с дата 4 април донася неприятна вест - завещателят не е руски поданик. Вратите започват да се затварят една след друга. 
Така започва известният съдебен процес в Гърция, за който дълго се шуми. 
Адвокат на българската страна е гръцкият депутат Димитрия Ралис
Той представя на прокурора завещанието, намиращо се у митрополит Григорий. Според него на ищците трябва да се предадат 368 508 сребърни рубли за благотворителни цели и най-вече за построяването на болница и църква в Русе. Според второто истинско завещание тази сума вече е 677 000. Григорий изпраща писмо до адвоката на 24 август 1887 г., което завършва: „България няма да загине, ако не се испълни последнята за нея воля на покойния. Но то е злощастие за едно образовано общество да се оставят безнаказанни таквиз злодеяния, каквито види се, че са съпровождили смъртта на покойния и приписваното му завещание“.
За отварянето на плика, за почерка и за подмяната е назначена експертиза от трима души: ректора на университета в Атина и двама професори. Резултатът от нея е, че фалшивото завещание от 1884 г. е обявено за истинно. На 8 ноември 1888 г. излиза решение №417 на Апелативния съд в Атина по обвинението във фалшифициране на завещанието. Както Окръжният съд, така и Апелативният не приемат доводите на обвинението. Имуществото на Зафир Сароглу при смъртта му надхвърля 3,5 млн.сребърни драхми.
Има и друга гледни точки, породени от съвременното тълкуване на намеренията и благотворителността на Сароглу, но те не са обект на това представяне на събитията. Не са намерени снимки на дарителя, чието име е изтрито от всички гръцки източници.