Майсторски изработени макети на български кораби, сред които и крайцерът „Надежда“, веднага приковават погледите на посетителите към втория етаж на шоурума на „Шкода“ в Русе. И тъй като човек трудно може да направи паралел между автомобилите и корабите, веднага възниква въпросът „Защо са точно тук?“. И отговорът идва от човека, който се занимава и с двете неща. А това е дългогодишният управител на шоурума Мартин Конов, който след 30-годишна пауза отново се е завърнал към корабния моделизъм. Той обаче прави нещо уникално и така добавя към първите неща, случили се в Русе, още едно. Заедно с деца на свои приятели изработват макети на български кораби не с какво да е, а с подръчни материали, като
наричат тази инициатива Корабен моделизъм от... боклуци
А на хората, които искат да знаят защо точно кораби, Мартин отговаря така:
Защото в Русе е основан българският флот, на който тази седмица чествахме 138-ата годишнина. Много от клиентите не знаят този факт, а ние трябва да държим на историята на нашия град. Родени сме в Русе, а това е най-големият град на реката, с която сме тясно свързани. На много хора им е интересно и се обогатяват с исторически знания, защото неизбежно става въпрос за конкретния кораб и неговата история.
Някои от клиентите на шоурума дори се снимат с макетите на корабите, а това носи голямо удовлетворение на 51-годишният мъж, особено като види блясъка в очите им и най-вече в очите на децата.
Още като ученик в Математическата гимназия Мартин се захваща с корабен моделизъм в кръжок. Като всяко нетърпеливо дете иска моделите да стават бързо, но това, разбира се, не е възможно, тъй като самият моделизъм изисква време - да направиш чертеж на детайлите, да ги изработиш, да ги боядисаш. В кръжока правят по-малки и елементарни модели, но в зависимост от сложността им това отнема няколко месеца.
В онези години нямаше инструменти и готови чертежи и
баща ми Димитър, който беше преподавател, ме учеше да чертая и пречертавам, да смятам мащаби
на него дължа много, разказва Мартин. Той си спомня, че последното шамаросване от баща му в ученическите години било, когато родителят разбрал, че младежът ходи да се къпе в реката. Порасналият и помъдрял Мартин днес казва, че реката е опасна за къпане и човек трябва да се отнася много внимателно към нея, да има респект към Дунава и водата въобще, какъвто той винаги е имал.
Спомняйки си нетърпението, с което като ученик е искал бързо да види изработения модел на кораб, когато пак започва да се занимава с моделизма, първата му мисъл е именно как може много бързо да се направи един макет. И тук се ражда идеята да изработва модели от подръчни средства, които обикновено се изхвърлят.
Не знам дали с напредването на годините, но се върнах към това хоби.
Цялата идея беше на деца на мои приятели
и в непринуден разговор възникна предложението да им помогна да направят някое моделче. Така преди 4-5 години откликнах и се изправих отново пред това, с което се бях сблъскал преди 30 години - децата искаха бързо да видят изработения модел. Ясно е, че ако трябва да се направи качествено, този модел ще отнеме много време. Затова насочихме вниманието си към това как да се използват готови неща, за да стане бързо моделът, разказва Мартин.
За изминалите 4-5 години Мартин и малките му помощници имат изработени вече 10 кораба, като макетите на пет от тях са в шоурума на „Шкода“, а останалите в помещението, където се майсторят корабите от боклуци. А там кипи ентусиазиран труд един-два пъти в седмицата с изключение на летните месеци. Работата започва с подбора на съответните подръчни материали, като Мартин се съобразява с идеите на децата, тъй като някои неща не приличат на необходимия детайл или се различават по размер. Например от капсулите в шоколадовите яйца стават оръдия,
капачките от бутилки на минерална вода се превръщат в люкове и радари
дървените шишчета са чудесни мачти, а детайли от компютри - оръжейни сандъци. Ринговете на пердетата играят ролята на спасителни пояси, слушалките за телефон - на въздухопроводни тръби, а кранчетата на мивки - на оръдия и люкове. Когато се боядисат и се залепят на корпуса на кораба, изработен от картон, изобщо не може да се познае първоначалното им предназначение.
Всъщност след ученическите си години Мартин никога не се откъсва напълно от корабния моделизъм. Като студент в Русенския университет дори прави опит да се върне към хобито си, но без успех. В свободното си време обаче продължава да наблюдава, да се интересува, да чете, да посещава изложби.
А Русенският университет и инженерната специалност, която завършва, се оказват виновниците Мартин да осъзнае, че
бензинът е в кръвта му и да остави настрани корабния моделизъм
Тогава автомобилите бяха други, но в него момент съзнанието ми вече беше пленено от устройството на четири колела, спомня си Мартин. След завършване на образованието си започва да се занимава с дейности, свързани с автомобили, а вече 20 години е управител на шоурума на „Шкода“. В сърцето му обаче винаги остава някакво местенце и за корабите, и за корабния моделизъм.
Сега в изработването на макети на български кораби му помагат и много приятели, дори има случаи някои от тях, които се занимават с вторични суровини, да подбират детайли, които ще му свършат работа за поредния корабен макет. 
В света на интернет всичко е много лесно, сега намираш чертежа и го разпечатваш за разлика от онова време, когато ги правехме сами. Сега с едно натискане на клавиатурата става всичко, сравнява двата периода Мартин. 
С гордост обяснява и за най-впечатляващия макет - на
крайцера „Надежда“, който отнема на наставника и малките му помощници близо 3 месеца
В началото на Корабен моделизъм... от боклучета децата са две, а покрай тях започват да идват и други, като на последната сбирка преди ваканцията са вече пет. 
Децата дават идеи, а в някои от моментите дори оставам учуден как се ориентират толкова бързо. Изпитах гордост от това, че те поискаха да правим български кораби, като избирахме военни кораби. Дали от игрите по интернет, дали национална гордост, но военният флот изпъква повече пред гражданския. Правили сме макети на български военни кораби, торпедни катери, преследвачи на подводници, ракетни катери, обяснява Мартин, като подчертава, че докато се изработва макетът, се изучава историята му и самият той е научил много нови факти. 
Мартин има идея да направи изложба с изработените макети в Корабния техникум, а целта е да се разбере, че освен стандартният корабен моделизъм, който изисква време и ресурс, има и друг, при който много бързо виждаш резултата от своя труд.
Мечтата му е заедно с децата да изработят макети на кораби от Първата и Втората българска държава
но ще е много трудно и в тази връзка се надява на помощ. В момента е насочил усилията си в тази посока, като се е захванал с проучвателна дейност, събрал е материали и се е свързал с някои известни историци. Всъщност идеята е на едно от децата, а Мартин признава, че никога не му е идвало наум. Това е немного изследвана територия в нашата история, казва той, който буквално е обсебен от идеята, чете, въвежда хронология и систематизира материали. А скоро се надява с малките помощници да покажат и на живо макети на кораби от онова далечно време.