Едно от най-вълнуващите изживявания, когато си в Лондон, е да се качиш на корабчето по Темза и да се отправиш към Гринуич. Макар повечето хора да го смятат за самостоятелно градче, той отдавна се е превърнал в един от кварталите на британската столица, чиято световна слава се дължи на преминаващия оттам нулев меридиан.
Предпочитаният начин да стигнеш до Гринуич е с корабче, като билетът в едната посока струва 7-8 паунда и обикновено се взема от речната гара под крепостта Тауър. Има и вариант да се ползва метрото до Северен Гринуич, където с автобус от същата спирка се пътува до центъра на градчето. Този начин на пътуване е по-евтин с 1-2 паунда, но е малко по-сложен и продължителен.
Първите впечатления от Гринуич са по-скоро за едно невероятно спокойствие, което се носи в атмосферата на огромния парк. Бивш ловен парк, той се разпростира върху 74 хектара и е една от най-големите зелени площи в Югоизточна Англия. През 15 век крал Джеймс I го огражда с висока 4 метра тухлена стена, дълга около 3 км, част от която съществува и до днес. 
Дълго време паркът е бил запазен само за аристократичните особи, 
тъй като в единия му край се намира една от кралските резиденции. Едва през 18 век вече става достъпен и за обикновените хора, а днес той е не само любимо място за разходка, а и за културни и обществени прояви. Пътят през парка, който е разположен на хълмист терен, води към жадуваната крайна цел - Гринуичката кралска обсерватория и преминаващия през нея нулев меридиан.
Истината е, че туристите първо бързат да видят меридиана и да си направят задължителната снимка, застанали на металната линия, която разделя Източното от Западното полукълбо. Въпросната ивица е направена през 1884 г., когато е прието международно споразумение меридианът да се смята за нулев и спрямо него да се определя географската дължина. 
Малко известен факт е, че до прокарването на тази въображаема линия повечето страни са имали свое време, което е било определяно по пътя на слънцето. 
В Европа например нулевите меридиани са били 20, 
но с развитието на железниците и комуникациите се появява нуждата от уеднаквяване на времето. Изборът на Гринуич като отправна точка е бил продиктуван от чисто прагматични причини - 72 процента от световното корабоплаване вече се водело от картите, където Гринуич е бил определен като нулев меридиан. Първоначалната месингова ивица впоследствие е подменена с познатата днес линия, изработена от неръждаема стомана. 
Всъщност този меридиан вече не е валиден, тъй като според модерните справочни системи се е наложило той да бъде изместен със 102,5 метра на изток. Но за туристите това няма никакво значение - те жадуват да видят символа на времето и да си вземат документ за пребиваването си. Това е възможно благодарение на сертификат с подписа на директора на Националния морски музей в Гринуич, който се получава срещу сумата от 1 паунд.
И докато достъпът до меридиана е безплатен, входът за Гринуичката кралска обсерватория струва 8,50 паунда. Макар тя вече да не работи, там 
все още се намира топка, която пада всеки ден, за да отчете точно 13 часа. 
В помещението, откъдето минава нулевият меридиан, е запазен и първият часовник заедно с богата сбирка от механизми, отмерващи времето.
Гринуичката обсерватория, създадена през 1675 г. от крал Чарлз II, днес е превърната в интересен музей на астрономически и навигационни пособия. Историята му е доста интересна. Кралят назначава за директор на обсерваторията Джон Фламстед, чиято главна задача е била да се грижи за отстраняване на грешките в таблиците за движение на небесните тела и местата на фиксираните звезди. Те трябвало да бъдат възможно най-точни, за да може да се определя географската дължина на местонахождението на търговските кораби и да се усъвършенства техниката за навигация. 
Особено любопитни са хронометрите на самоукия английски часовникар Джон Харисън, изработени през 18 век. Той е изобретил класическия морски хронометър, който представлява механичен часовник с пружинен двигател и балансов регулаторен механизъм. Тъй като Англия е била страна със силен морски флот, морските хронометри са били жизненоважна част от оборудването на корабите.
За последен  път обсерваторията като такава е била използвана през 1924 г., тъй като се оказало, че 
електрифицираните жп линии на метрото са засегнали показанията на магнитните уреди
Това наложило тя бъде преместена, но сградите й продължават да са пълни с живот и до днес като част от Националния Британски морски музей.
За любителите на географията има още едно място в Европа, което трябва да бъде посетено задължително - само че в далечна Португалия. Става дума за нос Кабо да Рока, който се намира на около 40 км от Лисабон. Това е най-западната точка на Стария континент, откъдето се разкрива приказка гледка към Атлантическия океан. До Кабо да Рока се стига най-лесно през Синтра или Кашкаиш. Има влакове и автобуси, които свързват Лисабон с тези два града, а оттам с автобус или влак се пътува около половин час до 45 минути до „Скалистия нос“. Най-добре е да се купи дневен билет за 12 евро. 
Португалците обичат да казват, че Кабо да Рока е краят на Земята 
и се гордеят, че той е част от тяхната страна. По времето на Великите географски открития писателят на кралете Луиш Камоиш е написал думите, с които и днес се говори за „Скалистия нос“ - „това е мястото, където свършва сушата и започва океанът“. Луиш Камоиш е пътувал заедно с мореплавателите и разказва, че по време на експедициите им това е било последното нещо, което са оставяли зад гърба си, и първото, което са виждали при завръщането си.
На Кабо да Рока е изграден първият и най-висок морски фар в Португалия. Той е построен през 1722 г. , а през 1932 г. е електрифициран. Казват, че светлината му се вижда на разстояние от 100 км навътре в океана. 
Към него е изграден музей, където човек може да се снабди и със специален сертификат срещу 5 евро. На документа, подпечатан с червен восъчен печат, с барокови букви е изписано името на посетителя, докоснал се до най-западната точка на Европа.
Задължителна е снимката край обелиска, който маркира географските координати на издигащия се на 140 м над морското равнище Кабо да Рока. На върха на монумента е поставен 
кръст, символизиращ будния дух на португалците за приключения, 
жадуващи да пренесат християнството и в новите земи отвъд морето.
В близост до обелиска е поставен и паметник от Ротари клуб в чест на основателя на клуба в Синтра. А отделно има една друга табела, която носи посланията на мира - много подходяща за мястото, където сякаш си в друго измерение. 
„Кабо да Рока е впечатляващо чудо на природата. Мирът в целия свят е безпрецедентно постижение на човека. Отсъствието на война не значи мир. Мирът е да има хармония, любов, удовлетворение и обединение в труда“. Този текст е на индийския духовен учител Шри Чинмой, а надписът е поставен от общината в Синтра като символ на духа на Кабо да Рока. 
И това не е случайно, защото мястото е приказно красиво, изпълнено с усещането за неподправена природа, където човешки крак рядко стъпва - въпреки тълпите от туристи от цял свят.
Всички растения, които са наоколо, са защитени в Червената книга, и разнасят особено ухание. Ако някой се изкуши да си откъсне цвете, е заплашен от солена глоба. Така че прегрешили почти няма.
Цялата територия е природен резерват и затова са оформени алеи и пътеки, по които да се разхождат посетителите и да се наслаждават за звука на океанските вълни, които се разбиват в скалите на най-западната точка на Европа.