Voubs International Photography Awards е първият международен фотографски конкурс организиран от българска платформа. Автор на платформата е русенецът Васко Василев, бивш боксьор и понастоящем мениджър. За първа година конкурсът отличава 6 категории с по 5 победители, а най-голямата награда е за фотографа, който е участвал във всички категории и има отличени повече от една творби. Тази година големият победител е българският фотограф и преподавател Генчо Петков. 
Конкурсът гостува в Русе с изложба в художествената галерия на „Борисова“ 39 на 30-те най-добри творби, която ще продължи до 28 август. Специален гост на събитието бе именно големият победител, който разказа как е открил фотографията и кой стои зад неговия успех. 

- Каква личност сте, г-н Петков? Откъде сте и от колко време снимате? 
- От Велико Търново съм, един много красив за снимане град. Много си го обичам и много си го снимам. Бил съм в няколко търновски фотоклуба в растежа си. Имам много хубави спомени от началото на фотографската си кариера. Бях около 14 годишен и в него период бях луднал по музиката. Тогава популярни бяха групи като „Бийтълс“, „Пърпъл“ и други, а музиката беше много важна за мен. На рождения си ден очаквах касетофон, което за това време беше нещо много модерно, но баща ми ми подари един фотоапарат „Смяна 8“. Бях много разочарован, защото никога не съм мислил в тази посока. Започнах да чета руска литература за фотография и да снимам, като баща ми носеше филмите при негов колега, професионален фотограф, който ги обработваше, а след това и копираше. И така започнах да се занимавам с фотография. Разбира се, имах и доста интересни случки в този период с осветяване на филми или със заснемане на една лента два пъти. По идеи от научната и художествена литература правех експерименти с едни лещи и тръби за получаване на най-добрата снимка. 
- Имате ли роднини, които са се занимавали с фотография? Защо са ви подтикнали към това изкуство? 
- Тук искам да разделя нещата на две. Фотографията не е изкуство, а технология. Фотографското изкуство е, когато използваш технологията, за да създадеш творба. Баща ми е човекът, който снимаше, но предимно за спомен. Той беше военен и не е имал време за нещо повече. Но това, което ми правеше впечатление, когато пътувах с него е, че обръщаше внимание на пейзажи или интересни хора и винаги ми казваше „Виж това колко е хубаво за снимане“. Той имаше погледа, но не го развиваше и може би съм наследил именно този негов поглед. 
- А вие предали ли сте на някого фотографския си поглед? 
- О, да! От трите ми деца, синът ми и дъщеря ми, къде повече, къде по-малко се занимават с фотография. Тук наблягам на сина ми, който учи в НАТФИЗ - фотография. Продължава да се занимава с фотография, като тази година по повод юбилея ми, ме изненада със собствена изложба. Преди това заедно с дъщеря ми направиха съвместна изложба, а аз като баща им помогнах с мениджмънта. Но категорично имам наследници, дъщеря ми следва графичен дизайн, така че съм предал опита си. 
- Само с фотография ли сте се занимавал или имате и друг професионален опит? 
- Основно с фотография съм се занимавал. Но въпреки това известно време, както и досега се занимавам със системна администрация. Но това е във връзка с дигитализацията и компютъризацията на съвременния свят. Не бих казал, че само с фотография съм се занимавал, но може би тя преобладаваше. 
- Учили ли сте фотография професионално или сте самоук фотограф?  
- По време на социализма единственото фотографско образование беше в един фотографски техникум. Най-близо фотографско висше образование можеше да се получи в страни като Чехия или ГДР. Аз учих фотография предимно от фотоклубове. Във Велико Търново бях във фотоклуб „Стрела“ към читалище „Искра“. По-късно в студентските си години бях във фотоклуба на Студентски дом на културата, където беше най-добрата школа. Учил съм се от приятели и професионалисти. По мое време най-добрите бяха Трите Б - Петър Божков, Петър Боев и Виктор Бойчев. Така школата ми е предимно благодарение на контактите ми. 
- А вие преподавате ли някъде опита си?
- Да, хонорарен преподавател съм във факултета по изобразително изкуство във Великотърновски университет. Уча специалистите по графичен дизайн на фотографски поглед, за да не търсят материали в интернет, а да знаят какво и как да обяснят на един фотограф, който да им заснеме исканите от тях кадри. Обяснявам им как трябва да предадат един поглед и как да представят своята идея, а фотографията предава образа, който те искат да изградят. 
- Коя е най-интересната ви снимка? 
- Това е все едно да попитате една майка , кое е любимото й дете. Всички мои творби са ми любими. 
- А коя е най-запомнящата се снимка извън зоната ви на комфорт? 
- Аз не съм пейзажен фотограф, но през времето когато обикалях имам хубави фотографии. Наскоро се завърнах от Мугла, като времето през което бях там съвпадна със звездния път. Луната беше на 180 градуса, а небето бе чисто и така се откри шанс за хубава снимка. Но не е нещо специфично. На мен ми е интересно да снимам красотата на женското тяло и именно тази красота и извивки , които е много трудно да заснемеш е областта, в която работя и там са най-добрите ми творби. 
- Разкажете за снимките, с които сте участвал на Международния фотографски конкурс, където сте големият победител?
- Участвах с 8 снимки в 6 категории. Тъй като на първи тур могат да се появят повече от една снимка от автор, на втори тур са по една снимка, като от тях имах 5 отличени. Снимката със спагети, която взе втора награда, е заснета в студио, снимката на Велико Търново в раздел „Архитектура“ е заснета през януари. Снимката в тема „Репортаж“ е заснета на джаз феста в града, а барабанистът е Емил Костуков от Дикси джаз бенд. На различни места са снимани печелившите снимки и естествено разказват различни истории.