Осъществил мечтата си да стане губернатор, макар и за кратко, симпатичният шишко Санчо Панса произвежда един от знаменитите си санчизми: „По-добре сърп в ръката, отколкото жезъл на губернатор. По-добре до насита да се наям с гаспачо, отколкото да завися от лакомията на нахален лекар, който ме мори с глад“. И прочутият оръженосец на Рицаря на печалния образ Дон Кихот изобщо няма предвид студената испанска супа от сурови домати, чушки и краставици, а топло и гъсто ястие с месо, в което са накиснати парченца безквасна питка. Типичното ястие за Ла Манча, родното място на двамата герои на Сервантес, се казва гаспачо манчего (gazpacho manchego) и е много древна иберийска храна, характерна за Югоизточна Испания и части от Алеканте и Валенсия. То, естествено, заема главно място сред 150-те блюда, споменати на страниците на един от най-великите романи на всички времена, който критиците наричат енциклопедия на живота в Испания през 17 век.
Според легендата ястието се родило от практичността на пастирите от Ла Манча, които готвели това, което Бог им пращал - зайци, пъдпъдъци, яребици, горски гъби, чесън, лук, билки. Питките били приготвяни от  пълнозърнесто брашно без мая или квас и се изпичали върху камъни над огъня или директно върху жар. Прясно изпечената питка служела и за чиния, защото сипвали гъстото ястие направо върху нея, и за вилица, тъй като с парченца от нея загребвали от вкусната яхния. Оттам произлязла и испанската пословица: Гаспачото се изяжда заедно с вилицата и чинията. 
По-късно и досега питката се накъсва на малки парченца и се накисва в ястието, малко преди то да бъде свалено от огъня. Разбира се, в различните райони на Югоизточна Испания има варианти на рецептата, но навсякъде питката е неотменна съставка. Например в Джумиля и Елче слагат охлюви, а в Йекла - сардини. Съществуват и постни варианти, които са останали от времената, когато и месото, и дивечът са били дефицитни, а бедността е карала испанските селяни да готвят само това, което раждала градината им - сезонни зеленчуци, най-вече патладжан и тиквички. Това гаспачо било известно като вдовишко - по-нисък клас ястие, само за най-бедните.
По-известното гаспачо, което е и визитна картичка на Испания - студената сурова зеленчукова супа, е родом от Андалусия. То също отначало е храна на работници - онези, които цяло лято се трудели в маслиновите и портокаловите горички и лозята. Надробявали сух хляб, добавяли скилидки чесън, посолявали и заливали всичко със зехтин и оцет. Доматите и пипера прибавили чак през през 17 век, когато великите испански мореплаватели ги донесли от Америка в родината. Когато през 1853 г. Наполеон Трети се оженил за 23-годишната красива графиня Евгения Монтихо, тя отнесла във френската столица и рецептата за гаспачо. Но колкото и да им се иска на някои да придадат френски кралски ореол на андалуското гаспачо, истината е, че десет години преди императорската сватба в Тюйлери Теофил Готие - поет, естет, драматург и журналист, издава книгата си „Пътешествие в Испания“, в която е включена и рецепта за гаспачо.
Днес в Испания съществуват неизброимо количество рецепти за студено гаспачо, като най-разпространено е червеното - на доматена основа, но има зелено - на основата на краставица и различни зелении, бяло, което е най-близо до първообраза с хляб и чесън, но с прибавени млени бадеми и други. Гаспачо манчего е по-скоро зимно ястие и е доста тежко. Затова след като се наядете до насита с тази вкуснотия, защото, бъдете сигурни, само с малко похапване не става, лекари съветват да излезете на дълга разходка. За да не заприличате на Санчо Панса - симпатягата добряк, кръгъл като питка за любимото му гаспачо, пред което бледнее дори мечтания губернаторски жезъл.

Гаспачо Манчего

Необходими продукти:
1/2 заек
1/2 пиле
1 глава чесън
1 голяма глава лук
1 червена чушка
1 зелена чушка
2 домата
водна чаша бяло вино
червен пипер
2 дафинови листа
1 ч.л. мащерка
сол
зехтин
за питките:
1/2 кг пълнозърнесто брашно
1 1/2 ч.ч хладка вода
2 ч.л. сол
зехтин
Начин на приготвяне:
В голяма тенджера се загрява зехтин и в него се запържва предварително нарязаното на средно големи парченца месо. Прибавят се нарязаните лук и чушки и дафиновият лист. След като се задушат няколко минути, се прибавят нарязаните обелени домати и чесънът. Наливат се виното и топла вода, колкото да се покрие месото. Посолява се и се слага мащерката. Ястието къкри на много тих огън около 30 мин. Малко преди да се отстрани от огъня се добавят накъсаните на малки парченца питки.
Питките се приготвят, като в брашното се прави кладенче, в което се слагат зехтин и хладка вода. Омесва се меко тесто, което се оставя да почине половин час. след това се разделя на топки, които се разточват с дебелина 4-5 мм и се пекат 15-20 минути на 1280 градуса.