Нека още в началото кажем ясно, че няма преки доказателства за т.нар. русенска връзка в портативната печатница на Левски. Но пък има достатъчно косвени, а историята е пъзел - картини и събития се реконструират парченце по парченце и където частица от мозайката липсва, идва ред на нечий спомен, някоя приписка, артефакт... И на логиката, разбира се.
През 1871 година Васил Левски вече е създал гъста мрежа от революционни структури, обединени в цялостна организация. Местните комитети започват активна работа за привличане на привърженици, за събиране на средства и закупуване на оръжие. Дейността на Вътрешната революционна организация (ВРО) се разраства и
нуждата от квитанции, разписки и др. рязко се увеличава,
а връзките с Букурещ, откъдето пристигат необходимите отчетни документи, са затруднени.
През лятото на 1871 година Димитър Общи, изпратен от БРЦК за помощник на Левски, донесъл от Влашко печат и поканителни писма за събиране на средства. Но Апостола спешно се нуждаел от квитанции, които да издава на дарителите, а пътят от Букурещ до Ловеч е дълъг. 
Възниква необходимостта от оборудване на печатница в българските земи. За първи път Левски формулира идеята си в писма, изпратени от Пловдив до Марин Поплуканов, председател на определения за столица на ВРО Ловчански революционен комитет, както и до близкия си съратник Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле. На 27 юли 1871 години Левски обосновава пред най-верните си съмишленици важността на предложението и начина за реализиране - 
да се съберат повече пари, за да се осигури от Цариград малка печатна машина тип „американка“
Когато в края на юли в Турну Мъгуреле се получава цитираното писмо, в дома на Данаил Попов вече е пристигнал Ангел Кънчев. Завършил Средното областно земеделско училище в Табор (Чехия), в началото на юни бъдещият помощник на Левски е в Белград. В сръбската столица престоява около два месеца. Тук се среща с Панайот Хитов, Любен Каравелов, Ильо Марков, Жельо Чернев, както и с бивши съученици от Артилерийската школа. На 3 юли пише на Никола Обретенов в Русе: „Крайна нужда ме накара да се отбия в Белград и да търся помощ, за да мога да си отида в Българско. Господин Панайот Хитов ми даде 2 австрийски жълтици“.
Последвалите събития доказват, че причината, подтикнала Ангел Кънчев да приключи в кратък срок обучението си и да бърза да се срещне с войводата, е взетото вече решение да получи препоръка до комитета у България и да работи с Дякона. На път за родината Кънчев гостува за кратко у Данаил Попов и тогава най-вероятно се запознава със съдържанието на току-що пристигналото от Левски писмо, в което той споделя необходимостта ВРО да се снабди с печатница. И тогава му хрумва идеята, че приятелят му 
Тома Кърджиев, словослагател в печатницата на османския официоз вестник „Дунав“, би могъл да сглоби портативна печатничка
за Левски.
С препоръчителни писма от Панайот Хитов и Данаил Попов до Ловчанския комитет и конкретни наставления за предстоящата му работа като помощник на Левски, Кънчев продължава пътя си през Букурещ и Гюргево и в началото на август вече е при семейството си в Русе. 
„През краткия си престой в града Ангел повече седеше в читалището, ...тук в читалището ми повери как да се образува русенски частен революционен комитет“, пише Обретенов. 
В читалището се събират старите приятели, тук коментират прочетените книги, написаното в периодичния печат, театралните постановки, злободневни теми. Тук съмишлениците решават да напишат против чорбаджиите една сатира, „че да ги наклепаме хубавичко“. 
„Речено-сторено: Тома Кърджиев, главен словослагател в областната печатница, донесе букви и мастило от печатницата, нареди сатирата с печатни букви в кутията и я напечати. Прочел разлепените из града листовки, Драган Цанков бързо разпознал авторите, че като ни захвана, както си приказваше той: Бре кюлханета! 
Няма ли за вас книги да четете, та сте се захванали да пишете сатири против чорбаджиите?! 
Не знаете ли, че ще ни запрат и вас, и нас, настоятелството, и ще затворят читалището. Да не сте смели да повторите...! Ние обичахме Цанкова, слушахме го и това не се повтори вече“. - разказва Н. Обретенов 
Читалищните дейци най-вероятно са изпълнили обещанието си към Цанков (не са известни към момента други подобни техни прояви), а буквите от печатницата са умело укрити. 
Много скоро обаче обстоятелствата налагат да приложи използваната вече от младежите тактика. Оглавил борбата срещу просветната реформа на Дунавския валия Мидхат паша за сливането на българските и турските училища, Драган Цанков им подшушнал как да изразят негодуванието на народа. 
Изпълнител отново е словослагателят Тома Кърджиев. Той изнася тайно от печатницата екземпляри от подготвеното за разпространение сп.“Източник мнения“, в което се популяризира отоманизирането на българските училища. 
„Разкъсахме книжките и ги разхвърляхме по площада пред управлението на валелика“, разказва за този инцидент в спомените си Обретенов.
След случилото се 
списанието, замислено като месечно издание, с което да се популяризират реформите на Мидхат паша, спира, 
а Тома Кърджиев, макар и по недоказани обвиненията, е уволнен от печатницата. Местните нотабили вземат под крилото си уволнения печатар и през 1871 г. го назначават за секретар в Доростоло-Червенската митрополия, а изнесените тайно печатарски принадлежности внимателно са укрити. 
Няма сведения къде са били съхранявани буквите, цифрите, препинателните знаци и др., но очевидно са били на сигурно място. Въпреки  че нямаме конкретни сведения от спомени на съвременници, логично е да приемем, че за ученика по печатарство от мъжкото професионално училище Ислях-хане Тома Кърджиев не е проблем да сглоби портативна печатничка с компас за букви и да я снабди с тампон за мастило, четка, букви, цифри, препинателни знаци, оловни пластини. 
Всички необходими части се побират в плетена от папур кошничка с диаметър 22 см
Не разполагаме с категорични сведения, че когато на 24 август потегля за Ловеч, утвърденият от БРЦК помощник в багажа си носи специален подарък за Левски от Русе - портативна печатничка. Никой от русенци, съвременници на събитията, нито Никола Обретенов, който подробно разказва в спомените си за общуването с Ангел Кънчев и грижливо е съхранил кореспонденцията му, нито друг мемоарист, не споменава, че изнесените тайно от Тома Кърджиев букви са предоставени на Левски. Най-вероятно за комплектуването на печатничката са знаели само двамата участници - поръчителят Ангел Кънчев и изпълнителят Тома Кърджиев.
По пътя Кънчев се отбива в Батошевския манастир, където чрез отец Матей Миткалото търси връзка с Левски. Двамата бъдещи съмишленици се срещат в манастира на храмовия празник - 8 септември 1871 г. Този малко известен факт дължим на Йоаким Г.Бакалов, записал разказа на севлиевския младеж Никола Драгошинов. Единствено в спомени на местни дейци от Троян, Севлиево и Ловеч се прокрадва информация, че тогава 
Кънчев донася за комитетските нужди малка примитивна печатничка, снабден с нея чрез свои другари от редакцията на вестник „Дунав“
Съвременници свидетелстват, че Ангел Кънчев е занесъл печатничката в дома на верните укриватели и помощници на Апостола - Мария и Никола Сиркови. Стопанката на дома разказва, че често печатал нещо в стаята си. 
След обесването на Левски типографийката е укрита заедно с всички комитетски документи, запечатани в метални кутии и заровени в двора на къщата им. Никола Сирков не може да понесе смъртта на Левски и след кратко боледуване умира. 
След кончината на съпруга си Мария се омъжва за Никола Цветков. Тя разказва на д-р Параскев Стоянов, че в дома им имало цяла стая като печатница за печатане на „книги“ (квитанции - б.р.). 
Че портативната печатничка е комплектована в Русе с букви от печатницата на в.“Дунав“ свидетелства и Димитър Пъшков, един от основателите на Ловешкия комитет. Той разказва на д-р Параскев Стоянов, който пред 1900-1901 г. провежда безпристрастна анкета на останалите живи съратници на Левски в Ловеч и проучва историята на града и участва в комитета за написване и издаване на поредицата „Ловеч и Ловчанско“: 
„В помощ на Апостола се явил А. Кънчев взел един малък комплект металически букви - 
чрез един приятел - от редакцията на русенския вестник „Дунав“. 
Тия букви Кънчев донася в Ловеч. И Левски започва сам да печата квитанциите, от които има остра нужда при обиколките си из страната - издаването на финансов документ вдъхва доверие и уважение към БРЦК, внушава респект у съмишлениците и не на последно място говори за почтеността на революционните дейци. Но не се отказва от идеята да оборудва печатница, която да се пренесе в Ловеч, като за целта изпраща 6 хил. лв. в Букурещ. 
Проектът остава нереализиран - печатна машина е купена след Общото събрание през май 1872 г., но не е пренесена в Ловеч и остава в Букурещ при Каравелов. Тогава са отпечатани приетият от Общото събрание Устав на БРЦК, толкова необходимите кочани с квитанции за внесени суми, които заедно с униформата и пушката на Левски, шифъра за кореспонденция и пр. трябвало да се пренесат през водната граница. 
С рискованата задача е натоварен Русенският революционен комитет
Въпреки че през юни ВРО е снабдена с квитанции, през август Левски поръчва на Каравелов отпечатването на триста коли от частните билети. Очевидно нуждата от финансови документи е голяма, а с малката печатничка процесът е бавен, изисква по-дълъг престой в дома на Сиркови в Ловеч, което възпрепятства най-важната дейност на Апостола - срещите му с комитетските дейци.
Пръв за тази „типографийка“ съобщава Минко Марковски от Троян. Печатничката, заедно с други вещи, останали от Левски, той видял през 1894 г. у Никола Цветков. Буквите стояли още така, както ги бил наредил Левски - „в няколко черчевета от плочи“ (ученически плаки). Черчеветата били свързани с канапи. Този комплект се допълвал от „една кутия с черно блажно мастило“. 
В бележките към второто издание на спомените на Марковски, издадени под редакцията на проф. Веселин Трайков, 
авторитетният учен приема за достоверен разказа на съвременниците, 
че печатничката всъщност е един комплект букви, които са били донесени на Апостола от А. Кънчев, взети от редакцията на русенския вестник „Дунав“. 
Че портативната печатничка е произвеждала квитанции се потвърждава от факта, че буквите са останали така, както ги е наредил Левски за отпечатване на поредните разписки. Когато през 1901 г. д-р Параскев Стоянов посещава дома на Цветкови, вижда екземпляр от Устава на БРЦК (Женева, 1870), паспорти на Левски, малката печатничка, фалшивите печати, писма, квитанции и др., и ги предава на читалището. 
Днес тайно изнесените от печатницата на официоза на Османската империя в.“Дунав“ букви, цифри, препинателни знаци и др., осигурени от Тома Кърджиев, пренесени от Ангел Кънчев и използвани от Апостола, са уникални експонати в музея на Левски в Ловеч.