Изпълнителният директор на „Дунарит“ Кръстю Кръстев вчера подаде оставка, за да не се отнемат лицензите на завода и той да продължи да работи. Оставки хвърлиха и членовете на съвета на директорите Никола Киров и Тодор Трифонов. 
Новината дойде на вчерашния протест на работниците и служителите пред Дунав мост, които за около 20 минути спряха движението по кръговото и го обиколиха няколко пъти, скандирайки „Мафия!“.
Хората носеха плакати с надписи „Явно някой иска да се нагуши от това, което ние правим“, „Искаме да работим в България и си искаме работните места“, „Водете ни напред, а не назад“, „Не искаме да плащаме за чужди грешки“, „Не на разрухата на военната промишленост“ и други.
В обръщението на членовете на Съвета на директорите на „Дунарит“ до колектива на завода се казва: „Не желаем в резултат на едни голословни и несъстоятелни обвинения, незаконосъобразно хвърлени срещу нас - екип, който в продължение на повече от 10 години управлява „Дунарит“ в интерес на дружеството, да бъдем причина за създаване на каквато и да е опасност от затваряне на завода и за оставането без работа на около 1300 души и затова сме подали оставка пред акционерите. Процедурата по смяна на съвета на директорите вече е започната и се очаква в най-скоро време да бъде вписан нов съвет на директорите на „Дунарит“. 
Работниците и синдикалните организации обаче не бяха доволни от взетото решение. 
„Добрият управленец, човекът, който милее за фабриката, реши проблема много бързо и си подаде оставката. Ние, работниците, би трябвало да сме благодарни за тази мъжествена постъпка на човек, който не мисли за себе си, а за предприятието, което от 2001 година, намерил го в тинята, го издигна на ниво апетитна хапка за властимащите“. Това каза синдикалният лидер на предприятието от КНСБ Дияна Георгиева и получи подкрепата на работниците. 
„Искаме си г-н Кръстев, а не някой друг! Работим в завода със съпрузите си, получаваме си заплатите редовно, премии, бонуси. Със заеми сме, а ако заводът затвори, кой ще ме вземе на работа, аз съм на 57 години, трябва да си сложа край на живота. Може ли всички да отидем в София“, коментира Елка Ковачева. 
„Искаме да бъдем на работа, искаме „Дунарит“ да съществува. Догодина фирмата прави 115 години, нормално ли е един завод със 115-годишна история да бъде унищожен с лека ръка“, попита Татяна Петрова. 
Синдикалистката Георгиева подчерта, че предприятието е минало през много перипетии, но нито един управляващ не е успял да го унищожи и бе категорична, че така ще стане и сега. 
„Както преди две години и половина бяхме тук и след това фирмата продължи да работи, бъдете уверени и сигурни, че след нашето излизане догодина през май всички ще празнуваме 115 години от основаването на „Дунарит“. Това, което се случва в момента, е прецедент. Генералната репетиция управляващите направиха преди две години и половина и видяха, че по техен сценарий нищо няма да се получи. Този път решиха да ударят персонално, за да се получи по-голям ефект, тоест да обвинят изпълнителният директор в неща, които и те не знаят какви са. Нашите заплати са честно изработени и нашата сила и дух не могат да бъдат пречупени с някакви си постановления за обвинения“, каза още Георгиева.