Виена винаги си е едно невероятно преживяване, без значение колко пъти си я посещавал. Австрийската столица диша с музиката през всички сезони, а лятно време се оцветява в многоезичието на милионите туристи, които обикалят архитектурните и културни паметници и се разхлаждат с различните видове бира в уличните заведения.
Час и половина със самолет - толкова трае пътуването от Букурещ до Виена, а ако билетът се купи по-навреме, излиза между 120 и 140 евро в двете посоки. Нискотарифните компании не обслужват тази дестинация, така че това са стандартните цени на билетите. От летището най-удобно е да се вземе експресният влак City Airport Train /CAT/, който се придвижва само за 16 минути до централната станция Wien mitte и оттам се прави връзка с метрото за крайната цел на пътуването. 
Еднопосочният билет за влака струва 12 евро, а двупосочният - 21 евро, а ако се купят онлайн - съответно 11 и 19 евро. Децата до 15 години пътуват безплатно. Другият вариант за придвижване от летището до града е нормалният влак OBB, който обаче спира на всяка спирка и реално се пътува повече от час. Цената за билет е 3,90 евро. 
И двата влака се вземат още от летището, без да се напуска терминалът за пристигащи
Ако сте поне за седмица във Виена, е най-добре да се купи седмична карта за градския транспорт, която важи за всички видове превозни средства - метро, трамваи, автобуси, градска железница. Тя струва 16,20 евро и е много на сметка - за сравнение билетът за едно пътуване е 2,20 евро. 
След като всички тези досадни практически съвети са усвоени, следва потапянето в прекрасната атмосфера на най-музикалния европейски град. 
За съжаление през лятото няма спектакли на Виенската опера, нито концерти на Виенската филхармония, тъй като музикантите участват в Залцбургския фестивал. Една скоба - Залцбург е само на два часа и половина път с влак от Виена, така че не е невъзможно да се съчетаят, ако има желание. 
Кметството, златната зала на „Музикферайн“, дворецът „Шьонбрун“ - това са местата, където се лее музика в горещите виенски вечери. 
Площадът пред Кметството е целогодишна сцена - 
за ледена пързалка през зимата, за базари по време на Великден и Коледа, за фестивали през лятото. Всяка вечер през юли и август, когато се стъмни, се прави музикален филмов фестивал. На огромен екран се прожектират най-добрите постановки на Виенската опера, записи на концерти на звезди от рока, джаза, класиката - напълно безплатно за публиката. Непосредствено пред екрана са поставени многобройни седалки за зрителите, а онези, които искат да съчетаят изкуството на музиката с изкуството на кулинарията, се разполагат на масите на площада. 
Цялото пространство е оградено с щандове, където се предлагат австрийски специалитети - задължителните вурстчета с горчица, шницели с варени картофи, вид гулаш и много и най-различни видове бира. Освен бира през лятото във Виена се пие основно бяло вино и лимонада, която се поднася в огромни халби и има доста специфичен вкус. 
В „Музикферайн“ и двореца „Шьонбрун“ всяка вечер звучи музиката на Моцарт и Щраус, но с една малка, но съществена подробност. Изпълнителите не са известни имена, а музикалните изяви са предназначени основно за туристите, като се залага повече на шоуто, костюмите и популярните мелодии. Подобни концерти обхващат публика, която иска да се потопи в атмосферата на виенската класика като вид атракция, за която да разказва, когато се прибере у дома. 
Виена и младите музиканти е специална тема, 
която няма как да отминем. Защото площадът и сцената пред Кметството се използват максимално в името на музиката. През деня, когато няма филмови прожекции, само преди няколко дена там вървеше Световният фестивал на младежките оркестри, събрал деца и младежи буквално от всички краища на света. Попадаме на китайчета, които представят някакви странни произведения, поне за нашите уши - оркестрирани китайски традиционни мелодии. Веднага след тях излизат студенти от Литва - струнен оркестър с напълно различен стил. Публика има през целия ден, хората идват, сядат, слушат, коментират, вземат си нещо за пиене, връщат се, пак слушат, тръгват си, идват нови и така през целия ден. Някои от зрителите са дошли да хапнат пред Кметството и покрай това се заслушват в музиката, става им интересно и отиват да видят какво става на сцената. За виенчани музиката е върховна богиня, на която се кланят във всичките й превъплъщения - без значение дали става въпрос за световни звезди или деца, които правят първите си стъпки с инструмента. 
Но Виена все пак не е само музика - тя е история, архитектура, изкуство и река. 
Няколко са задължителните спирки
в обиколката на австрийската столица, които я правят уникална и неповторима. 
Рингът или пръстенът обхваща пешеходно Виенската опера, двореца Хофбург, който живее под знака на императрица Сиси, статуята на Мария-Терезия с двата музея-близнаци от двете й страни, сградата на Парламента във вид на древногръцки храм, Кметството и Бургтеатър. 
Обиколката на дворците трябва да предвиди посещение на „Шьонбрун“ с красивата му градина и фонтани, в който е жив духът на Мария-Терезия, и двете сгради на „Белведере“, превърнати в музеи - особено онази, където е оригиналът на прочутата „Целувка“ на Густав Климт. Една препоръка специално за „Шьонбрун“ - най-добре е билетът да се купи онлайн, тъй като може да си запазите конкретен час за посещение. Ако се купува на място, обикновено се чака поне час и половина, за да се влезе вътре. 
Любителите на модерното изкуство не бива да пропускат „Албертина“, където това лято например има специална експозиция от Моне до Пикасо, както и да видят цветната къща на Хундертвасер, която в много отношения наподобява на сградите на Гауди в Барселона.
Като град на Дунава, Виена има своето речно очарование. 
Изборът да му се насладиш може да те отведе в различни посоки - 
да се разходиш из изкуствения 21-километров остров насред реката, където е пълно с места за развлечение и отдих, да се порадваш на лебедите покрай канала „Новия Дунав“, да потренираш уличен фитнес на уредите на брега или да се полюлееш на хамак на самия Дунав. А защо не и да се окъпеш в обществения плаващ басейн. 
От едната страна се радваш на гледката на изключително красивата църква „Св. Франциск от Асизи“, построена по случай 50-годишнината от качването на престола на император Франц-Йозеф. От другата страна са модерните сгради, които напомнят, че класика и съвременност могат да живеят прекрасно в унисон. Съвсем наблизо до Дунава е и увеселителният парк „Пратера“, където е истинското, автентично виенско колело. Срещу 10 евро имаш възможността да направиш една обиколка във вагон, издигайки се на височина от 60 метра.
За виенчани казват, че 
приемат живота философски и му се наслаждават
Особено през лятото обожават да избягат за миг от града, за да посетят някоя малка винарна в околността и да пият по чаша младо вино - отлежало не се сервира по тези места. Тъй като транспортът е изключително добре уреден, а и няма къде да се паркира по тесните улички, виенчани оставят автомобилите си, за да пропътуват с автобуса 20 минути до любимото си заведение. А преживяването действително си заслужава. Къщите, превърнати в гостоприемни винарни, са опасани отвън от лози с гроздове на тях. Вътре масите са буквално около лозята, от които се добива виното. Сервира се в гарафи - бяло и червено, и гроздов сок за децата, както и с газирана вода за разреждане според предпочитанията. 
Остана да кажем няколко думи и за тортите - сладкото изкушение, без което не може във Виена. Не е изненада, че повечето са обвързани - като имена и като рецепти - с историята на Австрийската империя и най-вече с императрица Сиси. Освен че всяко изискано кафе в центъра предлага различни шоколадови, плодови и орехови торти, те са неизменна част и от витрините в сладкарниците към дворците. 
Класика си остава посещението на сладкарница „Демел“ в близост до двореца „Хофбург“, за която се твърди, че е била любимата на Сиси, където тортите се приготвят пред очите на клиентите и са фантастични, особено в комбинация с едно типично виенско кафе.