Поредното обгазяване на Русе отново вдигна на крак майки, които отказват да приемат, че е „нормално“ въздухът да представлява коктейл от недотам известни и неизвестни отрови, които децата им поглъщат с белите си дробове. И оперната певица Владислава Гарвалова пак е на невидимата барикада - отново организира протест, събира мнения, готова да отстоява необратимо своята кауза за чист въздух. 
Това става буквално дни, след като русенката зарадва и възхити почитателите на класическата опера със своя образ на една от най-драматичните героини на Джакомо Пучини - Мадам Бътерфлай, гейшата с мелодичното име Чо чо сан. Впрочем, в покъртителната сцена, когато Чо чо сан притиска към гърдите си невръстното си момченце, син и на разбилия сърцето й американски капитан Пинкертон, публиката със сигурност се е възхитила от русокосото дете. Това е Боян, синът на Владислава и нейния съпруг Петър Костов, също солист в Русенската опера. Това беше последното му излизане на сцената като сина на гейшата и британския капитан, вече е голям, а и наесен тръгва на училище, обяснява Владислава Гарвалова. 
Как се съчетават талантът, умението достоверно и съпричастно да се превъплъщаваш в десетки различни характери, като прилагаш като правило номер едно перфекционизма, и неизтощимата гражданска позиция - която със сигурност също иска време и много енергия, за да бъде напълнена с адекватно съдържание? А успоредно с това русенката успява да прави и доста други неща, като, да речем, да участва в 
концерт на млади оперни солисти в Щръклево 
- селото, с което я свързват корените. 
За това си говорим с Владислава Гарвалова, която показва, че такова съчетаване не само е възможно, но е и част от цялостното хармонично съществуване на личност, която е наясно със своите приоритети. 
О, това с Щръклево стана наистина много добре - добре беше посрещнато от хората там, радвам се, че го направихме, казва Владислава Гарвалова. Баща ми е от Щръклево, а със сегашната кметица Цветелина Михайлова сме приятелки от детство, разказва сопраното. Така че когато възникнала идеята, тя срещнала най-вече одобрение. Другите двама организатори - баритонът Иван Пенчев и Гергана Георгиева, която по време на организирането на концерта изпълняваше длъжността директор на операта, също са свързани с голямото, красиво и живо село. „Малко беше притеснително - пианото в салона на читалището не беше акордирано, а и все пак не бяхме сигурни как ще ни възприеме публиката. Но притесненията ни се оказаха напразни, хората ни аплодираха много сърдечно, а докато пеех, видях, че 
арията на Тоска е развълнувала до сълзи зрителите 
в салона“, разказва Владислава Гарвалова. 
За нея самата операта започва, когато тя е в Европейското училище, в немска паралелка. 
„Приятелката ми Снежана Терзиева учеше в Музикалното, много си говорехме за музика. Тогава Русенската опера имаше по три спектакъла седмично. Помня, че първата оперна постановка, на която отидох, беше „Любовен еликсир“ на Доницети, после на рождения си ден ходих на „Травиата“, главен диригент беше Методи Матакиев, изключителен диригент и невероятна личност. А когато завършвах гимназия, вече знаех какъв е моят избор - Музикалната академия! Тогава все още влизането в академията беше трудно...“, разказва сопраното. И продължава: „Бях решила: кандидатствам сега и ако не ме приемат - край! Повече няма да се явявам на изпити! Бях сигурна в данните си, знаех какво мога и знаех какъв е гласът ми, така че ако нямаше да ме приемат, нямаше да бъде по обективни причини“. 
Приемат я. И завършва успешно класа по класическо пеене, воден от Ирена Бръмбарова. След това се редуват майсторски класове - при Мария Слатинару-Нистор, при великата Гена Димитрова. А след това идва
специализацията в академия „Борис Христов“ в Рим 
За прослушването за Рим научих благодарение на „Утро“ - баща ми случайно прочел обява за този конкурс във вестника и реших да отида. Явихме се шест човек, одобриха четири. Точно тогава съпругата на големия Борис Христов, Франка Христов, спря стипендиите и трябваше българската държава да осигурява средствата за специализациите. Но докато тежката държавна машина се завърти, докато направи пълен оборот, докато ни осигурят парите и докато заминем за Рим - мина година и половина от прослушването. За мен този период в академията в Рим е крайъгълен камък. Уроците бяха при невероятни капацитети, които хвърлиха светлина и внесоха яснота в много професионални подходи към роли и постановки. След тези уроци и разговори просто усещах как у мен се развива чувството за подреденост“, разказва Владислава Гарвалова. 
Специализацията в Рим внася и друга „подреденост“ в живота й - в академията „Борис Христов“ русенката среща Петър Костов - тенора, също спечелил конкурса, и двамата намират много допирателни не само в музикалните си интереси и пристрастия. „Така се случи, че шефът на консерваторията „Санта Чечилия“ покани Петър за втора специализация, аз също отидох с него, а след това ме поканиха и мен за тримесечна специализация. После
получих импресарска покана за 25 концерта в Южна Италия - коледна програма 
заедно с габровския оркестър. Така опознах онази част на Италия с хълмистите местности, с местните специфики от характери и нрави. Впрочем, концертите от 25 станаха 32 и накрая вече наистина ми се искаше да настъпи краят на турнето и да се прибера в Русе“. 
А в русенската опера тя работи от 2006 г. Първата й поява на русенска сцена е година преди това. Явява се на прослушване за „Дон Жуан“ и получава ролята на Доня Елвира. След това получих и договор за работа в операта - и ето, направих 14 централни партии, усмихва се Владислава. „Това е моето богатство. На 28 години изпях Аида, беше с маестро Матакиев, той знаеше цялата опера наизуст и дори на места, ако се замисля за текста, той ми подсказваше... Беше изключителен шанс да работя с него! Методи Матакиев беше страхотен познавач на гласове, той беше от онези диригенти, които дишат заедно с певците“, казва сопраното.
Вече е изпяла основните Вердиеви роли
Остава й да допълни още една-две към творческия си паспорт. Умишлено изчаквам, има роли, които безмилостно изчерпват гласа, а в нашата професия безразсъдството е рисковано и често се налага да се заплаща скъпо, казва певицата. Затова тя предпочита да прояви разум и си оставя „за после“ ролите, които са за по-късен период, за зрели певици и за драматичен глас - каквато е Абигайл от „Набуко“. 
„Всяка година съм се сблъсквала с по една голяма партия - Леонора, Тоска, сега - Мадам Бътерфлай. А с Бътерфлай се получи интересно. През април 2015-а ми се обажда по телефона режисьорът Огнян Драганов и пита: „Можете ли през ноември да летите за Токио за „Девета симфония“?“. 
Аз вместо Токио чувам Скопие и казвам: „Да, защо не?!“
А после разбирам, че дестинацията е друга... И какво се случва? Кацам на токийското летище и... изпадам в състояние на влюбване! Светът там е много впечатляващ - това е един много различен и много красив свят. Хората излъчват култура, възпитание, позитив, порив към красотата. Много е интересно - ето, там, например, нямат гняв към американците, които, както всички знаят, са пуснали атомните бомби над Хирошима и Нагасаки. И там издигат паметници на мира - не на войната, а на мира! Меко е да се каже, че бях силно впечатлена. Ако спечеля от тотото, заминавам веднага за там, поне за три месеца! 
Като се върнах от Токио, бях запленена от интерес към тази страна - и започнах да търся и да поглъщам всичко свързано с Япония: история, култура, национални герои. И тогава дойде ролята на Мадам Бътерфлай - и тя се появи за мен някак толкова органично и хармонично, така се вписа в моето усещане за Япония. Разбира се, докато се подготвях, прослушах всички възможни дискове с операта, спектакъла в Арена ди Верона изгледах в подробности, а целият ми клавир е в ремарки. Бътерфлай е една нежна жена, както и всички Пучиниеви героини, но е изключително силна в драматичното решение, което взема - не е никак лесно да вземеш такова решение в името на своето дете. Да си призная, докато се готвех, имаше момент, когато се уплаших от себе си - 
толкова драматично възприемах ролята, че избухвах в сълзи
Но после овладях това вълнение - за да изпъкне образът...“, признава Владислава Гарвалова. 
Синът Боян тази есен тръгва на училище - вече е записан в Училището по изкуствата. Двамата с бащата Петър Костов са решили Боян сам да избере дали да се занимава с музика или да предпочете друго. Още повече, че момчето засега показва данни на успешен шахматист. Пътят на музиканта е трънлив, затова всеки сам трябва да избере дали да му се посвети, смятат сопраното и тенорът. Ние самите не обичаме да пеем заедно в един спектакъл - тогава сме две нервни огнени топки и няма кой да отнеме напрежението, признава Владислава. 
Но именно Боян е основната причина тя толкова непримиримо да се бори за чист въздух. Няма да забравя шока, когато за първи път го сварих у дома, а в стаята - облак отрови, влезли през прозореца, казва Гарвалова. „Това започна да се случва все по-често, после всяка нощ - миризма на изгоряла пластмаса и кабели. Започнах да чета, да се интересувам от амини, формалдехиди... Ако учителката ми по химия Райкова е мислела, че на мен някога ще ми потрябват тези химически термини и формули... И както само негодувах, в един момент се оказах инициатор на протест. Загрявала съм телефона на РИОСВ със стотици обаждания, от кабинета на предишния екоминистър получих обещания, че ще се вземат мерки. Сега получихме поредни нови обещания. И какво? Ето, че се връщаме в изходна позиция!“, казва оперната певица. И тихо, но твърдо заявява: „Нямаме право да се отказваме - не можем да оставим децата ни да дишат отрови! Останалото е престъпление!“.