Д-р Камен Узунов е родом от Тутракан. Завършил е Медицинския университет във Варна. След дипломирането си постъпва в болницата в Разград, където придобива специалност обща хирургия. След това 7 години работи в болницата на д-р Чирков „Света Екатерина“ в София, в съдова хирургия. По същото време специализира и придобива специалност съдова хирургия. В Русе идва през 2009 г. и постъпва в областната болница в отделението по съдова хирургия. В УМБАЛ „Медика“ е от самото й създаване, той е първият лекар, назначен в лечебното заведение.

- Д-р Узунов, много хора през тези горещи месеци се оплакват от оток на краката, чувство за тежест, болка, парене. Лятото ли е тежкият сезон за болните от венозна недостатъчност?
- Действително за хората с венозна недостатъчност лятото е по-тежък сезон, тогава се проявяват и изострят типичните симптоми на заболяването. Може би повече от половината от пациентите, които сега преминават за първични прегледи през кабинетите, са с хронична венозна недостатъчност и търсят помощ.
- Всъщност какво представлява това заболяване?
- Хроничната венозна болест обхваща долните крайници, а най-честата изява са повърхностните разширени вени. Тъй като те отнасят една част от топлината през лятото, при тях се получава венозна хипертония, която изостря заболяването. Задължително такива хора трябва да приемат венотоници и да спазват определен режим през лятото. Заболяването обича по-студеното време.
- Но ако няма видими разширени вени, ако не си диагностицирано болен от венозна недостатъчност, а имаш същите симптоми, какво означава това?
- Напоследък е придобил общественост терминът неспокойни крака именно за такива оплаквания. Разбира се, това още не е заболяване и се класифицира като най-лека степен на проява на венозна хипертония. Всички сме получавали такива отоци при продължително пътуване седнал в самолет или автобус, при прекалено стоене прав. Отокът около глезените е сигнал, че сме натоварили тази част от нашия организъм - венозната система. Това са общи ортостатични отоци, свързани с разширяването на нашите съдове и с други причини. Знаете, че водата не може да върви нагоре по баира, а тече надолу. Така и екстрацелуларни, вътрешнотелесни течности се натрупват в най-ниската част, където са глезените. Много често причините са комбинирани и като резултат от допълнителна терапия, каквато е антихипертензивната. Голяма част от населението над 50 години приема лекарства за регулиране на кръвното налягане, които също имат отношение към отоците на краката.
- Все пак тези симптоми сигнал ли са да се потърси консулт със специалист?
- Такъв пациент е хубаво да се огледа на доплеров апарат, да се направи диагностика и при положение, че не намерим причина във венозната система за такъв оток, да се търси друга причина. Може да бъде сърдечна, може да бъде свързана с бъбреците, с ниско съдържание на белтък. Има много видове оток на краката и много причини за това. Когато отокът е съпроводен с разширени малки кръвоносни съдове около глезените, тогава можем да мислим за венозни причини. Когато е засегната дълбоката венозна система, този оток е в мускула и почти никога не е подкожен. Общо взето, венозният оток никога не засяга ходила, пръсти на краката. Естествено в кабинетите попадат много хора, при които не венозната недостатъчност е причина за оток по краката.
- Казахте, че разширените вени са най-честата изява на венозната недостатъчност. Как се развива във времето това заболяване?
- Повърхностната варикоза или повърхностни разширени вени, които се виждат на крака, са част от хроничната венозна болест. Те се получават в резултат на повишен венозен тонус, увреда на клапи във веничките и това предизвиква тяхното накъдряне и разширяване. Ако не се обърне достатъчно внимание, не се прави профилактика, може да настъпи увреждане на стената на вената и като крайна фаза повърхностен тромбофлебит. Той има съществена разлика със заболяването на дълбоката венозна система флеботромбоза и не е толкова заплашващ живота на пациента.
- Какви са разликите между двете болестни състояния?
- При повърхностния тромбофлебит се образува съсирек в повърхностна вена, най-често в голямата подкожна вена във вътрешната част на крака, като заема други клончета от нейната система. Това е едно много неприятно чувство, свързано с твърдяване на вената, възпаление на околните тъкани и изразена болезненост, понякога и с повишена температура. Когато говорим за флеботромбоза и образуване на тромб в дълбоката венозна система, това е доста критично състояние. Има специфичен оток на крайника, болезненост, и рисковете от белодробна тромбоемболия са доста големи. Затова предпочитаме това заболяване да го лекуваме в болницата. 
- Седенето или стоенето дълго време неподвижно на едно място е един от рисковете за развитие на венозна недостатъчност. Какви са другите?
- Много са рисковете - повишеното тегло, донякъде тютюнопушенето, бременност при жените, някои наследствени фактори, които в по-малък процент се предават от бащите на децата и в по-голям - от майките на децата. Заболяването се среща около 19-20% по-често при жените. Свързано е с урбанизирания начин на живот, това е заболяване на развитите страни - Европа, Северна Америка, част от Азия. Затова профилактиката трябва да се започне от по-ранни години. Има хора с по-застоял начин на живот, които трябва да намират време за раздвижване на 30-40 минути. Има определени видове упражнения за крайниците, при които мускулите играят ролята на венозна помпа, подпомагат изтласкването на кръвта към сърцето и намаляването на венозната хипертония.
- Храната има ли значение като профилактично средство?
- Не бих казал, че има някакви забранени храни специално за заболяването. Но по-скоро наднорменото тегло е сериозен рисков фактор. Така че по отношение на него храната има значение.
- Сега по телевизора вървят много реклами на кремове и таблетки срещу венозна недостатъчност. Това помага ли на лекарите или самолечението само забавя диагностицирането?
- Помага, разбира се. Повечето от тези медикаменти за профилактика на венозната система са диосмин в комбинация с хесперидин. Те имат благотворно действие върху венозната част, премахват възпалението, намаляват крампите, помагат за спадане на отока. Хубаво е през летните месеци хората с това заболяване да си правят профилактичен курс, защото това е времето, когато се получават усложнения.
- Ако не се лекува заболяването, докъде може да стигне?
- Казвам на пациентите, че венозната недостатъчност или хроничната венозна болест е такова състояние, каквото е кръвното налягане. Както си лекуваме кръвното, така трябва да обръщаме внимание и на това заболяване. В крайните етапи вече се стига до кожни промени - потъмняване на кожата,  липодерматосклероза, хиподермит. Венозните рани като крайна степен на заболяването са много трудно лечими. Обикновено те заемат вътрешната страна на глезена и понякога с години не могат да зараснат.
- Какво е съвременното лечение на венозната болест?
- Винаги в началната фаза се започва с консервативна терапия и профилактика с венотоници, има и специални чорапи със спомагателно действие, които е хубаво да се носят, когато няма възможност за движение и гимнастика. Оттам нататък може да се премине към други процедури. Най-често срещаната и най-ефективната все още е оперативната - премахване на голямата подкожна вена с варикозните й разширения. Лазер аблацията и радиофреквентната аблация навлязоха от години - това, грубо казано, представлява изгаряне на вената, тя сраства и изчезва. Има и метод за склерозиране на вени - това, най-общо казано, е залепяне на самата вена чрез един склерозант и впоследствие тя се превръща в съединителна тъкан. В „Медика“ много често работим комбинирани методи. За да няма разрези по крака, изваждаме голямата вена и всички останали венички ги залепяме чрез склерозация. Много по-безобидно и ефективно е и мога да кажа, че сме пионери в прилагането на комбинирани методи. Започнахме преди години с доц.Ангел Ангелов, съдов хирург от Варна.