Георги ХРИСТОВ
На 6 август в Русе ще се състоят демонстративни мачове по тенис на корт. Ще кажете - какво толкова, голямо събитие!
Ако дойдете в „Булстрад Арена“, ще разберете повече. Двубоите ще са между състезатели в инвалидни колички. Преборили се със сполетялата ги по различно стечение на обстоятелства съдба, те ще ни дадат важен урок не само по спортно майсторство, а и по несломим дух и воля. Техен „настойник“ е Борис Томов, координатор към федерацията по тенис и треньор на националния отбор за хора с увреждания. Той лично ще доведе националите в нашия град, които освен че ще играят на корта, ще разговарят с публиката и ще отговорят на всичките й въпроси. И събитието наистина ще бъде голямо. То е продължение на започнатата от УМБАЛ Русе инициатива „Твоята стъпка напред“, от програмата за подпомагане на хора с увреждания на Българска федерация по тенис и от стартиращата кампания на Тенис клуб Русе за работа с хора с увреждания.
Кой е роденият преди 46 години в София Борис Томов? От ранно детство тенисът, а спортът въобще, са в кръвта му. Тръпката може би е по наследство от баща му Владимир Томов, стигнал с работата си на корта до званието заслужил треньор. 
Борис тренира активно, състезава се с успех на юношеско ниво, не пропуска ден без разнообразни физически занимания. Движението е второто му „аз“. Вече като войник е част от спортната рота на ЦСКА. Животът му е спорт и победи, а хоризонтът пред него е светъл и безоблачен. 
И така до един ден като всеки друг, в който се заема да прави ремонт на апартамента си. 
Този ден преобръща плановете и мечтите му
 „Направих една погрешна фатална крачка и паднах от покрива. Височината беше 21 метра“, разказва Томов пред „Утро“.
И вече нищо за Борис не е същото. Въпросът след инцидента не е дали ще се върне на корта, а дали въобще ще оцелее, дали ще живее. 
Състоянието му е толкова тежко и драматично, че лежи в реанимацията на „Пирогов“ цели 26 дни. После идват 10 дни в неврохирургия, за да се завърне за 6 месеца отново в „Пирогов“.
Пораженията са страшни -  счупен гръбнак, два прешлена, таз, три счупени ребра, едното от които прониква в белия дроб, скъсани артерии и аорта!
Най-близо до него в този изключително тежък момент е д-р Христо Христов, оперативен шеф на централната реанимация в „Пирогов“. Стои плътно до младежа в ключовите първи 26 дни, когато Борис е на вододела между живота и смъртта.   
Операциите следват една след друга - първо три, после една по една... и така до 8! Следват още 7
За донаместване на стабилизитори и прочие съвсем „дребни“ неща. 
Особено важната обаче хирургическа работа по гръбнака са забавя с 30 дни. И това се оказва фатално за пациенти с такива жестоки наранявания. Резултатът е, че Томов остава парализиран от кръста надолу. 
Осъзнава истински, че никога вече няма да проходи едва на петата година от инцидента. Дотогава се надява и се бори, всеки ден е в рехабилитацията и работи упорито по 4-5 часа. Не му е леко, но спортът е част от него и все така мечтае да се върне на корта. Уви, съдбата се произнася, че вече е от другата страна - не сред състезателите, а сред публиката.
Мнозина биха се отчаяли, примирили и заокайвали, но не и Борис Томов. Когато все пак може да диша поне по-спокойно, продължава като да се занимава с дребния си бизнес в Борисовата градина. Там държи павилион, работа в който един ден започва Мариела. Влюбват се и Мариела става негова съпруга. После се ражда дъщеря им Жана. Жана пък ги дарява с внуче, кръстено на дядо си - Борис.
Но нали спортът е негово щастливо минало, решава, че трябва да бъде настояще и бъдеще
Когато получава специална количка от международната федерация по тенис, веднага се връща на корта. И понеже няма кой да му отнеме форхенда и бекхенда, започва да печели победа след победа. 
Зад гърба си капитанът и треньор на държавния отбор има вече няколко национални и балкански титли за хора с увреждания. 
Но не мисли само за себе си. Напротив. Увлича и хора в подобно на неговите положение и състояние. Като апостол обикаля из домове за изоставени деца, където обикновено са настанени момчетата и момичета с вродени и всякакви други увреждания, дава им кураж, поощрява ги, грижи се за тях като за свои деца. Той е техен баща и майка, техен учител и съветник. Те също започват да спортуват и се справят доста добре. Някои пък от спортистите вече са отлични студенти. Връзката между учителя и „децата“ е много силна и здрава. 
Успоредно играе и баскетбол. Стремежът му е да се чувства колкото се може по-пълноценен 
и го постига много по-добре от здрави, прави, но лишени от борбен дух хора
„Борбата да продължиш напред зависи от самия човек, но и от средата. Тя е много важна. Аз продължих, защото имам късмета да съм обграден с много и верни приятели. Имах късмета и да срещна жена, с която се обичаме силно и досега. Допълваме се, вярваме си, действаме в една посока“, казва Борис.    
И продължава да вярва, че медицината ще напредне толкова и че ще направи така, че да решава един ден проблеми като неговия. Чете и знае например, че всичко може да се промени, когато стане възможно поставянето на байпаси, които да свързват увредените участъци. Знае, че няма да се случи при него, но вярва, надява се и мечтае другите след него да имат по-добър шанс и перспектива. 
Любимият му тенисист е сърбинът Новак Джокович. Казва, че е голям майстор и слънчев човек. 
Счита без уговорки, че Григор Димитров е невероятен талант.
„Играл съм навремето с неговия баща. Гришо е целунат от бога с голяма дарба. За съжаление по негов адрес се изписаха доста глупости - че например бил надменен. Абсурд! Хора от нашия национален отбор присъстваха на турнир с негово участие. Момчето дойде, снима се при нас, поговорихме, държа се сърдечно и любезно. Ще го кажа така - Григор е силен тенисист и още по-добър човек“, категоричен е Борис Томов.
И казва още нещо много важно, много вярно и дълбоко изстрадано: „Бъдещето се крепи върху плещите на добрите хора. На такива, които няма да те съжаляват, а имат сърце да помагат. Които го правят тихо, скромно, без да се натрапват“.   

„Той е и наш приятел, брат, баща, всичко онова, от което съдбата ни е лишила“

През 2014 година Борис Томов получава номинация за Човек на годината. Тя е направена от Петко Сталинчев, но той всъщност е говорител на своите събратя по съдба. Ето и самата номинация, която красноречиво говори за човека, треньора и приятеля Борис Томов.

Номиниран за наградата Човек на годината Борис Владимиров Томов от свое име и от името на младежите от ЗЖ и ЦНСТ в с. Дълбок дол, община Троян. Човек в неравностойно положение, който обича ближния си и му помага. Както е повелята на Христос: „Обичай ближния си така, както обичаш себе си“. Човек с голямо Ч, но не само. Но и с голямо сърце. Защото само Човек с такова сърце би направил така, че аз и други младежи, които също сме в неравностойно положение, да се чувстваме добре и пълноценни в свят на трудности.
Борис Томов е член на Българска федерация по тенис - запознахме се именно по време на наше посещение на кортовете. Оттогава той е и наш приятел, брат, баща, всичко онова, от което съдбата ни е лишила. Човек, от когото се учим да не се предаваме. През изминалата година и преди това Борис Томов по собствена инициатива и в личното си време прави така, че да познаваме правата си и да знаем как да ги отстояваме. Много пъти е бил с нас пред местни власти и институции, където сме искали да получим полагащите ни се лични асистенти, помагал ни е да намерим достойно жилище.
Сега аз и другите спортуваме тенис на корт в Българска Федерация по Тенис. Аз съм студент в Софийски Университет „Св. Климент Охридски“ и Борис Томов ме транспортира от Студентски град до университета и обратно всеки делник. Този Човек сбъдна и една моя мечта от малък, да проходя, чрез протезиране. Тъй като бях с деформирани долни крайници от самото ми раждане, преди една година. Сбъдвайки моята мечта, той сбъдва и своята, защото не може да ходи, претърпявайки инцидент. Този Човек не печели от никого нищо и не е част от организации и фондации за това, което прави за нас. Печели единствено нашите благодарни погледи и сърца. Той ни учи как да преборваме нашите препятствия по пътя на бъдещето ни и да отстояваме правата си. За нас той не само е Човек на годината, но и Човек на живота ни, като тенисист, приятел, брат и баща.