Знаете ли защо в картините на Винсент ван Гог преобладава жълтият цвят? Според д-р Пол Вулф това се дължало на пристрастеността на художника към абсента. Тази обвита в мистерии напитка изкривявала възприемането на цветовете и целият свят изглежал в жълто. Биографът на художника Чарлз Мофат пък приписва прекомерната употреба на жълто в картините на Ван Гог на биполярното му разстройство. Известно е, че той е страдал от различни тежки психични заболявания, и повечето от шедьоврите си нарисувал в лудницата в Сен Пол дьо Мозол край Сен Реми дьо Прованс. Точно там през 1889 г. рисува и една от най-красивите си картини - „Звездна нощ“, в която звездите плуват в жълти кръгове. Вярно е, че Ван Гог от раждането си е бил обречен на страдание - физическо, психическо и душевно. Но д-р Анри Гасо, един от лекарите, опитвали се да поставят диагноза на художника, макар и посмъртно, след като се запознал с мнението на 150 свои колеги, стигнал до категоричния извод, че през последните години от живота си Ван Гог е страдал от епилепсия на темпоралния дял, ускорена от пиенето на абсент. Художникът е един от най-ярките представители на т.нар.абсентисти - художници и писатели от френската бохема.
Официално се смята, че баща на загадъчната зелена напитка е д-р Пиер Ординер, който я изобретил през 1792 г. и първоначално билковата настойка в 80-градусов спирт се използвала във френската колониална армия като средство против малария. В историята на абсента се споменава и някоя си мадам Хенрио от Швейцария, от която всъщност д-р Ординер взел рецептата за напитката, към която прибавил букет от 15 билки, сред които анасон, резене, маточина, лайка, кориандър и най-важното - пелин. Дори името на абсента произлязло от латинското име на пелина - Artemisia Аbsinthium, съставено от името на древногръцката богиня на лова и плодородието Артемида, чието свещено растение била билката, и гръцкото apsinthion, което означавало „не е за пиене“. Пелинът в древността бил използван като лечебно средство и още тогава лечителите открили, че той може да предизвика и странични ефекти като еуфория, смях, бодрост, но и да предизвика агресия, халюцинации, зрителни нарушения. Всичко това се дължало на съдържащото се в билката вещество туйон, което въздейства на главния мозък.
Абсентът съчетал туйон с висок градус алкохол и пред парижкия елит и творческата бохема се разкрил цял един свят от непознати усещания и невиждани образи - колкото страшни, толкова и пленителни. „Зелената фея“, както била наречена напитката, имала пристрастяващо въздействие и се превърнала в муза на художници като Ван Гог, Тулуз Лотрек, Модилиани, Пикасо, Моне, Дега, поети и писатели като Рембо, Бодлер, Верлен, Мопасан, Оскар Уайлд, Едгар Алън По, Джеймс Джойс, Хемингуей. Смята се например, че Тулуз Лотрек е нарисувал всичките си картини под въздействието на абсент. Мане и Дега рисуват картини с пиещи абсент хора, а Пикасо прави скулптура на чаша с абсент. Оскар Уайлд пък описва ефекта от абсента, който пиел в прочутото парижко „Кафе Роял“, по следния начин: „Първият етап е като съвсем нормално пиене, вторият е, когато започнеш да виждаш чудовища и други жестоки неща, но ако успееш да оцелееш, ще влезеш в третия етап, когато виждаш неща, които искаш да видиш - чудесни, любопитни неща“. Уайлд дори сравнява удоволствието от абсента с удоволствието да съзерцава залеза. А Бодлер е убеден, че напитката „дарява живота с радостен цвят и осветява тъмните ъгли на битието“. 
Абсентоманията достигнала такива размери, че времето между 5 и 7 следобед било наречено l‘heurverte (зеленото време). „Зелената фея“ размивала границите между реалността и фантазиите и се превърнала в истинския наркотик на 90-те години на 19 век. Тогава във Франция се ражда и декадентството, чиито най-ярки представители - Мопасан, Бодлер, Рембо, Уайлд, давят скуката от живота в зелената напитка. Това е и звездният час на абсента - времето, когато всичко зелено се смятало за изискано. Пиенето на абсент се превърнало в цял ритуал: в чаша наливали абсент, върху чашата слагали специална сребърна лъжичка с прорези, която била истинско произведение на изкуството, на нея поставяли бучка захар и върху нея на тънка струйка наливали студена вода, която се процеждала бавно през захарта и в чашата капела сладка вода. На този ритуал били посветени плакати, картички, дори пощенски марки. 
До трагедията. През 1905 г. швейцарски фермер, който пиел големи количества вино и бренди, а деня започвал с две чашки абсент, избил цялото си семейство и се опитал да се самоубие. За виновник бил обявен абсентът. И до 1915 г. той бил забранен постепенно, първо в Швейцария, после във Франция, Австро-Унгария, Холандия, Белгия, САЩ. Възраждането му започва в началото на 90-те години на 20 век, когато отпадат закони, забраняващи абсента. Днес се произвеждат над 200 марки в Европа, има обаче едно условие - съдържанието на туйон да е от 10 до максимум 35 г/кг сухи съставки. Франция една от последните разрешава производството на напитката през 2000 г., но ако не се казва абсент. Едва през 2011 г. „Зелената фея“ се връща в страната със собственото си име и днес Франция е най-големият производител на абсент.

Коктейл Тукседо

30 мл джин
30 мл сух вермут
1/2 ч.л. ликьор мараскино
1/4 ч.л. абсент
3 капки сок от горчив портокал.
Сервира се в коктейлна чаша, гарниран с лентичка кора от портокал.

Смърт следобед

30 мл абсент
120 мл шампанско
Шампанското се налива във висока чаша и към него се добавя абсентът.