„Остави пистолета. Вземи канолите“. Тази знаменита реплика е изречена от Ричард Кастелано в ролята на мафиота Питър Клеменца в „Кръстникът“. Класическата филмова трилогия на режисьора Франсис Форд Копола, заснета по мотиви от романа на Марио Пузо, е драматичен и кървав разказ за най-силните времена на сицилианската мафия в Щатите. Но когато става дума за италианци, независимо къде по света са те, няма как да се мине без храна. Кулинарни историци дори са си направили труда да преброят в трите части на историята за дон Вито Корлеоне и неговото семейство между изобилието от интриги и жестоки убийства цели 60 сцени, в които героите се хранят или пият. И толкова често споменават традициония сицилиански десерт, че канолите впоследствие получават прозвището мафиотския сладкиш. Възможно е това да се дължи и на факта, че единствената дъщеря на дон Вито - Кони Корлеоне, отмъщава за предателството на дон Алтобело, организирал покушението срещу брат й Майкъл, като го отравя с... каноли.
Сицилия винаги е била загадъчна, преди всичко обвита в истории за мафиоти и омерти. Но британският кулинарен писател и критик Матю Форт, дългогодишен редактор в отдел „Храна и напитки“ на „Гардиън“ открива скрития чар на италианския остров - храната. За първи път Форт стъпва на тази средиземноморска земя, когато е 26-годишен и се връща там на 59 години, за да изучи в детайли местната кухня и да разбере страстната привързаност към нея на жителите на острова. „Защото храната - това е история в чиния“, казва той. През 2008 г. Форт издава романа си „Сицилия: Сладък мед и горчиви лимони“. В него той посвещава цяла глава на канолите, които описва така: „Хрупкавата коричка - тънка обвивка от тесто - тъмнокафява и напомняща вкуса на вафла, беше запълнена с белоснежна сладка рикота. Обвивката хрусна и се разпадна на парченца с фантастична нежност. Първото впечатление - необикновена нежност, сравнима с въздушността на разбита сметана. А след това - взривно, потресаващо усещане: цунами от сладост, сладост умножена със сладост, сладост от друго измерение, предизвикваща халюцинации, разкошна и опияняваща...“. Дояде ли ви се?
Смята се, че Палермо е родното място на канолите, но още от времето, когато е столица на арабското емиратство в Сицилия (831-1072 г.). През 9 век арабите донесли на острова захарната тръстика и това променило много начина на подслаждане на десертите, за които преди се използвал мед. Местните започнали да слагат захар в рикотата, с която пълнели канолите. Впрочем самата дума cannolo е производна от canna, както се наричало стъблото на захарната тръстика. На него увивали тестото за каноли и в началото те били почти миниатюрни сладкишчета, които наричали sigaretta или цигара. Впрочем има версия, че сладкишът е измислен от монахините в манастира в Калтанисето. Но пък по времето на сицилианското емиратство пържените тръбички, пълнени с различни сладки неща, били много популярни сладкиши в ислямския свят от Андалусия до Ирак, така че много по-вероятно е арабските нашественици да са ги донесли на острова.
Дълго време в Сицилия те се правели специално за карнавалния сезон, който предхожда пасхалния пост. Тръбичките с фалическа форма били символ на плодородието. Наричали ги „Пръчката на Моисей“ и „Скиптъра на краля“ и се приемали за надеждна защита срещу зли духове.
Днес каноли се правят, продават и консумират през цялата година не само в Сицилия, а в цяла Италия. В град Пиана дели албанези, недалеч от Палермо, в края на април се провежда тридневен фестивал „Каноли и приятели“ с международен конкурс за сладкарско майсторство. През 2007 г. там е направена най-дългата тръба за каноли - с дължина 5,85 м, диаметър 58,5 см и тегло 600 кг. Били използвани 300 кг брашно, а за да я напълнат - 240 кг рикота!
В САЩ, където канолите били пренесени от италианските имигранти, също правят празник на сладкиша, но през септември. Италианският ресторант в Канзас „Jaspers“ през 2011 г. е предлагал най-скъпата канола с цена 26 453,25 долара. Тайната е в това, че се сервирала с диамантено колие на стойност 26 000 долара и бутилка колекционерско шампанско Louis Roederer 1999 Cristal Champagne. Който не можел да си позволи този разкош, трябвало да се задоволи със златна канола за 12 долара - всъщност била само покрита с ядивно злато.

Каноли с шам фъстък

Необходими продукти:
150 г брашно
1 с.л. масло
1 с.л. захар
1 ч.л. какао
1 ч.л. нес кафе
1 жълтък
250 г рикота
2 с.л. настъргани портокалови кори
2 1/2 ч.ч. пудра захар
1 щипка готварска сол
3 с.л. настърган шоколад
малко сухо бяло вино
фъстъчено олио
начупен шам фъстък
пудра захар
Начин на приготвяне:
Какаото, брашното, нес кафето, солта и захарта се смесват в купа. Прибавят се виното и маслото и се замесва твърдо тесто. Завива се с фолио и се оставя за половин час в хладилника. В друга купа рикотата се смесва с пудрата захар, портокаловите корички и шоколада и също се слага в хладилника.
Охладеното тесто се разточва на тънък лист, около 1-2 мм. От него се изрязват малки кръгчета, които се увиват върху специални цилиндри, намазани с фастъченото масло. Крайчетата се залепват едно върху друго с малко жълтък. Канолите се пържат в дълбок съд с нагорещено фъстъчено олио до зачервяване. Оставят се върху кухненска хартия. След като изстинат, се пълнят с крема от рикотата. След това единият или двата края се топват в натрошен шам фъстък. Преди поднасяне се поръсват с пудра захар.