Годината е 1799. Френски войски, под командването на младия и амбициозен Наполеон Бонапарт се опитват да нанесат удар по заклетия враг - Англия. При това, не на негова територия, а в една от смятаните за най-важни колонии - Египет.
Походът на французите обаче среща сериозен отпор. Принудени са да се оттеглят и да изградят укрепления за отбрана. На 15 юли 1799 година, докато строят допълнителни укрепителни съоръжения до форт Сен Жулиен, наполеоновите войници се натъкват на необичайна стела. Големият черен къс базалт, който откриват, е покрит с непонятни за тях писмена. Френските офицери проявяват голяма съобразителност и веднага разбират, че са се натъкнали на нещо важно. Долагат за откритието си на прекия си началник - генерал Мену, който заповядва да се направи опит за прочитане на единия от текстовете, който е на стелата и е на гръцки.
Надписът наистина се оказва лесен за прочитане
На камъка са издълбани благодарствени текстове от египетски жреци към Птолемей V Епифан - фараон на Египет от династията на Птолемеите. Годината на изсичане на надписа е определена като 196 пр.н.е. В този период е характерно, че много от текстовете се записват на два-три езика. Именно това помага по-късно на лингвистите в разгадаването на египетските йероглифи.
Поради факта, че камъкът е намерен в близост до град Розета, то и получава наименованието Розетски камък. Находката е изпратена в Кайро, където по-рано по заповед на Наполеон е открит Институт за Египет. Две години по-късно французите са принудени да капитулират и да се оттеглят от Египет. Розетският камък, заедно с множество други ценни находки, е предаден на англичаните, които го отнасят в Лондон. От 1802 година Розетския камък е изложен в Британския музей.
С разшифроването на текстовете върху камъка се занимават мнозина учени. Човекът, който ще разгадае
ключа към потъналите в забрава древни египетски писмена
се казва Жан-Франсоа Шамполион. Когато бойците на Наполеон се натъкват на черната базалтова скална стела, Шамполион е едва на 9 години. Но още от малък проявява огромен талант към изучаване на езици. На шест години вече говори на няколко езика. На единадесет чете оригиналния текст на Библията на староеврейски, а на тринадесет години се запалва по арабски. Когато е на 15 години вече учи гръцки, латински, арабски, сирийски, арамейски и коптски езици.
Шамполион научава за Розетския камък докато живее при брат си в Гренобъл. Там се запалва по загадките на Древен Египет и решава, че ще направи всичко възможно, за да разгадае тайните на йероглифното писмо.
Върху Розетския камък 
текстът е изписан на три различни езика
В най-горната му част е с йерголифи, в средната - на т.нар. демотично писмо, използвано в по-късните етапи от развитието на египетския език, а в най-долната част, благодарностите на жреците към Птолемей V Епифан, са записани на старогръцки. Намереният фрагмент от стелата е висок 114 см, широк е 72 см и е дебел 30 см. Тежи около 760 килограма. Предполага се, че в цялостната си форма стелата е била висока около 150 см.
Когато се заема с разгадаването на Розетския камък, Шамполион вече разполага с всичко нужно за целта - има задълбочени познания по множество езици, а е добре запознат и с историята на Египет. Преди всичко той се опитва да разбере какво са записвали египтяните с йероглифите (самата дума йероглиф е от гръцки. Гърците смятали, че тези знаци са използвани от египетските жреци за да записват думите на боговете, т.е. това са „изсечени свещени писмена“). Мнозината учени, които се опитват преди Шамполион да разшифроват йероглифите, смятат, че те предават конкретни мисли, а не звукове от речта. Жан-Франсоа обаче е убеден в обратното - 
според него значителна част от йероглифите представя чисто звукови значения
Шамполион обаче няма доказателства за предположението си. Затова се заема да докаже теорията си, като започва от анализ на собствените имена от гръко-римския период на Египет, тъй като се знаело със сигурност, че йероглифите, ползвани за предаване на личните имена (т.нар. картуши - йероглифи, оградени в овална рамка), би следвало да предават звуковото звучене на имената.
Точно този му подход му помага в разгадаването на сложната задача. Първо успява да разгадае имената на богове и фараони, които се срещат на много места по достъпните му документи и скици. Изведнъж схваща цялата система, с която йероглифното писмо предава и смисловото значение на думите, както и фонетичното им звучене.
На 27 септември 1822 година Жан-Франсоа Шамполион изнася доклад по време на откриването на заседанието на Парижката академия на науките. В този ден се ражда нова наука - Египтология.
А находката на наполеоновите войници край град Розета изиграва ключова роля в разгадаването на тайните на един език, потънал в продължение на векове в забвение.

Шамполион чете и пише от 5-годишен

Професор Жан Франсоа Шамполион, който първи успява да разшифрова системата на египетските йероглифи е роден в южното френско градче Фижак в провинцията Дофине. Смятан е за дете-чудо. 
Едва петгодишен, без помощта на възрастните се научава да чете и пише, като сравнява научените наизуст молитви с текстовете в молитвеника на майка си. На 6 години знае няколко езика. На единадесет чете от Библията в староеврейския й оригинал, на тринадесет започва да се занимава с арабски език. 
Петнадесетгодишен той изучава гръцки, латински, арабски, сирийски, арамейски и коптски език. Интересът му към древната история се развива под влияние на неговия брат - археолога Жак-Жозеф Шамполион Фижак, който от своя страна е повлиян от египетската кампания на Наполеон Бонапарт през 1798-1801 г.
Седемнадесетгодишен Жан-Франсоа става член на Академията на науките в Гренобъл. Вместо встъпителен реферат прочита започнатия от него труд „Египет през царуването на фараоните“. Учи в Парижкото училище за живи езици и в Колеж дьо Франс.
През 1809 г. се завръща в Гренобъл като професор по история. След връщането на Наполеон от остров Елба, неговият брат е назначен за секретар на императора. Наполеон се среща с двамата братя и живо се интересува от изследванията на Жан-Франсоа относно Древния Изток. След падането на Наполеон той загубва професорското си място и се преселва в Париж. През 1822 г. след петнадесетгодишна работа върху триезичния надпис на Розетския камък Шамполион предлага принципите за дешифриране на йероглифното писмо на древните египтяни и определя последователността в развитието на египетската писменост - йероглифна, йератична, демотична.
През 1826 г. му е поръчано да организира първия музей, специализиран по Древния Египет. През 1829 - 1830 г. заедно с италианския лингвист Иполита Роселини води археологическа експедиция в Египет и Нубия. В този период събира и копира огромно количество текстове, изображения и паметници, публикувани след смъртта му в изданието „Паметници на Египет и Нубия“. От 1831 г. ръководи катедра по египтология в Колеж дьо Франс. Шамполион съставя първата граматика и речник на египетския език. Той е член на Френската академия от 1830 г., почетен член на Петербургската академия на науките от 1827 г. и член на Академията на надписите от 1830 г.
През време на експедицията в Египет крехкото здраве на Шамполион окончателно рухва и той умира на 41 години в Париж. Погребан е в Пер-Лашез. Така и не успява да систематизира резултатите от експедицията, които са издадени след смъртта му в четири тома под заглавието „Monuments de l‘Egypte et de la Nubie“ (1835-1845) и два тома „Notices descriptives conformes aux manuscrits autographes rediges sur les lieux par Champollion le jeune“ (1844).
По материали от интернет