Как два паспорта онлайн са коствали 500 000 лв. на бюджета
Два български паспорта издадени онлайн в чужбина, са стрували на държавата половин милион лева. Това става ясно от стенограмата на правителственото заседанието в сряда, на което министрите се отчитат пред премиера Бойко Борисов с мерки по шумно рекламирания управленски приоритет за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса.
Срещу 500 000 лв. е въведена електронна услуга за подаване на документи за издаване на български паспорт на живеещите в чужбина преди година и половина, която до момента е ползвана само два пъти, отчита вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева. Причината да не се ползва е изискването за електронен подпис, издаден в България, става ясно от обясненията й. За това Захариева предлага това да става без електронен подпис.
Обедняване в един на трите най-тежки режима свързани с оценката за въздействие върху околната среда и комплексните разрешителни предлага екоминистърът Нено Димов.
Това са само част от нахвърляните идеи на министрите по време на заседанието. За да се случат обаче е необходима промяна на нормативната уредба. Амбицията е това да се стане до лятната ваканция на парламента (краят на юли), става ясно от думите на премиера Борисов. Така в края на септември амбициозните намерения на правителството, които се търкалят като управленски приоритети повече от десетина години, може да придобият законодателна база за реализация.
Част от министрите са отчели пред Борисов кои режими и административни услуги може да отпаднат или да бъдат облекчени, става ясно от стенограмата. За пример е посочено Министерството на икономиката.
Първа стъпка за облекчаването на граждани и бизнеса е обмяната на документите между министерства и агенции да става по електронен път още от септември. Първоначално това няма да отмени хартиените документи, но постепенно хартиеният документооборот ще бъде заменен изцяло от електронен, като това трябва да стане до края на годината, казва Росен Желязков, председател на Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ), цитиран в стенограмата.
Агенцията е утвърдила единния технически протокол и правила за електронния документооборот. Всички административни структури са задължени да приведат системите си за електронен обмен на документи в съответствие с протокола.
До края на деня министерствата да командироват експерти по е-управление
За да не се губи време, още в четвъртък сутринта експертите с отношение към е-управление във всяко министерство трябва да отидат на работа в Държавната агенция "Електронно управление", за да започне обучението им, нарежда премиерът Бойко Борисов. По този начин ще бъде създаден "икубатор" от специалисти, които ще могат да движат процеса, посочва Росен Желязков.
Вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев предлага създаването на "нещо като административен борд", който ще следи на ниво Министерски съвет дали актовете, които приема правителството, не водят до увеличаване на административната тежест.
Въвеждането на електронния обмен на документи ще пести време и пари, а освен това ще има и пълна проследяемост на процесите, казва Дончев.
Съществуващият в момента обмен на електронни документи между администрациите се извършва само между неголям кръг министерства и агенции.
Близо 6000 документа се изискват за 1422 услуги
В момента държавната администрация предоставя общо 1422 услуги и режими, за които се изискват 5985 документи. Данните са от 51 министерства, агенции и териториалните им звена. "5895 – числото само по себе си е много впечатляващо", казва Росен Желязков по време на заседанието.
Според него голяма част от изискваните документи се повтарят и това потвърждава необходимостта от премахването на вече обявените 12 удостоверителни документи.
До края на септември всяко министерство трябва да направи анализ на режимите, нормативни основания, удостоверителни документи, премахване на режимите нормативно и респективно преминаване към електронен документооборот, от една страна, и от друга страна – служебно извличане на данни от първичните регистри, нарежда вицепремиерът Томислав Дончев и описва в шест стъпки как да се случи това.
Задължително е до есента на 2017 г. да се въведе в администрациите плащане с виртуални и физически ПОС-терминали, е една от предвидените стъпки.
Министерство на икономиката премахва 8 услуги
Към момента Министерството на икономиката предоставя 187 административни услуги. От тях са актуализирани 113, като от тях осем отпадат, а по 15 се намаляват изискуемите документи, отчита министър Емил Караниколов.
Отпадат и 21 такси, които досега са се събирали без правно основание от икономическото ведомство. Отделно 67 вида такси ще бъдат намалени между 10 и 60%. По 23 процедури, по които се предоставят услуги, сроковете се намаляват. Министерството на икономиката ще спре да иска документи по 14 услуги, защото те ще бъдат вземани от публичните регистри, казва Караниколов.
По служебен път ще се предоставят данните на Националната статистика, които се искат от бизнеса, обещава още Караниколов.
Заверката "Вярно с оригинала" на документите също ще се прави по служебен път, без да се налага гражданите да ходят от гише на гише, поема ангажимент Караниколов.
Министерство на екологията обединява трите най-тежки режима
Трите най-тежки режима в околната среда - оценката по въздействие върху околната среда, комплексни разрешителни по СЕВЕЗО и докладът по СЕВЕЗО (регламент по опасните химични вещества – бел.ред.) ще бъдат един режим, обещава министърът по околната среда Нено Димов.
Това означава съкращаване на сроковете, защото ще бъдат правени паралелно, а не последователно. Съкращаване на възможности за обжалване, защото ще има един акт, а няма да са три. Намаляване на оборота на документите, които се изискват последователно в момента, а ще бъдат изисквани общо, изтъква той.
По този начин ще се предотврати забавянето на редица инвестиционни проекти и ще се ускори издаването на строително разрешение, обяснява Нено Димов. Той уточнява, че ще проучат каква е практиката по този въпрос в западни държави.
Министерство на земеделието премахва 5 режима и 7 услуги
В Министерството на земеделието има 270 административни услуги и с тях са свързани 173 регулаторни режима. Девет от тях са лицензионни. От тях 5 са в Агенцията по храните, 2- във фонд "Земеделие" и 2 - в Министерството на земеделието.
Останалите регулаторни режима са 68 регистрационни, 88 разрешителни и 8 съгласувателни и уведомителни.
Земеделският министър Румен Порожанов предлага да отпаднат 5 регулаторни режими, от които три регистрационни и два разрешителни и 7 административни услуги.
Освен това се облекчават 53 административни услуги и режими от гледна точка на намаляване на изискуемите документи, които са близо 100. "Трябва да се има предвид, че много от изискуемите документи са заявления, което е неминуемо, разбира се и платежно нареждане, което вдига бройката", посочва Порожанов.
Министерство на външните работи предлага отпадане на "заверка на подпис"
Министерството на външните работи предлага да отпадне услугата "заверка на подписа на преводите". Тази услуга е създадена от 1990 г., докато днес има регистър на преводачите и по тази причина Екатерина Захариева смята, че е ненужна.
Специфичното в работата на МВнР е, че то повече играе ролята на посредник - например по отношение на издаването на лични документи.
Срещу 500 хил. лв. е създадена електронна услуга за подаване на заявление за български документи за самоличност от чужбина. За година и половина, откакто действа има подадени две такива заявления по електронен път. Причината е изискването на електронен подпис. За това се предлага промяна и редизайн на тази услуга, казва Захариева. Тя се възмущава още, че сроковете за издаване на документите са "изключително дълги" – бързата услуга е 60 дни.
Външният министър предлага изнесени офиси за услугата "АПОСТИЛ", който се поставя при заверка на документи. В момента това става само на две места в София. Най-ползвана тази услуга е за заверка на дипломите. Образователният министър Красимир Вълчев предвижда да отпадне полагането на АПОСТИЛ върху документи за завършен клас, завършена степен на училищно образование, издадени от училища на държави-членки на Европейския съюз.