Един от най-великите изследователи в историята на човечеството започва точно преди 124 година едно от най-великите си пътешествия. На 24 юни 1893 година Фритьоф Нансен се отправя към Северния полюс с кораба „Фрам“. Това е един от върховете в живота и делото на прочутия норвежец, познат на света като полярен изследовател, океанограф, дипломат, хуманист, философ, международен деятел и лауреат на Нобелова награда за мир за 1922 г.
Енциклопедистът с непримирим дух е роден на 10 октомври 1861 година в имението Стуре Фрьо, недалеч от Християния (сега Осло), в семейство на секретар на окръжен съд. Още като юноша става първокласен скиор и нееднократно печели шампионатите на Норвегия по ски. След завършване на средното си образование постъпва в университета в Християния, във факултета по зоология.
Едва 20-годишен, през 1882 година се отправя на биоложка практика на кораба „Викинг“ в Гренландско море, който ловува тюлени. Именно 
това плаване в Арктика има решаващо значение за по-нататъшната му дейност като полярен изследовател
След завършване на образованието си през 1883 година става лаборант по зоология в Бергенския музей. От 1885 до 1886 година работи в университета в Парма, Италия, при професор Голджи и в първата в Европа морска биоложка станция в Неапол. През 1886 година е удостоен с голям златен медал на Кралската Академия на науките за своите изследвания по строежа на клетъчния апарат на нервната тъкан и получава докторска степен.
От 22 август до 29 септември 1888 година заедно с Ото Свердруп и още четирима души Нансен пресича Гренландия на ски от изток на запад па 560-километров маршрут. Пръв съставя подробна карта на южната част на острова. Събира богат материал за релефа, климата, характера на ледообразуването, растителния и животински свят, етнографията, бита и обичаите на ескимосите. За постигнатите големи резултати е награден със златен медал „Виктори“ на Лондонското Кралско географско дружество и медал „Вега“ на Шведското дружество по антропология и география.
Но венецът е експедицията в Арктика с кораба „Фрам“ между 1893 и 1896 година. За непоколебимия норвежец и смелото му пътуване в ледената бяла неизвестност заговаря целия свят.
През 1889 година Нансен се отправя на турне из Европа и Америка, като изнася лекции за своето пътешествие в Гренландия и популяризира своите планове за нова експедиция към Северния полюс, който за разлика от своите предшественици възнамерява да достигне, като използва дрейфуващите ледове и морските течения. 
За такова плаване трябва специален кораб, способен да издържи натиска на ледовете
Средствата, гласувани за неговото построяване от норвежкия парламент (250 хил. норвежки крони) и събрани чрез подписка от Географското дружество и частни инвеститори (200 хил. норвежки крони), се оказват недостатъчни и Нансен изхарчва и последните си лични спестявания, за да завърши строителството на кораба. През 1892 година корабът е спуснат на вода и по настояване на съпругата му е назован „Фрам“ („Напред“).
Целта на експедицията е да проследи теченията в Северния ледовит океан. Анализирайки теченията в Северния ледовит океан въз основа на плаването на американския лейтенант Джордж Вашингтон де Лонг, Нансен стига до извода, че съществува подводно течение от бреговете на Сибир през Северния полюс до бреговете на Гренландия. Планът включва „Фрам“ да замръзне в ледовете около Новосибирските острови и заедно с тях да премине през Северния полюс и да стигне до Гренландия. Както ще се окаже по-късно, 
теорията на Нансен е напълно вярна и корабът успява да премине по набелязания маршрут, 
за съжаление обаче не през полюса, а малко по-южно от него. Освен Нансен на кораба се намират още 12 души екипаж, включително и бившия му спътник в Гренландия Ото Свердруп, който е капитан на кораба.
На 24 юни 1893 година „Фрам“ напуска пристанището на Християния и се отправя към Северния ледовит океан. На Нова Земя са натоварени 35 кучета от породата сибирска лайка, а в устието на река Оленьок - въглища и оборудване приготвени от Едуард Тол.
През 1893 г. в югоизточната част на Карско море експедицията открива остров Свердруп. След това Нансен започва да попълва белите дотогава полета на географските карти с още куп острови и дори един архипелаг.
На 21 септември 1893 година около 100 мили западно от Новосибирските острови, „Фрам“ замръзва в ледовете и заедно със своя екипаж започва дрейф на северозапад към Северния полюс. Плановете на Нансен да достигне с кораба до полюса обаче не се сбъдват. На 14 март 1895 година заедно с лейтенант Фредерик Ялмар Йохансен Нансен предприема поход със ски и кучета към полюса и на 7 април 
успява да достигне рекордната за това време над 86 градуса северна ширина 
и все пак остава на 360 км от полюса. Преодолявайки множество трудности, на 6 август 1895 година двамата пътешественици достигат до архипелага Земя на Франц Йосиф, където зимуват от 28 септември 1895 до 19 май 1896 година. Преди зимуването в североизточната част на архипелага двамата откриват островите Бяла земя.
На 18 юли 1896 година Нансен и Йохансен неочаквано се срещат с експедицията на Фредерик Джордж Джаксън, с която на 13 август 1896 година се завръщат в Норвегия. Точно след една седмица, на 20 август, се завръща и „Фрам“, който блестящо завършва своя дрейф през ледовете, без да загуби нито един човек. Осем месеца след тръгването на Нансен и Йохансен - на 15 ноември 1895 година - ледовете докарват „Фрам“ до малко на 85 градуса северна ширина и 66 градуса източна дължина. След това направлението на дрейфа са променя на югозапад и скоро се увеличава. Много често започват да се появяват плаващи ледове. През май 1896 година отново е сглобена парната машина, а през юни е пусната в действие и корабът започва бавно да си пробива път през ледовете, които вече не са така дебели. В утрото на 13 август 1896 година, северно от Шпицберген,
„Фрам“ окончателно се освобождава от ледения плен и след една седмица се прибира в Норвегия
Теорията на Нансен се потвърждава - корабът следва по течение, за съществуването на което той теоретично предполага. Освен това експедицията събира ценни данни за теченията, ветровете и температурите и уверено доказва, че откъм страната на Азия приполярния район представлява дълбок, покрит с лед океан. Особено значение пътешествието на Нансен има за новата наука океанография. За Нансен това означава завой в неговата дейност. Океанографията става основен предмет на неговите изследвания.
Независимо от голямата си слава Фритьоф Нансен продължава своите изследвания в новата наука океанология. До края на 19 век изследва Атлантическия океан от Шпицберген до Азорските острови, изучава дрейфуващите ледове, дълбоководните морски течения, изобретява и усъвършенства прибори и апаратура за океанографски изследвания, издига смели научни хипотези. През 1897 година става професор по зоология в университета в Християния, без задължението да чете лекции. През 1900 година участва в експедиция за изследване на теченията в Северния ледовит океан.
Подвизите му го превръщат в национален герой 
и улесняват влизането му в политиката в началото на века.
Нансен работи за независимостта на Норвегия и през 1905 година става първи дипломатически пратеник на страната в Лондон - пост, който заема до 1908 година. Завръща се в Норвегия и отново се отдава на науката. Смъртта на съпругата му, а след това и на големия му син са страшен удар за него. Приема да посети Русия и през 1913 плава покрай брега на Азия от запад на изток до устието на Енисей, след което продължава по суша в Южен Сибир и Далечния изток.
В последните години от живота си Нансен се отдава изцяло на активна обществена и политическа дейност. Горещ поддръжник е на Обществото на народите /ОН/, първообраз на днешната Оргазинация на обединените нации. По време на глада, който настъпва след Октомврийската революция, организира международна помощ. Като върховен комисар на ОН за бежанците оказва изключителна помощ на милионите руски и арменски бежанци. Неговите комитети подкрепят и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови, по време на Гръцко-турската война от 1919-1922 година. За тези си заслуги получава Нобелова награда за мир през 1922 г, парите от която изпраща за построяването на селскостопански станции в Поволжието и Украйна и оказване на помощ на гръцките бежанци.
Инициира и създава през 1927 г, международното дружество „Аероарктик“ и става негов пожизнен президент. Независимо от преклонната си възраст се кани да лети с дирижабъл към Северния полюс.
Умира на 13 май 1930 година в градчето Люсакар, недалеч от Осло, на 69-годишна възраст.
По материали от интернет

Това е „Фрам“

„Фрам“ е първият кораб, с който е възможно разбиването на арктическия лед и достигането на Северния полюс. Преди него има неуспешни опити за постигането на това. Затова Фритьоф Нансен планува построяването на кораб, който да е „толкова малък и толкова здрав, колкото е възможно..., че да е невъзможно да бъде унищожен от леда“.
Парламентът на Норвегия одобрява бюджет от 280 000 норвежки крони за построяването на кораба, включват се и частни лица. Най-близкият съветник на Фритьоф Нансен е Ото Свердруп, а построяването е поверено на Колин Арчър. Освен условията за малкия размер и здравината Нансен изисква корабът да предлага удобен дом на екипажа, в който да може да се живее няколко години. Размерите на завършения кораб са по-големи от желаните - дължина 39 м, 11 м ширина и 5 м височина. Пропорциите му позволяват да е по-силен в леда, но го правят неподходящ за плаване в открито море.
Арчър прави 3 модела и 4 скици, преди да започне с конструирането на кораба, по време на което постоянно са правени промени. На 26 октомври 1892 година „Фрам“ е осветен от съпругата на Фритьоф Нансен - Ева, и е пуснат на вода в кея на Колин Арчър в Ларвик.
След първата си мисия корабът участва в още две експедиции, като преди това по него са направени необходимите промени. При връщането му от третата експедиция в Антарктида през 1912 година „Фрам“ акостира в Буенос Айрес на 25 май 1912 година. По план Амундсен трябва да заобиколи Южна Америка и да се насочи към Беринговия проток. През октомври 1913 година „Фрам“ плава на север, до Колон, на източния край на Панамския канал. Планът предвижда корабът да е първият, който пресича канала, но след чакане до 1 декември корабът отплава на юг с цел нос Хорн и Сан Франсиско. При повторното пристигане в Буенос Айрес капитан Нилсен получава съобщение да се прибере в Норвегия. На 16 юли 1914 г. е достигнат Хортен, Норвегия, където корабът остава заради избухването на Първата световна война. Месеците в тропическите води са оказали влияние на състоянието му и Амундсен поръчва построяването на кораба „Мод“.
С много усилия на Ото Свердруп „Фрам“ е закаран през 1929 година до Сандефиорд. През май следващата година е показан на изложение в Тронхейм и на изложения в други градове на път за Осло. На 26 ноември Свердруп почива и делото му по съхраняването на „Фрам“ е поето от Ларс Кристенсен. С резолюция на краля Хокон VII от 19 юни 1931 година собствеността на „Фрам“ е прехвърлена на комитета за запазването на полярния кораб, а двигателят е върнат от Техническия колеж в Тронхейм. През март 1935 година е излята основата на музея „Фрам“. Корабът завършва последното си плаване на 10 юли и до края на годината е построена къщата над него.
Спасителната операция на „Фрам“ струва колосалната за времето си сума 252 000 норвежки крони, събрани от моряци и поддръжници от цял свят. Сградата е завършена през 1936-а и е открита на 20 май същата година в церемония с участието на краля, принца и на участници от трите експедиции на „Фрам“.