Имах пропуснато повикване, а като върнах обаждането, се свързах с централата на вестник „Утро“. Веднага си помислих, че се е случило нещо лошо в детската градина и много се притесних. Незабавно позвъних на колегите, а те ми отвърнаха, че всичко е наред, попитах ги повторно и им казах, че са ми звънели от медиите, но те отново ме увериха, че няма нищо тревожно, разказва Лилия Ангелова, дългогодишен директор на една от най-желаните детски градини в Русе „Здравец“. Изграждан с годините рефлекс я кара да помисли първо за колегите и децата, а щом е забъркана и медия -  значи нещо може да се е случило. Всъщност поводът да я потърсим е съвсем различен - жената, посветила професионалния си живот на най-малките русенчета, излезе в заслужен отдих поради навършване на пенсионна възраст и беше изпратена с много сърдечни думи и цветя от колеги и малчугани.
И макар че вече са минали две седмици от кардиналната промяна в живота на Лилия, тя все още не може да я осъзнае напълно. Има усещането, че е в отпуск, и мислите й постоянно са насочени към екипа в градината и децата. Затова съвсем съзнателно още в първите дни Лилия си организирала интересни ангажименти извън града. Отишла и до Велико Търново, за да се срещне със съученици от икономическия техникум, където е завършила. Именно на тази емоционална среща другите й припомнят, че още в ученическите години преподаватели са пророкували каква ще е бъдещата й професия.  
Г-жа Кьосева по планиране много често ми е казвала:
Лилия, вие сте родена за учителка, родена сте за детска учителка
Не зная дали съм я послушала, но най-вероятно и хората около мен - сестра ми, двете ми лели, които дълги години бяха детски учителки, са ме насочили накъде да поема. Не зная дали тогава съм осъзнавала, че това е моята професия. Просто това е било около мен и съвсем естествено съм поела по този път, разказва Лилия и признава, че винаги е ходила на работа с желание. 
Дългогодишната директорка споделя, че вероятно няма по-приятно занимание от работата с децата, но в същото време е и много отговорно. Лилия започва да работи като детска учителка много млада и зад гърба си има натрупани 40 години стаж. След завършването на икономическия техникум тя нито ден не е пожелала и не е работила това, за което е учила. Родената в Стражица абитуриентка идва в Русе и продължава обучението си в тогавашния Институт за детски учители. А когато след две години взема диплома за полувисше образование, кандидатства във Великотърновския университет и записва предучилищна педагогика.
В онези години тя среща съпруга си Николай, инженер по професия. Двамата имат дъщеря - Полина, която от години е научен работник в Германия. Лилия все още няма внучета, но най-голямото й желание е да отиде на 2500 км, за да помага в грижите и възпитанието на свое внуче. 
След дипломирането си в университета Лилия започва работа в детска градина „Радост“, която по онова време е ведомствена на пощата. 
Екипът беше прекрасен, със страхотен директор, който толкова много изискваше от нас, че успя да ни научи на прецизност в детайлите. Хората в екипа бяха изключителни професионалисти, които даваха много, млади и ентусиазирани. Там не можеше да бъдеш един посредствен учител -
или оцеляваш като си сред най-добрите, или намираш нещо друго
Това беше един много добър и сериозен старт, спомня си с усмивка Лилия. 
След като идва демокрацията, тя решава да смени посоката, като се явява на конкурс и става инспектор в отдел „Образование“ на община Русе. Около 3 години е там, но разбира, че това определено не е нейната професия.
Беше много неприятно, защото тогава вървеше реституцията на много детски градини. Но пък почерпих много опит, казва Лилия. Това е периодът, в който се реализира и сливането на детските градини, което днес е факт. Тази идея тя осъществява заедно с тогавашния началник на отдела Цаньо Цанев. 
Тогава направихме това сливане, като спазихме териториалния принцип, тоест близостта на детските градини, и до ден днешен няколко детски градини са под едно управление с един директор, един счетоводител, като идеята беше базата да се използва от повече деца, обяснява дългодишната директорка. 
След 3-годишна работа в общинския отдел Лилия се вкопчва в идеята да се върне в детската градина и през 1994-а отново става учител. През 1997 г. загърбва 19-годишния си стаж като детска учителка и се явява на конкурс за директорския стол в детска градина „Здравец“. И остава 20 години на този пост.
Когато го спечелих и започнах работа, дълго време се чудех какво правя там, защо трябва да си развалям хубавото, което имах, но понякога човек сам си създава трудностите. В началото наистина беше много трудно. Отидох в детски градини, които бяха име в близкото минало - „Мара Малеева“, „Зоя“, „Здравец“. За мое голямо учудване нямаше следа от тази слава, която се носеше. Заварих едни
занимални, в които тичаха много малко деца, всичко беше изпочупено, много сиво, тъмно
Първата задача, която имахме като екип, беше оцеляването. Доста години се борихме да запазим детската градина, която прие името на квартала - „Здравец“. Не беше лесно. Имаше време, когато излизахме на стачка, защото нямаше пари и постъпления по сметките, с години имаше неразплатени средства за храна. Но малко по малко с времето нещата се изчистиха, спомня си трудните моменти Лилия. 
Не след дълго и, разбира се, с много работа, с мотивиран екип, с добри условия, градината успява да спечели признанието на родителите. 5-6 години след встъпването й като директор за „Здравец“ започва да се говори. 
Много бяха нещата, които трябваше да се случат, за да тръгнат в правилната посока. Най-трудната задача обаче се оказва привличането на вниманието на родителите и децата, тъй като детската градина е в квартал, който е с доста учебни заведения и конкуренцията е реална, то и сега продължава да е така. Първото, което много искахме всички, е да имаме достъчно деца, а те нямаше как да дойдат в нищото. Ще дойдат при добри условия и при добри професионалисти. В една учебна институция, абсолютно съм убедена, най-важното е екипът. Ако екипът гледа в една посока и има желание да се случат нещата, няма как да не се случат. Този екип трябва да бъде мотивиран, добре финансово подплатен. Моята цел е била именно да създавам условия учителите да се чувстват добре и да работят все по-добре. Не беше лесен проблемът с кадрите. За тези 20 години повече от 50% смени екипът, има много млади учители.
Оцеляха тези, които много искаха да станат учители
Много съм благодарна, че се появиха такива млади хора с желание за работа, да се учат и да черпят от опита на служителите с дългогодишен стаж. Това са хора, които работят с душа и сърце, и децата са наистина на първо място. Те идват с мисълта за децата и си отиват и си лягат с тази мисъл, казва Лилия. 
А в работата на дългогодишната учителка и директорка най-важна винаги е била радостта в очите на децата и техният блясък. 
Когато виждаш това, няма как да останеш равнодушен. Самите деца ми подсказваха какво още трябва, учителите одобряваха, а радостта в техните очи също не беше без значение. Така се получи един много сплотен екип. В последните 10 години родители, учители и деца се преля в едно и когато всички са доволни, много лесно се случват нещата, когато виждаш задоволството и когато те споделят какво още трябва, обяснява доскорошната директорка. 
Русокосата фина дама, която във вторник навърши 62 години,
в живота си винаги и във всяко нещо е искала да бъде на едно от първите три места
но без да си го е поставяла за цел и не на всяка цена
Така се случи, че тази детска градина нямаше как да успее, ако не е бил този устрем да бъда на едно от първите места, а и нямаше как да оцелеем. Ако родителите не предпочитаха нашата градина, децата от квартала не могат в никакъв случай да попълнят този сграден фонд. Това са три детски градини с три сгради, а във всяка една от тях има по четири групи, във всяка група има по 30 деца, обяснява Лилия. 
След 40-годишен стаж като детска учителка и директор Лилия признава, че си тръгва със смесени чувства. Мъчно ми е, но някак си човек го преодолява в мислите си и разбира, че има и друго. Децата имат място в моето сърце и никога няма да забравя тези, които са минали през детската градина, нито техните родители. Животът е такъв, че идва момент, в който човек трябва да каже, че е време да се занимава с нещо друго. Този момент дойде сега при мен, казва русокосата дама. Оттук нататък Лилия смята да тръгне в коренно различна посока. Има няколко мисли в главата си, но ще забави решението и ще изчака да мине летният период. Със сигурност обаче няма да тъгува.
В момента на нейното място в детска градина „Здравец“ за временно изпълняващ длъжността до провеждането на конкурс е назначена млада ентусиазирана учителка от детската градина. Съветите, които Лилия й дава, са да се въоръжи с кураж, търпение и да не си щади силите, тъй като няма да бъде лесно. С богатия опит зад гърба си обаче бившата вече директорка е категорична в едно - най-страшно е учителят да загуби любовта и уважението на децата!