25% от българите са на мнение, че политиката е мъжка професия, а 1% - женска професия. 58% от българите обаче смятат, че е добре в политиката да има повече жени. 31% от българите предпочитат важните държавни решения да се вземат от мъже, но за повече от половината българи полът няма значение. За 7% от българите няма никакви пречки пред участието на жените в политиката.

Това сочи национално представително проучване, реализирано от изследователски център "Тренд" по поръчка на Либерален институт за политически анализи (ЛИПА), финансирано от ЮНЕСКО. Темата на проучването е свързана с Половите стереотипи спрямо участието на жени в политиката в България.

Проучването е реализирано в периода между 2 и 8 февруари 2017 г. сред 1002 пълнолетни български граждани. Проведено е „лице в лице“ и е представително за пълнолетното население на страната. В проучването бяха тествани основни стереотипи спрямо участието на жените в политиката, съобщават от „Тренд“.

42% от българите са съгласни с твърдението, че „политиката е за мъже“, докато малко над половината са на обратното мнение. Въпреки превесът на дела на несъгласните с подобно твърдение, то е видно, че при голям процент от българите продължава да битува възприятието, че политиката е мъжка територия.

45% е делът на съгласните с твърдението „нормално е управленските позиции да се заемат от мъже“, докато 48% не го споделят. С увеличаване на възрастта намалява делът на хората, които не споделят това разбиране.

По отношение на твърдението „жените в политиката са подценявани най-вече, защото са жени“, то 52% от българите са съгласни с това твърдение, а 39% не са. И тук впечатление прави населеното място - в малките населени места в по-големи дялове са съгласни с това твърдение за разлика от живеещите в столицата и в областните градове, които са по-скоро на обратното мнение.

В сравнението дали „мъжете или жените се справят по-добре в политиката“, то 53% са на мнение, че и двата пола се справят еднакво добре. 29% са на мнение, че мъжете се справят по-добре, като 12% от българските жени също са на това мнение. Хора с висше образование в най-голям дял смятат, че и двата пола са равнопоставени, докато най-голям дял от хората с основно образование са на мнение, че мъжете се справят по-добре.

По отношение на твърдението, че „жените нямат необходимите качества, за да бъдат политици“, доминиращото мнение, че това не е така. 75% от българите не са съгласни с това твърдение, но 18% го подкрепят. Трябва да имаме предвид, че 1% от извадката отговаря на 55 хил. души, което означава, че 990 000 хил. души смятат, че жените нямат необходимите качества да бъдат политици.

Според българите основните качества, които са характерни за един мъж политик, са: смелост/решителност (24%), отговорност (10%), професионализъм (8%), а чертите характерни за жените политици, са съответно – емоционалност (7%), отговорност (12%), смелост/решителност (8%). Данните показват, че емоционалността е качество, което в най-малка степен е важно да бъде притежавано от един политик. Най-важните качества според българина, които един политик трябва да притежава, със стойности от 99%, са отговорност, професионализъм и справедливост.

Данните еднозначно показват, че за голяма част от висшите постове полът няма значение, но има и сфери, в които българите държат да бъдат заемани от мъже. Това са основно силови постове. Висши държавни постове, които българите предпочитат да бъдат заети от мъже, са президент (57%), министър на вътрешните работи (68%), министър на външните работи (54%) и министър на отбраната (81%). Няма нито един от тестваните възможности за постове, които българите еднозначно да предпочитат да бъде заеман от жена.

Проучването бе представено на кръгла маса в резиденция "Врана". Почетен гост на събитието бе Симеон Сакскобургготски. В дискусията взеха участие много жени ангажирани с каузата сред които: Меглена Кунева, Зинаида Златанова, Румяна Коларова, Антония Първанова, Ирена Соколова и др.