За цели поколения емигранти в края на 19 и началото на 20 век тя е била най-мечтаната, най-жадуваната, най-бленуваната, най-вълнуващата и най-обнадеждаващата гледка след дългото пътуване с кораби през океана. Защото това е Статуята на Свободата, олицетворяваща всички въжделения на новопристигналите в Съединените американски щати, страната на неограничените възможности - за приключения, за забогатяване, изобщо за нов живот. Този световен символ, олицетворяващ вратата към новия свят, пристига в пристанището на Ню Йорк на днешния 17 юни 1885 година на борда на френския кораб „Isere“. 
Огромният паметник е проектиран от Фредерик Огюст Бартолди и открит на 28 октомври 1886 година на остров Либерти в пристанището на мегаполиса от Източното крайбрежие. 
Густав Айфел, конструкторът на Айфеловата кула, проектира вътрешната носеща конструкция. Представлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в тога, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за независимост.
Медната статуя е подарък от Франция за Америка в знак на приятелството между двете нации и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати. Статуята на Свободата е един от най-популярните американски символи и като цяло олицетворява свободата и стремежа към нея. От 1886 година до откриването на самолета, е първият американски символ, който милиони емигранти виждат, прекосявайки океана от Европа и пристигайки в Америка. Посещава се от 3 милиона души средно на година. Обявена е за национален паметник през 1924 година, а влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1984 година.
Статуята е затворена за ремонт за голяма част от 1938 година. В началото на 80-те години на миналия век се установява, че нещата са се влошили до такава степен, че се налага неотложно основна реставрация. Статуята е затворена в периода 1984-1986 година. След 11 септември 2001 година, е затворена отново от съображения за безопасност и сигурност. Отворена е за посещение отново през 2004 година с ограничения за броя на посетителите, които могат да се изкачат до короната. Достъпът на обществеността до балкона около факела е забранен от съображения за безопасност от 1916 година.
Възникването на идеята за изграждането на Статуята на Свободата може да се проследи до едно изявление на френския юрист и политик Едуар Рьоне дьо Лабуле от средата на 1865 година. По време на разговор след вечеря в дома му край Версай Лабуле, отявлен поддръжник на Севера в Американската гражданска война заявява: „Ако в Съединените щати трябва да бъде издигнат един паметник, в чест на тяхната независимост, бих сметнал за най-естествено той да бъде построен с обединени усилия - общо дело на нашите две нации“.
Лабуле не прави този коментар като конкретно предложение, но той вдъхновява един млад скулптор, Фредерик Огюст Бартолди, който присъства на вечерята. Поради репресивния характер на режима на Наполеон III, Бартолди не предприема незабавни действия във връзка с идеята, освен че я обсъжда с Лабуле. Той влиза в контакт с хедива /управителя/ на Египет Исмаил паша, предлагайки му план за изграждане в северния край на Суецкия канал на огромен морски фар с формата на древноегипетска селянка в роба, държаща издигнат факел. Античен прототип на проекта е Родоският колос, бронзова статуя на древногръцкия бог Хелиос с височина над 30 метра, разположена на входа на пристанището на Родос. За целите на този проект са изготвени скици и макети, но така и не се пристъпва към неговата реализация.
Американският проект отново е забавен от Френско-пруската война, в която Бартолди участва. След войната и установяването на либералната Трета република Бартолди и Лабуле решават, че условията са подходящи за реализирането на проекта им и е време да го обсъдят с влиятелни американци.
През юни 1871 година Бартолди заминава за Съединените щати с препоръчителни писма от Лабуле. Още при пристигането си в Нюйоркския залив Бертолди набелязва острова на Бедлоу като подходящо място за паметника, тъй като всички кораби, пристигащи в Ню Йорк, трябва да преминат край него. Той с радост научава, че островът е собственост на правителството на Съединените щати, след като щатът Ню Йорк му го предава през 1800 година за нуждите на отбраната на пристанището. Както отбелязва Бартолди в писмо до Лабуле, по този начин островът е „земя, обща за всички щати“.
Наред със срещите с мнозина влиятелни нюйоркчани, Бартолди посещава и президента Юлисис Грант, който го уверява, че няма да бъде трудно островът да бъде използван за поставянето на статуята. Бартолди пресича двукратно Съединените щати с железниците и се среща с много американци, които според него проявяват симпатии към проекта. Въпреки това той остава загрижен от това, че общественото мнение и от двете страни на Атлантика не е достатъчно ентусиазирано от проекта, поради което двамата с Лабуле решават да изчакат със започването на публична кампания.
Бартолди прави първият макет на своята концепция за паметника през 1870 година. По-късно синът на негов приятел, американският художник Джон Лафарж, твърди, че Бартолди прави първите скици за статуята по време на посещението на неговото ателие в Род Айлънд. Той и продължава работата си по концепцията след връщането си във Франция. По това време Бартолди създава и няколко скулптури, предназначени да повдигнат френския патриотичен дух след поражението от Прусия. Сред тях е монументалният Белфорски лъв с дължина 22 м - елементи от неговата характерна за Романтизма емоционалност Бартолди ще използва и в Статуята на Свободата. За нея впрочем се твърди, че скулпторът е използвал за модел лицето на майка си и тялото на възлюбената си.
Статуята е създадена във Франция и е изпратена на части (повече от 200 пакета) по кораб до Ню Йорк. Те пристигат на 17 юни 1885 г., но сглобяването се проточва и не е готово за 100-годишнината от обявяването на независимостта от 1776 г. Причините са от парично естество, организирани са спомоществователни кампании.
На 28 октомври 1886 г. президентът на САЩ Гроувър Кливланд официално открива Статуята на Свободата.
Монументът е висок 46,5 м и е поставен върху платформа (55,5 м) на Острова на Свободата в устието на река Хъдсън.
На главата на женската фигура има 7-лъчева корона, символизираща 7-те морета и континенти. 25 прозорчета напомнят за съкровищата на света. Жената държи в дясната си ръка факла (а и американското знаме след 13 юни 1927), а в другата - Декларацията за независимостта от 4 юли 1776 г. Под краката и са разкъсаните вериги на робството.
С времето Статуята на Свободата се превръща в символ на целите САЩ, наричана Мисис Либърти (Госпожа Свобода) или Лейди Либърти (Лейди Свобода, Свободната дама). Статуята има стотици копия с по-малки размери, сред които близо до Айфеловата кула на остров в Сена, в един от парковете на Париж, в района на Токийския залив, в Сиатъл.
През 1924 г. Статуята на Свободата е обявена за исторически паметник, а през 1982 г. започва кампания за набиране на средства за реконструкцията й. През 1984 г. ООН включва статуята в Списъка на световното културно наследство, а през 1986 г. реконструираният монумент отваря врати за посетители. 
След атентатите от 11 септември 2001 г., Статуята на свободата бива затворена от съображения за сигурност - тази забрана важи до август 2004 г., когато тя отново е отворена, но достъпът до короната й остава забранен. Интересен факт е, че до 1916 г. е имало достъп и до самия край на статуята - факелът в дясната й ръка, но заради електрифицирането му той е затворен за обикновените посетители.
Любопитни факти за Лейди Либърти 
Статуята на свободата е била червеникаво-кафява.
Била е предназначена за Египет. 
3.2 милиона души посещават Статуята на свободата всяка година. 
Пълното й име е Liberty Enlightening the World.
Седемте шипа на короната на Статуята на свободата представляват седемте океана и седемте континента на света, което показва универсалната концепция за свобода.
Статуята на свободата е вдъхновена от римската богиня Либертас.
Главата на статуята е показана на Световния панаир през 1878 г. в Париж.
Талията на Статуята на свободата е с обиколка от 10.6 метра.
Оригиналната й факла е заменена през 1984 г. с нова медена факла, покрита с листа от 24-каратово злато.
На острова на статуята - Либърти, живее и едно семейство.
Статуята на свободата е удряна от около 600 мълнии всяка година.
Ако краката на статуята бяха реални, то тя щеше да носи обувки с размер 879.
По материали от интернет