След като радлерът или бирата с лимон се загнезди в масовия вкус, та дори проби и при закоравелите бирени пуристи, вероятно не е далеч времето и на една доста по-екзотична кехлибарена течност - джинджифиловата бира. Любопитно е, че някои кулинарни изследователи я класифицират по-скоро като газирано вино, отколкото като бира. Защото, казват те, бирата се прави от ферментирало зърно - ечемик или пшеница, превърнати в малц, а нишестето в тях - в захар, а за джинджифиловата бира захарта е основна и ранна съставка.
Всъщност един от „бащите“ на джинджифиловата бира наистина бил вдъхновен от вино. След едно свое пътуване до Франция канадският химик от Торонто Джон Дж. Маклафлин остава омагьосан от шампанското. През 1890 г. той създава първия завод за бутилиране на газирана вода и започва да разработва различни ароматни екстракти, които да добавя към содата. А джинджифилът е една от най-старите източни подправки, стъпили в Европа и Новия свят след големите морски открития. Оказало се, че този корен придава на содата най-силен аромат и вкус и така през 1904 г. Маклафлин изважда на пазара „Pale Dry Ginger Ale“. Напитката има незабавен успех, а авторът й я патентова през 1907 г.
Тук в историята се намесват англичаните с претенцията, че джинджифиловата бира е тяхно творение и е по-модерната версия на старата Metheglin - натурално газирана, ферментирала напитка от мед, която често била ароматизирана с подправки като джинджифил или карамфил. Освен това бирата на Маклафлин не била истинска джинджифилова бира, а само овкусена с джинджифил сода, тя и затова се наричала ейл. През 1702 г. в издание на „История на Кралското общество в Лондон“ се споменава, че членовете му са изследвали методите за приготвяне на бира с джинджифил вместо хмел, което, макар и спорно, би могло да се приеме и като изобретяването на джинджифилова бира. Но по-разпространеното мнение е, че според англичаните рождената дата на джинджифиловата бира е около 1800 година. В потвърждение на тяхната теза през 1885 г. в илинойския вестник „Monmouth“ се появява писмото на някой си д-р Й.Хамерл, който твърди, че джинджифиловата бира е измислена от бащата на негов приятел „преди осемдесет години“, тоест през 1805 г. И следва изненада - измислена е от французина Луис Карес. Той бил син на скромен лекар, който го изпратил в Лондон да учи. За съжаление за семейството му настъпили трудни времена и той трябвало да напусне училище. Междувременно обаче работел в дрогерия и веднъж решил да вкуси от джинджифил на прах, който преди това предложил на клиент като лекарство за стомаха. За по-лесно го добавил към подсладена вода и така се родила първата джинджифилова бира, макар че това повече прилича на сироп, отколкото на бира. Историята продължава с това, че Карес усъвършенствал вкуса на напитката и започнал да я продава успешно. После продал рецептата и се върнал на континента, където станал богат търговец на... коприна.
Факт е, че броят на London star от 21 април 1809 г. излиза с голяма реклама на книга, съдържаща рецепта за джинджифилова бира. А през 1851 г. на Световното търговско изложение в Лондон в залата за освежаване в Crystal Palace отчитат 1 092 337 продадени бутилки джинджифилова бира от май до октомври.
В Щатите през Сухия период, когато различни тайни манифактури бълвали нелегален алкохол, джинджифилови безалкохолни напитки се използвали, за да се смесват със самогона, за да прикрият неособено приятния му аромат. Но истинския си дебют там джинджифиловата бира прави през 1866 г. Фармацевтът от Детройт, Мичигън, Джеймс Вернор правел различни експерименти с екстракти от джинджифил, който има славата на успокоително за стомашни неразположения. Той разполагал и с известно количество джинджифилови дрожди, вероятно от някой ирландски преселник. Впрочем и в Ирландия има претендент за баща на бирата - Томас Кантрел, аптекар и хирург, който твърдял, че е измислил джинджифиловата бира в Белфаст, Северна Ирландия, а след това продал рецептата на местния производител на напитки Grattan and Company. Те, разбира се, не пропуснали да напишат на бутилките си „Оригиналните производители на джинджифилова бира“. Но да се върнем на Вернор. През 1862 г. той се присъединил към армията на Съюза в Гражданската война. Когато се завърнал жив и здрав от фронта през 1866 г., намерил в мазата си една забравена бъчва с напитка, приготвена експериментално с джинджифиловите дрожди. Престояла 4 години в дъбовата бъчва, тя била с наситен кехлибарен цвят и уникален вкус. Така се появила първата Златна джинджифилова бира в Америка. Според друга версия джинджифиловата бира била доведена в Щатите от Йонийските острови от британски войници през 19 век и дори и днес била местната напитка на селяните на остроф Корфу, известна като tsitsibira.
Има много рецепти за джинджифилова бира. Основните съставки са джинджифил, лимон, захар и мая. Истинската джинджифилова бира се произвежда от пресен корен джинджифил. Той е богат на млечнокисели бактерии и дрожди и след като се смеси с вода и захар, дрождите превръщат захарта в етанол и въглероден диоксид. За да се сведе до минимум съдържанието на алкохол, тя се бутилира бързо и се охлажда. Често се добавят и други аромати като хвойна, сладник или лют червен пипер. Джинджифилова бира може да се приготви и вкъщи, като вместо джинджифилови дрожди, чието получаване изисква повече време, се използва мая. Напитката е много подходяща за горещите летни дни и си струва усилието.

Джинджифилова бира

Необходими продукти за 2 литра:
за сиропа:
1 чаша кристална захар
1/2 чаша вода
2 с.л. настърган пресен джинджифил
за бирата:
сиропът от джинджифил
1/8 чаша суха мая
3 с.л. прясно изцеден лимонов сок
7 чаши филтрирана вода
2-литрова пластмасова бутилка
Начин на приготвяне:
Джинджифилът се почиства от кожата с върха на чаена лъжичка и се настъргва на ситно ренде. Заедно със захарта и водата се слага в тенджера. Загрява се на средна температура и се разбърква от време на време, докато захарта се разтопи. Котлонът се изключва и сиропът се оставя за около час. След това се прецежда и се оставя да се охлади напълно.
С помощта на фуния в бутилката се изсипва маята, а след това изстиналият сироп, изцеденият лимонов сок и водата. Затваря се с капачката и се разклаща, за да се разтвори маята. Шишето се оставя на сянка за 2-3 дни или докато започне да ферментира. В този момент бирата е готова за пиене и трябва да се съхранява в хладилника, за да се предотврати по-нататъшна ферментация. Джинджифилова бира е нетрайна напитка и трябва да се консумира в рамките на седмицата.