Д-р Искра Карлова е завършила Медицинския университет във Варна през 1996 г. След дипломирането си работи в МБАЛ-Русе, след което преминава в Специализираната болница за активно лечение по физикална и рехабилитационна медицина „Медика“. В момента е началник на отделението по физиотерапия и рехабилитация. Има придобита специалност „Физикална и рехабилитационна медицина“ и допълнителни квалификации по медицинска педагогика, здравен мениджмънт, лимфология и лимфен дренаж, неврална терапия, терапия с Шуслерови соли. Преподавател е във факултет „Кинезитерапия“ на Русенския университет.

- Д-р Карлова, едно от най-болезнените заболявания, засягащи периферните нерви, е плекситът. Какво всъщност представлява то?
- Това заболяване на периферните нерви започва от гръбначните сплетения (плексуси). Представлява увреждане, което е локализирано странично от задните коренчета на гръбначните ганглии. Гръбначните ганглии са разположени до гръбначния стълб, извън гръбначно-мозъчния канал. От тях водят началото си периферните нерви, които инервират горните и долните крайници. В зависимост от нивото на увреда се разделят на брахиални (обхващащи шийния сегмент) и лумбални (засягащи кръстния отдел) плексити.
- Защо понякога се нарича компютърна болест?
- Освен компютърна болест, още се нарича болест на мишката за хора, които работят с компютри. Засяга предимно брахиалния плексус (шийното сплетение), тъй като от него водят началото си нервите, инервиращи ръцете.
Неправилната поза по време на работа с компютър, обездвижената дълго време ръка, която държи мишката, водят до нарушение на кръвообращението в областта на брахиалния плексус, т.нар. исхемия, и оттам се стига до оплакванията в края на работния ден. Всеки нерв от брахиалния плексус инервира определен мускул в областта на врата и ръцете, което води и до съответната мускулна увреда. Компютърната болест по-често засяга шийния и гръдния отдел. Самият гръбначен стълб при заболяване реагира като един орган, затова може при промени в шийната област да има болки и в кръста.
Болест не е точно определeние, по-точно това е симптом, който се характеризира с болка във врата, около рамото, между лопатките и спускаща се към ръката. Може да бъде придружена с изтръпване, мравучкане, чувство на парене или студ с различна сила и продължителност. Оплакванията са свързани със статично претоварване на врата, гръдния отдел на гръбначния стълб и ръката, с която държим компютърната мишка. В някои случаи брахиалният плексит може да доведе до мускулна слабост на ръцете, отпадна симптоматика, хипотрофия на мускулите по цялата кинетична верига на горните крайници.
- Каква е етиологията на заболяването?
- В случая етиологията са порочната поза и неправилното натоварване на ръцете по време на работа с компютри и по-точно с мишката. Отношение към това има и височината на работното място (бюрото), височината на стола и др.
80% от хората, работещи в офиси с компютърна техника, имат такива оплаквания. Тази т.нар. миша болест заема едно от първите места сред заболяванията на 21 век.
Брахиалният плексит може да се прояви и по други причини, например травми, тумори, наличието на „шийно ребро“, лъчетерапия, артрозни изменения в шийната област, сколиози и др.
- Най-характерният симптом е болката, а какви са другите? 
- Действително, болката е най-отчетливият симптом. Тя може да е в областта на врата, рамото, преминаваща към ръката и/или между лопатките. Други симптоми са мускулна слабост в ръцете, водеща до изпускане на предмети в домакинството (мускулна увреда), сетивни нарушения като изтръпване, мравучкане, чувство за парене или студ.
- Как се диагностицира болестта?
- Обикновенно диагнозата се поставя анамнестично по оплакванията на пациента и симптомите от прегледа. Съществуват болезнени точки (на Вале) при палпация в областта на врата, рамото, ръката. Възможно е да има ограничена подвижност в шийния отдел на гръбначния стълб, раменната става, напрежение в мускулите, разположени около гръбначния стълб. В някой по-тежки случаи се наблюдава мускулна хипотрофия на ръката.
Може да се направят Ro-графия, КАТ (компютърна аксиална томография) на шийни прешлени, но при повечето случаи тези изследвания не дават резултат. По-точно изследване за плекситите е ЕМГ (електромиография), показващо степента на увреда на периферните нерви.
- Какво лечение се предписва при диагностициран плексит?
- На първо място това е покоят на засегнатия крайник. Трябва да се избягва патологичната поза, довела до заболяването, както и физическото натоварване през острия период. При по-тежките случаи може да се постави шийна яка, която да обездвижи временно врата, или гръден корсет.
Медикаментозното лечение е с лекарства от групите на аналгетиците, нестероидните противовъзпалителни средства, миорелаксанти, кортикостероиди, витамини от групата В, холинергични медикаменти, магнезиеви препарати и др. За по-тежки случаи при развила се невропатна болка се прилагат антидепресанти, антиконвулсанти, неврални блокади.
- Помага ли физиотерапията и какви лечебни методи се прилагат?
- Физиотерапията има обезболяващо, протововъзпалително, миорелаксиращо действие. Прилагат се различни комбинации от ниско-, средно-, високочестотни токове, ултразвук, лазер, магнитотерапия и др.
Лечебната физкултура пък има за цел да възстанови ограничения от болката обем на движения, да предотврати ограничаването на движенията на различните стави, да преодолее мускулния спазъм и да развие здрав мускулен корсет около засегнатите области.
Към комплексното лечение се включват различни видове масаж, неврална терапия, мануална терапия, топлотерапия и др.
- Ако не се лекува навреме плекситът, до какви усложнения може да се стигне?
- Може да се стигне до трайни увреди като мускулни контрактури в рамо, лакът, гривнена става, пръсти на ръката. В резултат на мускулния дисбаланс от мускулната хипотрофия на засегнатата страна може да се развие  изкривяване на гръбнака в шийния и гръдния отдел. Заради хипотрофия на мускулатурата на засегнатата ръка, може да настъпи мускулна слабост, което означава слаб захват и изпускане на предмети.
- Какво препоръчвате като профилактика?
- На първо място - подходящо работно място,  височината на стола и бюрото да са съобразени с ръста, често да се сменя работната поза, да се избягва застояването, по възможност да се правят леки упражнения през работния ден на стола, около бюрото и др. Спортът през свободното време е много важен за добър мускулен тонус. Също така да се приемат споменатите витамини от група В и магнезиеви препарати, както и подходящите хранителни добавки в помощ на лечението.