Сигурно ще възбудя политико-историческите духове на тези, които не желаят да си спомнят и омаловажават извършения на 9 юни 1923 г. държавен преврат за отстраняването на законното правителство на България с министър-председател Александър Стамболийски. Историци и политици подминават тези трагични събития и не им се ще, съобразявайки се с предизвикателствата на днешното време, да кажат и напишат истината за подготовката и извършването на преврата. Не се учудвам. Какво ли не претърпя горката българска история! Толкова много анализатори, експерти, историци, политици и интелектуалци се нагърбиха да я „осъвременят“ и „модернизират“.
Та, държавният преврат на 9 юни 1923 г. е факт, който не може да бъде подменен. Подготвиха го небезизвестните политически лидери и бивши министри като Димо Казасов, Кимон Георгиев, Никола Рачев, Янаки Моллов, Иван Вълков, Александър Цанков, Христо Калфов, Иван Русев, Петър Тодоров, Цвятко Бобошевски. Осъществяват го Военният съюз, младият цар Борис III и македонските дружества. Добре планиран, превратът бе извършен бързо - от 3 часа на зазоряване до 10 преди пладне. За седем часа властта на БЗНС и министър-председателят бяха отстранени. Два часа по-късно Борис III подписва и утвърждава указ за назначаване на ново правителство с министър-председател Александър Цанков. Толкова! 
В Плевенско, Шуменско и Пазарджишко местни активисти на БЗНС организирват безуспешна съпротива. Стамболийски е в родното си село Славовица и подготвя проект за нова конституция. На 14 юни 1923 г. той е заловен и убит по жесток начин. В новата ни история след Стефан Стамболов и Александър Стамболийски стана политическа жертва на ненавист и омраза. Човекът, който през 1919 г. счупи писалката, показвайки, че не е съгласен с натрапения и унизителен за страната Ньойски договор, беше убит след четири години! Дано и днес има достойни политически мъже и държавници като него!
Александър Стамболийски ни остави прекрасна политическа публицистика за събития в страната и извън нея. Доказа, че смисълът на човешкия живот „не е в неговата принадлежност, а в неговата интензивност и плодотворност“.
Сандо, както го наричаха неговите приятели, първи от политиците в България сподели идеята за създаване на Европейски обединени щати. Днешните „горещи сторонници“ за европейското единство дори не споменават за това! Идеята за обединена Европа не започва от днес. Още през 1915 г. Стамболийски вече работеше тази идея да бъде популяризирана сред българското общество.
Проведените реформи от земеделското правителство не могат да бъдат наречени „оранжева диктатура“. Историците не бива да следват конюнктурата. Част от тези реформи се прилагат и сега. Те са проверени в стопанския, икономическия, политическия и културен живот на страната. Министър-председателят Стамболийски беше и си остана демократ, републиканец и защитник на частната собственост.
Ще ми се написаното за държавния преврат и жертвите след него да бъде като възпоменание за тях. За жестокото убийство на Александър Стамболийски на 14 юни 1923 г. Категорично съм против опитите да бъдат омаловажени и ако е възможно заличени, събитията и оценките за Деветоюнския преврат, жестокото убийство на българския министър-председател и последвалия терор и убийства след това. Убеден съм, че рано или късно истината излиза наяве.