Новият, трети поред клас за актьорско майсторство за драматичен театър в Националното училище по изкуствата ще бъде воден от тази есен от актрисата Евгения Явашева. 
Това за мен е не просто предизвикателство, а по-скоро е отговорност, казва тя. И обяснява: „Наистина е изключително отговорно подготовката на тези деца да зависи от теб, от това какво ще заложиш у тях, от първите стъпки, с които ги въвеждаш в театралното изкуство. Възприемам го така, най-вече защото самата аз винаги съм имала невероятни учители - и на тях дължа толкова много. Затова ми се иска и аз да бъда такъв учител, да преведа тези момичета и момчета през стръмнините на това познание и магия, за да могат те да открият и да се влюбят в изкуството, което мен ме е направило такава, каквато съм“. 
Тя смята себе си за страхотна късметлийка - съдбата я срещала с учители, които тя боготвори до днес. Още от първи клас попаднах при невероятна учителка и много се радвам, че сега тя преподава на моя вече десетгодишен син, тя наистина е уникална госпожа, продължава русенката. Убедена е, че учителството е призвание. „Учителят те подготвя не толкова със знания, макар че те, разбира се, са важни, но те подготвя за живота най-вече със сърце. И точно по този начин, 
докато те води за ръка със сърцето си, някак незабележимо натрупва у теб и знанията
Но заедно с това и умението да се държиш адекватно в този свят, да се отнасяш добре с другите, да усещаш и да преживяваш всичко, което се случва, и да не оставаш равнодушен“, обяснява Явашева. Сред учителите, към които тя се отнася с трепет и уважение, е актьорът от русенския театър Венцислав Петков. 
„Истината е, че това е човекът, който ме откри за театъра и откри за мен театъра. Учех в Техникума по облекло с намерението да стана моден дизайнер, когато Венци Петков бе поканен да направи с учениците един спектакъл за годишнина на училището. Постановката беше „Българи от старо време“, на мен се падна ролята на водещата - клоун, който води спектакъла. Бях на 16 години и това беше първото ми преживяване от такъв характер. Оказа се, че съм се справила добре с ролята, а Венци ме хареса и ме покани да играя в „Дванайсета нощ“, постановка на студентския театър „Пирон“. Беше уникално преживяване! Представяте ли си - 
аз, ученичката, играех заедно със студентите! Ходех по фестивали с големите хора! 
И това невероятно дърпа напред“, разказва актрисата. 
Когато идва време да кандидатства след дипломата за средно образование, колебанието й е голямо. „Времето беше безпарично, трудно - 90-те години, сестра ми вече учеше оперно пеене в София /сестрата е солистката на Русенска опера Андреана Николова - б.а./. Наясно бях, че когато учиш изкуства, не можеш да работиш и да си помогаш с доходите. Бях на кръстопът и се чудех какво да правя. Тогава моите родители ми казаха: „Каквото и да решиш, ние сме зад теб и ще те подкрепим!“. Тате е кинезитерапевт, мама е икономист. И тази подкрепа, която те ми дадоха, сложи край на колебанията ми. Подадох документи в НАТФИЗ, като по съвета на едно момче от „Пирон“ освен „Драма“ написах и специалността „Куклено майсторство“. И ме приеха именно „Кукли“, в класа на проф.Дора Рускова. Тя също е от моите уникални учители. 
Наричаха проф.Рускова Хитлера
При нея нямаше опция да закъснееш, да изклинчиш, да не научиш нещо, да не се подготвиш. Страшно съм й благодарна, че ме научи на нонстоп труд, да се трудиш до откат. Когато си на 18-19 години, ти все още нямаш усета за дисциплина и затова железните изисквания на Дора Рускова направиха от нас най-важното: хора, за които думата „трябва“ е по-важна от думата „искам“, продължава Евгения Явашева. 
В трети курс обаче тя решава да се прехвърли в класа на проф.Жени Пашова. „Прецених, че това ще бъде по-полезно за мен и за бъдещето ми и затова го направих. Грабих с пълни шепи от Жени Пашова - а от нея може да се граби много. И когато се дипломирах, получих предложение от Венци Петков - той беше директор на театъра и беше дошъл да изгледа всички дипломанти в НАТФИЗ, за да си избере актьори. Аз пак се колебаех дали да се връщам в Русе. И Венци ме покани да направя една роля на хонорар в мюзикъла „Сладурите“. 
Дойдох и изиграх три спектакъла на хонорар. Тогава в Русе ме засече и любовта
И когато Петков ми каза „Хайде стига с тези хонорари, много скъпа ни излизаш“, аз се съгласих да стана част от трупата. И така - вече 10 години в русенския театър“, усмихва се Евгения Явашева. 
Днес тя оценява, че провинциалният театър дава най-важното на един млад актьор: много и различни роли,  нещо, което в София не може да се случи. Така тя влиза в различни кожи, рокли и характери - от Ивет в „Ало, ало“, през Ирина в Чеховите „Три сестри“, Жената в „Януари“ на Радичков, превъплъщава се в героини на Канети, на Йовков, на Шекспир. 
А преди няколко години направи и режисьорски дебют. „Върнах се от майчинство, тогава директор беше Рашко Младенов. Един ден му разказах моята идея да направя „Малката русалка“ като куклен театър в аквариум. Още се чудя как Рашко ми се върза на акъла. Освен всичко друго, това беше едно безпарично време... Приятели на мъжа ми, който се занимава със строителство, ми дариха част от материалите за декора, аз направих дизайна. Много ми се искаше роклята на Русалката да бъде разкошна - като на истинска принцеса. Чудех се откъде да намеря такова съкровище. Ходех по улиците и разглеждах витрините. Така един ден се загледах в една витрина с разкошни булчински рокли. Накрая се реших и влязох при собственика. „Дали нямате някоя такава рокля стар модел, който вече е излязъл от мода -  трябва ми за театрален спектакъл“ - казах аз. 
И - о, чудо! Човекът каза: „Изберете си която рокля искате!“ 
Не повярвах на ушите си. Бързо си избрах най-разкошната... Тя и досега е в реквизита на театъра... А после заради успеха на „Малката русалка“ сегашният директор Орлин Дяков ме покани да направя „Златното сърце“, в която текстът си е абсолютно мой. Човек когато има деца, си мисли какво ли би им харесало на тях, съобразява се с това как точно да звучат репликите - и аз се съобразявах с моя син Калоян и неговите приятелчета - може би затова и спектаклите се радваха на интереса на детската публика“, разказва Евгения Явашева.
Така тя редува драматичните образи, в които влиза на сцената, с вълшебните истории, които разказва с вкус и с желание да потопи своята невръстна публика в магията на приказките. Много е вероятно скоро отново да я потегли към нов детски спектакъл - дъщеричката й Ева, която сега е на 2 години, расте, а с нея расте и нова провокация за неизтощимата на идеи Евгения Явашева. 
А пък успоредно с това върви и работата в 
работилничката за театър със звучното име „Мармалад“
„Името го измислихме заедно с брат ми Асен и сестра ми Андреана. Искахме да е нещо хем вкусно, хем смесица от различни неща. И единодушно се съгласихме, че мармаладът отговаря на тези условия. Те ми помагат и сега в работилничката - Асен като асистент /той е теолог по образование, но е групар, свири хард рок/, а Андреана - като вокален педагог. Отдавна исках да направя такава работилничка, но се притеснявах - пак заради онази отговорност. Когато през септември миналата година чаках да се съберат първите участници в работилничката, страшно се притеснявах дали изобщо някой ще дойде. Но ето че те дойдоха и работата потръгна. Работим в три групи. Най-мъничките „мармаладчета“ са от 4 до 7-годишни. С тях вече направихме премиера на „Африканска приказка“. С по-големите също вече имахме премиера завчера - те са на възраст от 8 до 12 години, с тях поставихме „По детски“ по Георги Данаилов. А с още по-големите, възрастова група „21+“, премиерата ще е през октомври. Но първото ни представяне пред публика всъщност вече се състоя - и трите групи от „Мармалад“ направиха „живи картини“ в Къщата на Калиопа в Нощта на музеите. Толкова се вълнуваха, толкова тръпки и сценична треска и такава истинска радост - тогава си дадох сметка, че наистина си е струвало“, казва Евгения. 
подобен пърформанс тя вече е правила в дома на академик Анани Явашев
български просветен деец, археолог и ботаник, в Разград. Русенката е правнучка на академика, който пък е дядо на художника Кристо Явашев и актьора Анани Явашев. Пърформанса Жени направила в стаята със старинните мебели, където самата тя е живяла, по време на Дните на Разград. 
„В ролята на академика влезе актьорът Иван Самоковлиев, получи се чудесно, аз обожавам да работя с него. И въобще винаги, когато се направи добър екип, има шанс замисълът да се поздрави с успех. Така беше и на тазгодишното закриване на „Мартенски музикални дни“, където четох текста към музиката на Менделсон към „Сън в лятна нощ“. Аз мислех, че само ще си прочета текста и толкова. Оказа се, че не е толкова просто - трябва да влизам при определени тактове, да следя музиката, диригента, оркестъра, солистите... А имахме само две репетиции. Тресях се цялата. Но всички бяха изключително мили, професионалисти, а да се работи с маестро Емил Табаков е страхотно“, казва Евгения Явашева. 
Знам колко е важно, когато прохождаш в нещо, да ти подадат ръка, да има кой да те поведе, да му се довериш и той да те научи на точните стъпки и да не се страхуваш - затова съм сигурна, че има какво да дам на моите бъдещи ученици от театралния клас в Националното училище по изкуствата, усмихва се актрисата. Тя очаква бъдещите театрали в НУИ - последният ден за кандидатстване е понеделник, 12 юни. Пътуването в чудната страна на театъра е магично и увличащо и Евгения Явашева кани бъдещите си ученици да споделят с нея това прекрасно пътешествие.