Точно преди една седмица, в първия петък на юни, в САЩ празнуваха Световния ден на поничката. А на 12 януари американците отбелязаха Деня на поничката с глазура. И това изобщо не е чудно за страна, в която ченгетата ядат само понички. Поне във филмите е така.
Америка няма претенции да е родина на тези пържени сладкиши, обичани по целия свят. В най-известния академичен речник - Оксфордския, черно на бяло е записано, че поничките идват в Щатите с холандските заселници в Нова Холандия като oliekoecken (пържени торти), които малко по-късно заради формата си са наречени oliebollen (пържени топки). Те се приготвяли по време на холандските коледни тържества, които продължавали до 6 януари, както и за специални поводи през цялата година.
Само че и това не е началото на поничките. Защото в древния Рим и в Елада готвачите пържели тестени ленти и ги подслаждали с мед или пък за любителите на соленото ги наръсвали с... рибен сос. В Средновековието арабските кулинарни майстори започнали да пържат малки парчета от втасало тесто, които после заливали с гъст захарен сироп, за ги подсладят. Впрочем и днес такъв десерт съществув много национални кухни, например в Индия ги наричат джелеби, в Турция са локма, в Гърция - локумадес, а италианската разновидност е струфоли. В Европа поничките идват през 1400 г. и стават популярни в Англия, Германия и Холандия, а оттам прескачат в Америка, където ги наричат простичкото donut вместо объркващото европейско doughnut и се превръщат в кулинарна страст.
Но истинската си патриотична слава поничките получават през Първата световна война благодарение на Маргарет Шелдън и Хелън Парвиънс от Армията на спасението. Те стават известни като Момичетата понички (Donut Girls), когато през 1917 г. пристигат във Франция, за да подкрепят американските войници, сражаващи се на западния фронт. На ден двете жени пържели повече от 300 понички и ги раздавали на войниците. През Втората световна война поничките на фронта вече били традиция, а момичетата, които ги раздавали, станали куклички (Donut Dollies). В тяхна чест през 1938 г. Армията на спасението обявява първия петък от юни за Световен ден на поничката. 
Как се ражда поничката с дупка? Легендата разказва, че холандският моряк капитан Хенсън Грегъри прави това кулинарно изобретение неволно и по принуда. Когато през 1847 г. той тръгнал на поредното си морско пътешествие, майка му изпържила понички за изпът. В един юнски ден корабът му бил ударен от внезапна буря. Капитан Грегъри си хапвал поничка по това време и за да удържи руля с две ръце, я нанизал на една от спиците му, която пробила дупка в средата. Като отминала бурята,  капитанът не само си доял поничката, но и много му харесала, защото вече го нямало онова недоизпечено тесто в средата. Действително, един от проблемите, с които се сблъскват, особено по-неопитните готвачи, е именно тази сурова сърцевина на поничката. И по-вероятно е някой от шеф готвачите да е намерил решение на проблема, като е отстранил тази част, още преди пърженето. Така поничките се пържат по-равномерно и стават хрупкави от външната и от вътрешната страна. Но легендата за капитана е много симпатична, а в негова чест в родното му място Рокпорт е издигнат паметник през 1947 г.
Американският имигрант Адолф Левит, евреин от руски произход, прави истинска революция в историята на поничките, като изобретява първата автоматизирана машина за производството им през 1920 г. Така те стават лесно достъпна бърза храна и през годините буквално завладяват магазините и уличната търговия. Именно заради това през 1934 г. на Световното изложение в Чикаго пърженият сладкиш е обявен за „най-популярното ястие на века“. 
А днес най-известните понички са тези на магазините „Дънкън донътс“, които са над 10 000 в 32 страни. Техният създател е Уилям Розенберг (1916-2002 г.), син на евреи имигранти. Той създал кетъринг компания, която доставя храна и закуски на фабрики в покрайнините на родния му град Дорчестър, Масачузетс. След време забелязал, че поничките и кафетата съставляват 40% от продажбите му и през 1948 г. отворил първия си магазин за понички „Open Kettle“ в Куинси, където вместо обичайните 5 вида понички, предлагал 52. Две години след това променя името му на „Dunkin‘ Donuts“. През 1955 г. откривал шестия си магазини и измисля концепцията на франчайза за разширяване на бизнеса си. Когато франчайзът се утвърждава като начин за бърза търговска експанзия, Розенбърг става инициатор за създаването на Международната асоциация по франчайз през 1960 г.

Понички

Необходими продукти:
3 ч.ч. брашно
1 яйце
3/4 ч.ч. прясно мляко
3 с.л. краве масло
7 г суха мая
2 с.л. захар
1/2 ч.л. сол
1 ч.л. захар за маята
1 ванилия
2 с.л. топла вода
олио за пържене
конфитюр по желание
пудра захар за поръсване 
различни глазури и украси
Начин на приготвяне:
Маята се разтваря с 1 ч.л. захар във водата. Поръсва се с брашно и се оставя да шупне.
В купа се смесват брашното, захарта, ванилията и солта. Прибавят се разтопеното масло, шупналата мая и яйцето. Разбива се с миксер с приставки за тесто и на тънка струйка се налива млякото. Трябва да се получи меко тесто. Поставя се в купа, покрива се с фолио за свежо съхранение и се оставя да втаса, докато удвои обема си. След това върху набрашнен плот се разточва на кора с дебелина 1 см.
Понички с конфитюр: 
С чаша или ринг се изрязват кръгове с диаметър 5-6 см. Подреждат се върху хартия за печене, поръсена с брашно, и се оставят да втасат още веднъж за около 30 минути.
По-дълбок съд се напълва с олио на височина 4-5 см. Олиото се загрява на 190 градуса и поничките се пържат в него по няколко, докато станат златистокафяви. Изваждат се с решетъчна лъжица върху кухненска хартия, за да се отцедят от мазнината. Когато поничките могат да се хващат с ръце, с помощта на пош се напълват с конфитюр. За целта поничката се продупчва отстрани с накрайника на поша и се пълни, докато от дупката излезе малко конфитюр. Преди сервиране се поръсват с пудра захар.
Понички с дупка:
С помощта на голям и малък ринг се изрязват кръгове. Първо се оформя големият, а с малкия се прави дупка в средата му. Тестото от малката дупка се разточва и отново се оформят понички. Оставят се да втасат за 30 минути.
Пържат се на маслена баня, на средна температура, като се обръщат. Щом станат златисти се изваждат и се нареждат върху скара или домакинска хартия, за да се отцедят. Може да се поднесат само поръсени с пудра захар, а може да се залеят с различни глазури и да се украсят със захарни пръчици.