Нели ПИГУЛЕВА
В края на тази седмица ще се навършат пет години без един от емблематичните за Русенската опера артисти. Преди толкова време хормайсторът на операта напусна земния свят с всичко, което му носеше и радост, и огорчения, и отпътува за по-добрия от световете. 36 от неговите най-светли и ярки творчески години останаха завинаги свързани с Русенската опера. 
Имал е и много предложения за работа другаде, в това число и в чужбина, казва неговата съпруга, певицата Цветелина Стоева. И не скрива, че тя самата дори му е била почти обидена, когато той отказал покани да стане главен хормайстор в турската столица Анкара, след това вежливо отклонил предложение за същата позиция във френски град Авиньон. 
Той не мислеше себе си без Русенската опера
- тя беше неговата същност, неговият смисъл, неговият живот, казва Цветелина. 
Христо Стоев е роден през 1947 година от другата страна на Балкана - и по-точно в подбалканските полета. И още по-точно - в град Карлово. Тяхната фамилна къща е буквално на метри от къщата на Васил Левски, пояснява Цветелина Стоева. Още като дете той се преселва със семейството си в Пловдив, където завършва музикалното  училище, а след това и Музикалната академия със специалност хорово дирижиране. 
По разпределение три години дирижира хор „Добруджански звуци“ и детския хор в град Добрич. В Русе го кани именитият диригент и композитор Константин Илиев, който предлага на Стоев да работи с хора на операта за постановката на „Еленово царство“. Успоредно с това Васил Арнаудов го кани да работи като диригент в хор „Родина. Така Христо Стоев идва в Русе уж само за няколко години, а остава тук до края на живота си. След кончината на професор Васил Арнаудов, негов приятел и учител, Стоев остава само хормайстор в операта. „С хора ми е безкрайно приятно, понеже 
аз си обичам професията и съм й посветил живота си
По едно щастливо съвпадение тя е и мое хоби“, казва той в едно интервю за вестник „Утро“ по повод своята житейска 50-годишнина. 
Взискателен, перфекционист, строг и всеотдаен в работата си. Това е може би най-кратката характеристика на богатия и пълноцветен творчески живот на Христо Стоев. Едно негово признание гласи: „Разбира се, аз съм доста строг. Не можеш да оставиш 50 души да ти дават акъл. Който носи отговорността, той трябва да взема и решенията. Затова в колективното изкуство не може да има демокрация, там царува диктатура. Трябва да се работи според изискванията и много точно всеки да изпълнява това, за което е назначен на работа, само тогава нещата вървят“.
И още един негов цитат: „Ние отделяме много повече от осем часа на ден. Когато човек си обича работата, той е всеотдаен и й посвещава цялото си време. Ние работим, не само когато сме на работа, а и в останалото време. 
Винаги, преди да изляза пред хористите, аз предварително се подготвям
обмислям всичко до най-дребните детайли. Когато учиш някого на нещо, ти самият трябва да си готов с това, което учиш, да знаеш точно какво искаш“.   
Под негово ръководство русенският оперен хор излиза от рамките на този жанр, става и филхармоничен хор, като изпълнява и кантатно-ораториални творби. Оперната хорова формация обикаля с концерти и изяви Европа, паметни остават участията във фестивалите в Палма де Майорка, на остров Родос, както и участията в грандиозни оперни постановки в Мадрид, Барселона, Кьолн, Брюксел. 
Тази година, в която след дни стават пет години от кончината на Христо Стоев, се навършват 70 години от рождението му. И русенската културна общественост има повод да си припомни за неговия талант, който превръщаше нотните партитури в многогласово вълшебство, аплодирано горещо по родните и световните сцени.