Съдията от Русенския районен съд Мирослав Йорданов е русенската кандидатура за Висшия съдебен съвет. Той беше номиниран от 47 свои колеги за най-висшия съдебен орган, като в мотивите си те изтъкват, че Йорданов е с дългогодишен стаж в съдебната система, притежава авторитет на професионалист и безпристрастен магистрат и се отличава с прецизност и взискателност в работата си. Мирослав Йорданов започва професионалната си кариера през април 1999 г. като следовател в Окръжната следствена служба в Русе. От май 2006 г. е съдия в Русенския районен съд.

- Г-н Йорданов, какво ви накара да се кандидатирате за член на Висшия съдебен съвет?
- Доверието на 47 колеги от Русе, Бяла и Тутракан, за което им благодаря! В момента се провежда избор на членове на Висшия съдебен съвет, във връзка с който в началото на месец април те издигнаха кандидатурата ми. Чувствам, че трябва да се направи нещо, че всички ние заедно можем да постигнем много за повишаване на ефективността на съдебната система, за отстояване на нейната независимост и преодоляване на общественото недоверие. А това е и начинът да се подобри авторитетът на магистрата, тъй като незаслужено в последно време за него е изграден един негативен образ сред обществото. Включих се в тази кампания с намерението, ако бъда избран, да направя всичко възможно по силите си ние, магистратите, да ускорим процеса на подобряване на работата на съдебната система, от което всички ще имат полза.
- В концепцията си за дейността на Висшия съдебен съвет сте посочили, че ако станете негов член, ще отстоявате независимостта на съдебната власт и повишаване на общественото доверие към съдийската общност. Как ще реализирате тези планове?
- Много важен въпрос! Висшият съдебен съвет като колективен орган, който е на върха на съдебната пирамида, може да направи много за отстояване независимостта на съдебната власт и да повиши общественото доверие към нея. Тъй като ние, магистратите, познаваме най-добре съдебната система и виждаме най-ясно къде са проблемите, можем да ги обобщим и да ги посочим на законодателя, както и на Министерството на правосъдието като представител на изпълнителната власт. Така ще помогнем в процеса на съдебното усъвършенстване, ще направим едни по-големи крачки към положителните промени.
Независимостта на съдебната власт е важна гаранция за нейната безпристрастност и справедливост. По мое мнение, тя преминава през извършването на промяна в структурата на съвета -
намаляване на политическото представителство в него и увеличаване броя на членовете в съдийската и в прокурорската колегия
които се избират от общото събрание на съдиите в страната и от общите събрания на прокурорите и следователите. Броят на тези членове в съдийската, съответно прокурорската колегия трябва да е по-голям от това на членовете, избирани от Народното събрание. Така ще се гарантира независимостта на съдебната власт от гледна точка на Конституцията на Република България. Разбира се, според мен в съвета трябва да има представители на парламента, за да не се „капсулираме“. 
Сега ВСС е разделен на две колегии. Съдийската колегия се занимава с въпросите, свързани със съда, а прокурорската - с тези, които се отнасят до прокуратурата и следствието. Същевременно обаче трябва да има пълни гаранции, че те са независими една от друга, и всички въпроси, отнасящи се до работата на съда и следствието, следва да се решават самостоятелно, само от представляващите ги колегии. В тази връзка с последните изменения в Закона за съдебната власт са предприети такива мерки, но е необходимо да се осъществят още законодателни изменения в тази насока.
В същата насока са и дадените препоръки от европейските институции в лицето на Европейската комисия за демокрация чрез право (т.н. Венецианска комисия), Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Консултативния съвет на европейските съдии. Подобно е и становището на съсловните организации, неправителствените организации на гражданското общество, които работят в сферата на правосъдието и на самите магистрати. Това са едни от първите стъпки, които, в случай че колегите от цялата страна ми дадат мандат, следва да се предприемат от Висшия съдебен съвет, за да се гарантира независимостта на съдебната власт.
Независимостта на съда ще се засили и когато се повиши съдийското самоуправление
Това може да става, чрез допитване по електронен път до всички съдии по въпросите, свързани с правомощията на съвета. По този начин, преди да бъде взето едно решение, ще се знае становището на мнозинството от колегите. Това е и гаранция, че решенията на най-висшия орган на съдебната власт, ще са съобразени с желанието на съдийската общност. 
На следващо място, много важна гаранция в тази насока ще бъде и предоставянето на възможност общите събрания на съдиите от съответните съдилища да участват в конкурсите за назначаване на административните им ръководители, като техният избор да се зачита за глас при провеждане гласуването на кандидатите от съвета.
По отношение на повишаване на общественото доверие в съдебната система, по мое мнение, медиите сте ни длъжници. Изтъкват се в медийното пространство единични случаи на допуснати нарушения от страна на отделни магистрати. За съжаление обаче това формира един негативен образ на всички нас. В съдебната система има добросъвестни магистрати, които изпълняват задълженията си, пишат делата си в срок, не допускат нарушения. Много от колегите работят и в събота и неделя, нямат възможност да обърнат внимание на семействата си и са изправени пред натрупването на умора и стрес. Никой не казва, че такива са мнозинството от магистратите. Но не трябва да се изтъкват само негативните прояви. Гласност трябва да се дава и на положителните примери.
Не трябва заради няколко колеги да се слага петно на всички магистрати
защото те с нищо на са го заслужили. В тази връзка съм убеден, че трябва да се засили медийната политика на Висшия съдебен съвет, да се излага честно и открито истината по всички въпроси, които са от обществено значение, да се изтъква и отличната ни работа, която е свършена. Вижте какво показва Информационното табло на Европейската комисия за последните няколко години. От него е видно, че ние приключваме в рамките на три месеца почти 100% от постъпилите дела. Констатацията по този въпрос е, че това е трайна тенденция от няколко години насам. Тези факти е необходимо да се оповестят широко. Така ще се повиши авторитетът ни и съответно доверието в системата.
Следваща важна стъпка в тази насока е решаването веднъж за винаги на въпроса с делата, производството по които тече с години. Визирам делата, които са в съда. Този проблем има решение и вярвам, че ще се справим с него. Едва тогава няма да има твърдения, че правосъдието е бавно и съответно доверието към нас ще се повиши. Във връзка с кампанията посетих няколко съдебни района и навсякъде колегите изявяват желание да помогнат там, където има нужда. Всички ние осъзнаваме, че това е един от съществените проблеми и той ще бъде отстранен.
- В каква посока според вас трябва да се развие съдебната реформа? 
В общи линии отговорих на този въпрос. Мога да обобщя:
ВСС трябва да застане начело на съдебната реформа, тъй като ние сме експертите и трябва да подпомогнем законодателя в този процес;
повишаване независимостта на съдебната власт и авторитета й, чрез конституционни и законодателни промени и засилване самоуправлението на съда;
подобряване социалното положение на магистратите;
приключване на делата, които са на производство в съда с по-дълъг срок.
Разбира се, има и много други проблеми, които е необходимо да се разрешат, като промени в процесуалните закони с цел подобряване на производствата при разглеждането на делата, промяна на подсъдността на част от делата, за да са разтоварят Районен съд - София и Софийски градски съд, намаляване на формализма в наказателното производство в едни разумни размери. Необходимо е да се подобри финансирането на съдебната система като гаранция за независимостта й.
Сериозно внимание следва да се обърне и по отношение на детското правосъдие
За съжаление всички ние сме свидетели на зачестилите случаи на детско насилие, на честите прояви на детска агресия. Този проблем е отговорност на цялото ни общество и за преодоляването му са нужни усилията на всички нас. Съдебната власт не е безучастна - последните няколко години ВСС поде инициатива за работа на органите на съдебната власт с училищата в цялата страна. В рамките на този проект съдии, прокурори и съдебни служители, на доброволни начала и напълно безвъзмездно, изнасят лекции пред ученици, като в по-голямата си част срещите протичат под формата на беседа. Учениците посещават сградите на съдебните палати, разиграват симулирани процеси. Смятам, че това е верният път за изграждане на правна култура у подрастващите, повишаване степента на спазване на законите и превенция на детското насилие. Децата трябва за знаят правата си и институциите, към които могат да се обърнат за помощ тогава, когато те са в ролята на потърпевши.
Но трябва за знаят също така и задълженията си като членове на нашето общество
Освен това, считам, че е необходима законодателна промяна във връзка с дейността на държавните органи и институции, които в момента имат правомощия в тази област - Агенция за закрила на детето, местните комисии за борба срещу проявите на малолетните и непълнолетните лица, детските педагогически стаи и т.н. С достатъчно воля и обединяване усилията на държавата и обществото смятам, че нещата могат да се променят. 
Друг проблем, на който не се обръща внимание, са лицата, които са изтърпели наказание лишаване от свобода. Чести са случаите, при които след изтърпяване на наказанието отново извършват престъпление. Тези лица трябва да се подпомагат в процеса на ресоциализация. Тази дейност може ефективно да осъществи пробационната служба, тъй като нейните служители имат опита и капацитета да подпомогнат тези лица. По този начин ще се намалят случаите на рецедив.
Предстои много работа, която трябва да се свърши.
- В мотивите към концепцията си за работата на ВСС изтъквате, че изборът не е равнопоставен, а целта ви е да предизвикате дебат в обществото и съсловието. Не е ли това, извинете ме, донкихотовщина, която няма да постигне целите си?
- Нека да е донкихотовщина! Нека да има повече донкихотовци в съвременното ни общество! Но, смея да твърдя, че целта вече е постигната! Ето, давам интервю пред вас и говоря за проблемите ни.
Казвам ги открито, честно и публично
Хората ще ги прочетат и ще разберат за тях. Надявам се, че ще ни подкрепят. Благодаря ви за това! В случая вие ни помагате в този процес. Всички виждаме, че има нужда от промяна и ние искаме да допринесем за нея със своя опит в името на обществото. 
- За 26 години съдебна реформа, според вас, резултатите положителни ли са, или отрицателни и не е ли време тя да приключи?
- Моето категорично мнение е, че този процес няма да има край. Съдебната система следва да се актуализира постоянно, за да е ефективна, тъй като обществените отношения са динамични и бързо се променят. Необходимо е да се усъвършенстваме, за да можем да отговорим на развитието им. Например свидетели сме на това как технологиите навлизат в живота ни. Чрез мобилните телефони почти всеки има компютър в ръцете си и достъп до интернет и може да ползва възможностите на електронната поща. Това налага необходимостта ние да подобрим работата си, като въведем електронното правосъдие и по този начин увеличим възможностите за достъп до съда. Така и работата на съда ще се облекчи, а и страните в процеса ще се улеснят.
- В много сфери думата „реформа“ стана синоним на лоши управленски практики със също така не добри резултати. В сферата на правораздаването наблюдава ли се подобна тенденция?
 - Напълно сте права, че думата „реформа“ стана синоним на не дотам добри управленски решения. Поради това аз също намирам, че процесът на подобряване работата на съдебната система не следва да се нарича реформа, а подобряване, усъвършенстване, актуализиране и др. подобни. 
- Една от най-дискутираните теми е натискът върху магистратите. В Русе оказва ли се такъв, вие ставали ли сте обект на някакъв вид натиск?
- Никога и никой не ми е оказвал натиск как да реша дадено дело
Подобни практики при нас няма. Всеки един съдия е независим и решава делата сам според вътрешното си убеждение и закона. Всички ние се стремим да бъдем справедливи, като прилагаме правилно закона. Когато страна - участник в съдебния процес, не е доволна от решението на съда, тя може да го обжалва пред по-горната инстанция.   
- Отговорихте ли на въпросите, които ви постави съюзът на съдиите в България и кой от всички тях е от особена важност за българските съдии?
- Все още не съм. Нямам никакво свободно време заради кампанията в избора на членове на ВСС. В момента всеки ден пътувам и се срещам с колегите от другите съдебни райони. Представям им се, защото не всички ме познават. Излагам пред тях концепцията си за дейността на бъдещия съвет и отговарям на въпросите им. Дискутираме и обсъждаме най-различни проблеми, отнaсящи се до подобряване на работата ни. Всичко това отнема много време и сили. Предвидил съм в почивните дни да подготвя отговора си и в понеделник да го изпратя до ВСС, за да го публикуват.
- Ще ви върна отново на съдебната реформа. Съдопроизводството, освен сложна дейност, е и един от белезите на цивилизацията, на държавността и на достигналото висока степен на социално развитие човешко общество. Смятате ли за нормално тази важна сфера да бъде подлагана на постоянни и често безразборни, но при всички случаи безкрайни промени? Не трябва ли да се набележи група от мерки, които да бъдат изпълнени и с това да се приключи т.нар. реформа?
- Няма как подобряването на дейността на съдебната система да приключи. Обществените отношения постоянно се променят и развиват. С тях се променят и законите, а оттам и нашата работа. Затова Висшия съдебен съвет следва да актуализира дейността на съдебната власт, влючително и с инициирането на законодателни изменения, чрез взаимодействие със законодателната и изпълнителната власт. Постоянно да се отчитат достигнатите резултати, слабите места, всички негативни явления и да се предприемат мерки за подобряване работата ни. Всичко това - в името на хората!